Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на този ден, 1 май.

Работническите протести за зачитане на елементарните социални права и работническото движение с действията си през 19 век, стоят в основата на отбелязването на празника. На същия ден, но през далечната 1886 г. в САЩ профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, а участие вземат над 300 000 работници от цялата страна. Целта на стачката е била въвеждането на 8-часов работен ден. Протестните действия продължават цели три дни, провеждат се в Чикаго, а около 200 души са ранени, има и няколко жертви. На 4 май следва пореден протест, този път срещу полицейското насилие, който завършва с един загинал полицай и други шестима ранени, вследствие на хвърлена бомба сред всички служители на реда.

3 години по-късно, през 1889 г. в Париж, е проведен учредителният конгрес на Втория интернационал, който призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. 15 години по-късно, през 1904 г. в Амстердам, Международната конференция на социалистите призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Конгресът излиза с решение, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

В България 1 май е обявен за първи път за официален празник през 1939 г.