17-11-2017 20-11-2018

Тристранката не постигна единомислие за повишаване на минималната заплата

Работодателите се обявиха против правителственото предложение

Снимка: БТА

Тристранката не постигна единомислие за повишаване на минималната заплата

Работодателите се обявиха против правителственото предложение

13:40 | 11 октомври 2024 | Редактор : Антоанета Начева 64 4578 Снимка: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна консенсус за повишаване нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 г. В началото на заседанието министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. тя да бъде 1077 лв., предава БТА.

Още по темата

"Това е 50% от брутната средна работна заплата. Не се постигна съгласие между социалните партньори. Ние ще продължим да работим за прилагане на директивата за определяна на МРЗ със съответните критерии. Разговорите ще продължат, за да транспонираме тази директива в срок", отбеляза социалният министър Ивайло Иванов, съобщава БНТ.

Създадена ще бъде и работна група в Министерството на труда, за да се постигне съгласие между социалните партньори за определяне на минималната работна заплата за страната за 2025 г.

Синдикатите подкрепиха проекта за минимална работна заплата 1077 лв., но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението.

"Ръстовете на доходите и на МРЗ през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на МРЗ", отбеляза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той посочи, че в КНСБ са съпоставили данни от Евростат за 2023 г. и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена МРЗ. Според Димитров нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и така се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката. "Коефициентът на заетост на нискоквалификацираните работници в България расте през последните 2 години и в момента е 50,2%", добави Димитров. "Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите членки на ЕС и запазващ най-ниското ниво за България".

"Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата", отбеляза икономистът от КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, "а това, че мерим с брутната средна - знаем как се измерва тя", добави той. По думите му България още е на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства. Кацарчев даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е сред причините в страната ни да липсва работна ръка.

Работодателите се обявиха против правителственото предложение. "Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на ЕС за адекватни минимални работни заплати", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Защото се награждават всъщност най-лошо работещите, с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици, се награждават за сметка на тези със средна квалификация, в някои икономически дейности и в някои области и с висока квалификация. И затова - връщам се оттам, където започнахме, ние предлагаме да не се определя нов размер на минималната работна заплата, докато не се транспонира директивата, или алтернативно ако ще се определя, то тя да бъде брутна минимална в размер на 1031 лева", заяви Велев, предава БНР.

"Действително, изготвих едни проектни постановления, съобразно Кодекса на труда, и съответно размера е определен съобразно параметрите, които са заложени в закона. Сега, дали законът противоречи на директивата, ние не дискутираме това. Ние дискутираме постановлението, което по принцип правителството трябва да внесе преди сроковете, които са заложени в Кодекса", обясни служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова.

Тя коментира, че размерът на най-ниското възнаграждение за догодина е определен съгласно действащото законодателство.

Петкова оповести, че следващата седмица ще проведе експертни срещи с бизнеса и синдикатите по проектоюджета за 2025 г., за да обсъди с тях мерките по приходната и разходната част. След това следват и обсъждания с политическите партии.

ИЗБРАНО