17-11-2017 20-11-2018

13% от консумираната у нас енергия е в риск заради кризата с руския газ в ЕС

България е на седмо място по уязвимост, сочи доклад на Euler Hermes

10:21 | 9 март 2022 | Редактор : Калин Каменов 3 843 Снимка: Euler Hermes

13% от всичката потребявана у нас енергия (газ, електроенергия, топлинна енергия) е в риск заради кризата с руския газ в Европейския съюз. Това поставя България на седмо място сред най-засегнатите държави, показва анализ на Euler Hermes - лидер в застраховането на търговски кредити на глобално ниво и у нас. Близо 10% от крайното потребление на енергия в ЕС е под въпрос, а най-проблематично е положението в Унгария, Словакия и Чехия, съответно с 33%, 26% и 24% на енергия в риск. В Латвия и Германия нивото също e притеснително - над 20%.

В момента с нулев риск са само Австрия, Малта, Кипър, Хърватия, Дания, а експертите обръщат внимание, че при алтернативен анализ, който включва бъдещо преразпределение на тежестта между държавите и актуализация на енергийни договорки между съседни страни, ситуацията може да се промени бързо. В такъв случай консумираната енергия под риск в България може да се увеличи от 13% на 18% и страната ни да се изкачи с едно място до №6 сред най-засегнатите в ЕС.

Според анализа вносът на газ от Русия формира 36% от всички доставки в ЕС. От януари 2021 г. до януари 2022 г. се наблюдава близо 50% увеличение на цените на газа и 31% на електроенергията средно за ЕС, като се очаква възходящата тенденция да продължи устойчиво и до края на годината. Това може да доведе до намаляване на крайното потребление на енергия в ЕС с 8 до 10%.

Изчисленията на експертите показват, че в момента Европа разполага с резерви, които ще стигнат до края на март. Търсенето на алтернативни решения и изработването на антикризисен план за следващата зима обаче трябва да започне още от сега. Според анализатори той трябва да включва намирането на алтернативи за внос, увеличаването на ВЕИ и други източници в енергийния микс с визия за намаляване на консумацията на природен газ и произвежданата от него електрическа и топлинна енергия. При най-тежкия сценарий се очаква спиране на индустриални производства и приоритизиране на доставките за незаменими потребителски и социални нужди.

Според прогностичния модел основната тежест в изпълнението на този план ще падне върху Германия, от която се очаква да въвежда в експлоатация всяка година ВЕИ мощности с капацитет от of 44 TWh (0,16 EJ). Това ще бъде подпомогнато и от промените във националното ВЕИ законодателство, които се планира да бъдат приети през март. Другите държави, към които има сериозни очаквания да допринесат в този процес, са Испания, Италия, Франция, Великобритания и Полша.

Прогностичното участие на България е сравнително ограничено с около 0,015 EJ годишно, които се очаква да бъдат постигнати почти по равно от нови фотоволтаици и ветропаркове (с по 40%) и 20% от използване на биогорива.

ИЗБРАНО