17-11-2017 20-11-2018

12 европейски индустрии: В Брюксел допускат много грешки за батериите

Предложените регулации и ограничения трябва да бъдат сериозно преразгледани, за да не се постигне обратен на гонения ефект, казват те

Снимка: istock by Getty Images

12 европейски индустрии: В Брюксел допускат много грешки за батериите

13:02 | 13 февруари 2022 | Редактор: Кристиан Костурков, 3eNews 27 8630 Снимка: istock by Getty Images

Електрификацията е един от основните акценти на плановете на ЕС за декарбонизацията. За целта обаче ще е необходима много повече електрическа енергия от тази, която използва светът в момента, а освен това ще трябва и да е чиста. Това означава не само много повече генериращи мощности, но и замяната на редица от популярните в момента (например въглищни ТЕЦ-ове) с ВЕИ. Друг акцент, който все още не е широко разпространен, макар да се очаква това да се случи съвсем скоро, е съхранението на електроенергия. В тази област вече има не една и две разработки, а дори и работещи инсталации. Дори и България планира да изгражда подобни системи за съхранени в близко бъдеще.

Green Transition

Видно от плановете на политиците съхранението на енергия ще бъде една от най-мащабните трансформации на сегашната енергийна система. Очаква се едва ли не всяко предприятие, всеки завод, дори всеки дом да има такава инсталация. В Брюксел явно се подготвят активно за тази трансформация, затова и вече предложиха създаването на специален Регламент за батериите. Както често се случва при появата дори на проекти за нова нормативна уредба, бизнесът обикновено е не особено съгласен или има куп разминавания между неговата гледна точка и тази на политиците. При въпросният регламент нещата се повтарят точно. Интересното е обаче, че срещу някои от заложените в него изисквания и правила остри критики имат хиляди компании от десетки индустрии, обединени в цели 12 браншови организации. А това ясно показва, че явно в Брюксел или много са бързали, или много са сбъркали с този Регламент за батериите.

Според разпространената обща позиция на въпросните дузина организации, някои аспекти в тази регулация не само няма да помогнат за зеления преход и декабронизацията, но поставят дори под риск осъществяването на тези планове. Като цяло всички тези браншови съюзи подкрепят идеята да има такава регулация в ЕС, но имат сериозни критики към предложената от Брюксел в настоящия й вид. Те подчертават дебело, че документът пренебрегва редица особености, което в крайна сметка вероятно ще доведе до отрицателен ефект върху конкурентоспособността на индустрията на ЕС, а паралелно с това ще попречи и за преминаването към електрификация в транспортния, енергийния и промишления сектор.

Позицията е подписана от Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА), Европейската асоциация за електромобилност (AVERE), Европейската асоциация на доставчиците в автомобилната индустрия (CLEPA), Европейската асоциация за съхранение на енергия (EASE), Европейската асоциация по рециклиране на батерии (EBRA), Европейска федерация на индустриите за градински машини (EGMF), Европейската асоциация за електрически инструменти (EPTA), Асоциацията на европейските производители на автомобилни и промишлени батерии ( EUROBAT), Европейската металургична асоциация (Eurometaux), Европейската индустриална асоциация за презареждащи се и литиеви батерии (RECHARGE) и Организацията на фотоволтаичните асоциации в Европа (SolarPower Europe). В нея те представят своите забележки и препоръки в 5 ключови направления, чрез което целят постигането на стабилно законодателство, което ще подпомогне зеления преход и засягащите го индустрии и ще ги направи по-успешни и конкурентоспособни на останалия свят, вместо да им пречи.

Използване на рециклирани материали

Предложеният регламент изисква за производството както на всички електрически превозни средства, така и на промишлените и автомобилните батерии над 2 kWh, от 2030 г. нататък да се използват определени количества рециклирани материали. В тази връзка различните индустрии трябва да могат да разчитат на сигурни доставки на първични и вторични суровини. Към момента обаче не е толкова ясно какви ще са наличните количества материали за вторично използване след края на настоящото десетилетие. В случай на задължително използване на определен процент вторични суровини, може да се стигне до недостиг такива за акумулатори. Това ще доведе до спиране на производството в ЕС или пък ще принуди европейските производители да си доставят такива суровини от държави извън Европа. На практика обаче това не е в подкрепа на стратегическата автономност на Общността и нейната индустрия. Също така може да доведе и до забавяне на разпространението на електрически превозни средства, както и на други продукти, захранвани от батерии. Бизнесът също така смята и че поставянето на такива цели на толкова ранен етап води и до риск от силна нестабилност на цените на първичните и вторичните суровини, а следователно и на самите батерии.

