1454 лв. са нужни на сам работещ за месец, пресметнаха синдикатите
Под заплатата за издръжка работят над 1 милион и 600 хиляди души като 1/3 от тях т. нар. работещи бедни с трудово възнаграждение до 1000 лева
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв. Това сочат данните за последното тримесечие (юли-септември) на настоящата година, представени днес на пресконференция от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ.
За издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 г. са нужни 2616 лв.
Малко движение нагоре спрямо миналото тримесечие отчете президентът на КНСБ Пламен Димитров. На тримесечна база се отчита ръст от 0,1%, а на годишна - 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече.
За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.
По последни данни, цитирани от КНСБ, под заплатата за издръжка работят над 1 милион и 600 хиляди души. Наетите с трудови възнаграждения до 1000 лева са близо 33 процента от всички, или над 840 000 души.
"Намаляват тези, които са под заплатата за издръжка, увеличават се тези, които са над, но все още една трета от наетите се осигуряват на доход до 1000 лева, което е тревожната новина за работещите бедни в България. България продължава да е на най-ниско ниво както и да я мерим - брутно, нетно, средно, каквото и да вземем е с най-ниско ниво в ЕС. Минималната заплата е 50 процента от заплатата за издръжка, тоест половината на това, което би трябвало да е", коментира президентът на синдиката Пламен Димитров.
Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат, сочат данните на КНСБ.
Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. По данни на синдиката нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната базаИма ръст при плодовете, като най-голям е той при лимоните - с 30%, както и на зеленчуците, яйцата, мляко и млечни продукти. Сензацията на тримесечието е кравето масло, което за година поскъпва с 10 процента.
Повишава се изкупната цена и на слънчогледа (+21.1%) спрямо септември 2023 г., съобщи още зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Това е индикация, че вероятно, според производителите, ще започне леко да нараства цената на олиото, коментира тя.
Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница. На световните пазари обаче цените на зърнените стоки се повишават, добави експертът.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи намаление с 0.6%, а на годишна - 1.3%.
При лекарствата се отчита нарастване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна. Лекарските услуги - с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на транспорта се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна - с 1.3%.
Стойността на т.нар. малка потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки поскъпва с 2.2%, обяви директорът на ИССИО Любослав Костов. Предното тримесечие беше около 4%, уточни той. Темпът на поскъпване продължава, но с по-малка динамика, добави икономистът. КСНБ са сравнили цените в България и в други шест европейски държави - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Костов коментира, че някои хранителни стоки у нас са по-скъпи в сравнение с тези страни. Той даде за пример прясното мляко, което в България е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно тип 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания - 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.
Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния - 41.54 евро, сочат данните на КНСБ. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец - 8.3 пъти, отчитат също от синдикалната организация.
В България яйцата и олиото са най-скъпи в сравнение с други европейски страни, сред които Франция и Германия, посочиха от синдиката.
От КНСБ отново подчертаха, че минималната работна заплата трябва да е съотносима към заплатата за издръжка, за която е необходимо да се приеме дефиниция.