17-11-2017 20-11-2018

АИКБ даде на съд постановлението за минималната работна заплата

Определянето на МРЗ трябва да отчита не само потребностите на работниците, но и икономическите фактори и производителността на труда, което, според работодателите, не е направено

Снимка: БТА

АИКБ даде на съд постановлението за минималната работна заплата

14:15 | 1 ноември 2024 5 446 Снимка: БТА

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе жалба до Върховния административен съд, с която иска отмяна на Постановление № 359 на Министерския съвет като незаконосъобразно. Подзаконовият нормативен акт беше приет въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им, като от 1 януари 2025 г. определя минималната работна заплата (МРЗ) в страната ни на 1077 лв.

Още по темата

Това се казва в позиция на АИКБ, в която се отбелязва също, че "постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 г."

Конвенцията препоръчва при определянето на минималните заплати да се отчитат нуждите на работниците и техните семейства, както и икономическите фактори и производителността на труда. Подходът, заложен в чл. 244 на Кодекса на труда, който е основа за приемането на Постановлението, не само не отчита тези критерии, но и елиминира ролята на социалните партньори в процеса, твърди АИКБ.

Работодателската организация смята, че постановлението и разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с МРЗ, не съответстват и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната способност на минималната заплата и разпределението на доходите в страната, а не проста формула, базирана на средна брутна работна заплата, при което се сравняват различни и несъпоставими величини - основна минимална с брутна средна, също в нарушение на Директивата. "Игнорирането на тези изисквания ограничава възможностите за адекватна оценка на доходите и покупателната способност на работещите, което е ключово за устойчивото икономическо развитие."

Изтъквайки, че определянето на МРЗ се прави на "на база на примитивна и грешна формула вместо чрез реална оценка на икономическите условия", АИКБ посочва, че това създава неблагоприятни последствия за предприятията, особено в отрасли с ниска добавена стойност. Според Асоциацията това увеличение ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната. "Необоснованото повишаване на доходите на най-нискоквалифицираните работещи, за съжаление, ще е за сметка на тези със средна квалификация, което ще демотивира и едните, и другите да повишават квалификацията си и трудовия принос."

В края на изявлението си АИКБ призова за незабавна отмяна на постановлението и на чл. 244 от Кодекса на труда и за връщане към адекватен социален диалог. Работодателската организация изразява готовност за сътрудничество с правителството и социалните партньори, "за да се намери балансиран подход за определяне на минималната заплата, който да бъде икономически устойчив, стимулиращ качествената заетост и в съответствие с международните стандарти".

Социалният диалог е от изключителна важност при определяне на размера на МРЗ - това каза преди седмица пред журналисти служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов в коментар по повод гласуваното от Министерския съвет увеличение на МРЗ на 1077 лв. от началото на 2025 г. и оповестените от КНСБ данни от изследване, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ е 1454 лв.

Във връзка с изследването на синдиката Иванов каза, че то не може да бъде обвързано с определяне на размера на МРЗ, защото той е фиксиран в Кодекса на труда - 50 % от средната за страната заплата. Освен синдикатите, които показват издръжката на живот, от другата страна са работодателите, които пък трябва да изплащат тези заплати, отбеляза Иванов.

"Най-важното, когато се определя МРЗ, е освен да покрие разходите на всяко лице и семейство, да се има предвид, че и икономиката трябва да е рентабилна и конкурентоспособна, за да може да разкрива нови работни места", добави министърът на труда и социалната политика, цитиран от БТА при посещението му в Ямболско на 24 октомври.

През последните 30 години МРЗ в България се повишава, но остава една от най-ниските в Европейския съюз. Работодателите трябва да реагират на тези увеличения, ако искат да си задържат персонала, посочи Иванов.

"Съществува и конкуренция в предлагането на труда, а не след това работодателите да казват - защо нашите работници и служители предпочитат да работят в други държави, да внасяме работници от други държави", коментира тогава министърът.

ИЗБРАНО