Дизайн, параметри и "втория живот"

Изисквания за проектиране на батерии по специфичен начин, както е предложено регламента, може да доведе до няколко големи негативни последици за разработването, производството и употребата на тези компоненти, които се очертават да заемат все по-сериозно и осезаемо място в живота на хората. Като примери в позицията на 12-те асоциации се посочват ограниченията, отнасящи се до необходимите нива на безопасност, производителност и дълготрайност. Регламентът на ЕС по-скоро трябва да отразява и да бъде в крак с развиващия се технологичен прогрес, включително иновациите в химията и в същото време да избягват налагането на ограничения, които да блокират развитието на един динамично и бързо развиващ се сектор.

Възможността за повторна употреба, преработка или повторно използване на батерии със сигурност е интересна опция за намаляване на общия въглероден отпечатък на определени видове батерии през целия им живот и може да донесе екологични или икономически ползи в някои случаи. Това обаче е неприложимо за всички батерии. Например литиево-йонните, използвани масово към момента в електрическите превозни средства, както и големите акумулатори за съхранение на енергия, които непрекъснато са свързани с електроразпределителната мрежа, са много по-подходящи за повторна употреба и преработка в сравнение с други видове батерии или произведени и работещи чрез други технологии. Дори в проекта на регламента се признава, че нормативната рамка може да ограничи развитието на бизнес модела "втори живот". В същото време някои от нормите се налагат и към батерии, които не са подходящи за втори живот. Това може да доведе до загуба на ресурси и сериозни рискове за безопасността. Затова изискването за съхраняване на данни за състоянието и "здравето" на батерията, както и това за посочване за какво може да бъде използвана тя по време на "втория й живот", следва да бъдат прилага не само за батериите за електромобили и стационарните акумулатори за съхранение на енергия, но само за тези с капацитет над 2 kWh, подчертават от 12-те индустрии.

Освен това те отбелязват, че фактът, че една батерия е технически подходяща за вторично използване не означава, че ще има търсене на такива батерия. Затова Регламентът може да изясни условията за повторна употреба, преработка или сферите, където да се използва "втория й живот", но решението за прилагане на разпоредбите за това трябва да бъде оставено на пазара, вместо да се налага нормативно.

Паралелно с това включените в Регламента изискванията за универсален размер на отделни групи батерии биха довели до сериозни конструктивни проблеми в редица продукти и системи. Не е логично предназначени за различни продукти батерии да трябва да отговарят на едни и същи изисквания.

Извличане на полезни материали и кръгово производство

Мерките за насърчаване на най-добрите практики в рециклирането на батерии могат да помогнат за създаване на условия за нови и развиващи се бизнеси в цяла Европа. Амбициозните нива на ефективност на рециклирането и процентите на извличане на метали от излезли от употреба продукти, също така могат да помогнат за създаване на открита и лоялна конкуренция между операторите и максимизиране на кръговата икономика и икономическия потенциал на изразходваните батерии. Но всички тези мерки трябва да бъдат реалистични и съответно постижими. Обратното - прекомерни изисквания извън оптимизираните цели за възстановяване ще доведат до увеличаване на глобалния въглерод отпечатък, тъй като те ще предполагат използването на допълнителни ресурси за процесите на рециклиране и производство, чийто краен ефект ще доведе до отрицателни ефекти върху околната среда.

По-специално целите за извличане и повторно използване на материали, заложени за след 2030 г., трябва да бъдат подложени на задължителен преглед въз основа на най-добрите налични технологии за рециклиране. А неоправданите цели биха довели до отрицателни ефекти върху околната среда, както и до необосновани икономически тежести, се подчертава в позицията на 12-те бизнес организации.

Въглероден отпечатък, производителност и издръжливост

Както въглеродният отпечатък, така и критериите за производителност и издръжливост на батериите, заложени в регламента, трябва да се прилагат към конкретната технология на батерията и нейното приложение. Не е възможно да се дефинират универсални критерии и прагове за всички батерии или дори за същия тип батерия, но използвани за друга цел. Защото според спецификациите си те могат да са изключително различни типове приложения, както и да са с много разнообразни технически изисквания.

Затова в Регламента за батериите следва да има подобен подход към рамката за екодизайн на тези акумулатори, която да ги класифицира в отделни продуктови групи въз основа на техните прилики. А именно това не се случва чрез Регламента - стотици напълно различни продукти попадат в една и съща категория. Например батерии за стационарно съхранение на енергия с такива за резервно захранване, акумулатори, използвани в болници и такива в центрове за съхранение на данни, батерии за електрокари, за инвалидна колички, за голф колички също попадат в една и съща група, а списъкът може да продължи... Предвид спецификите на сферата, в която се използват, за тях не може да има единни изисквания. Например минималната производителност и издръжливост на една индустриална батерия не може да се приравнява с тази за електромобил. Не може да се слагат под един знаменател акумулатори, захранващи електрически тротинетки и косачки за трева и такива, вграждани в хибридни автомобили или пък с използвани за захранване на аварийно осветление и алармени системи.

Поради всички тези причини за предпочитане е да се разработят правила за различни продуктови категории. Също така и подходящи за всяка от тях методи за изчисляване на въглеродния отпечатък на батерията, като например за електромобили и за стационарни акумулатори за съхранение на енергия.

Ограничаване на опасните вещества

Регулациите по отношение на опасните вещества са важни. Регламентът за батериите включва такива, но те всъщност дублират вече съществуващи, прилагани с години и работещи добре в ЕС правила, ограничения и процеси на ограничаването им. Химичният състав на предлаганите днес на европейския пазар батерии основно представлява комбинация от различни метали - олово, антимон, калай, цинк, сребро, алуминий, литий, никел, кобалт, манган, силиций, кадмий, натрий и др. Сплавите се различават и според предназначението и приложението на батериите, например за електромобили, индустриално производство, съхранение на енергия и др. Действително някои от металите в батериите притежават опасни свойства. Всички те обаче представляват запечатан продукт, вследствие на което няма опасност от излагането за крайните потребители на риск за здравето, стига да експлоатират продукта при нормални условия. В същото време това важи не само по време на употребата на самите акумулатори, но и за след това, когато по правило той трябва да бъде предаден за утилизация. А също така и депонирането, изгарянето и неправилното изхвърляне на батериите отдавна е незаконно. Така че и по отношение на тези изисквания на регламента 12-те европейски браншови организации са на мнение, че са излишно натоварване за индустриите с вече съществуващи изисквания.

Препоръките към политиците

Във връзка с всичко казано дотук, призивът на европейските индустриалци е европейските органи, от които зависи приемането на новия регламент в окончателния му вид, да направят много по-задълбочен анализ на крайния му ефект. В противен случай ще бъде налице нормативна база, която ще застраши конкурентоспособността на европейската промишленост, от една страна, а от друга и електрификацията на транспорта, енергетиката и редица индустриални сектори.

Призивът към Европейския парламент и Съвета на ЕС е да разгледат по-мащабно бързия темп на развитие и разнообразието на глобалния пазар на батерии. И едва след обстоен анализ да бъдат въведени само такива амбиции и цели, чието въздействие ще бъде оценено напълно и ще доведе единствено до желаните ефекти, без да пречи за постигането им или това да се случи за сметка на нанасянето на щети върху европейската икономика. В противен случай зараждащата се акумилаторна индустрия от ново поколение в ЕС ще бъде изправена пред големи рискове и разностранен натиск. А това в крайна сметка застрашава стратегията за независимост на Европа в тази област и рискува забавяне на така необходимото преминаване към нулеви емисии, заложено в пакета "Готови за 55" и Зелената сделка.

Затова всички предложени и одобрени мерки ще трябва да допринесат за напредъка на енергийния преход и да гарантират, че европейската верига за производство и доставки на батериите се превръща в конкурентоспособен световен лидер, способен да настрои стандарти за устойчивост за останалия свят, вместо да стане зависим от други глобални сили.

ИЗБРАНО