Балансът на българските банки към днешна дата е такъв, че здравето им зависи от ставащото в България, а не по света, твърди главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов в интервю за Стандарт.
"Българските банки нямат директни експозиции към Гърция. Освен това, уреждането на проблемите на Гърция следва да има по-скоро оздравителен ефект върху българските банки. ", обосновава се той.
Преди дни японската банка Номура прогнозира, че през следващата година европейските банки ще изтеглят 1.4 млрд. евро от икономиката на България в опит да осигурят средства за рекапитализация.
Един от основните дисбаланси, с който влязохме в кризата - голямата зависимост от външно финансиране в края на 2008 година, вече е изчистен, казва обаче Павлов.
В момента българската финансова система има зависимост от външно финансиране, която е близка до стойностите, наблюдавани в края на 2006 година. Т. нар. нетни външни пасиви, или разликата между външните пасиви и активи, е в размер на около 4% от общо пасивите на консолидирано ниво, докато беше над 17% при започването на кризата. Това би трябвало да означава, че цената на кредита за реалната икономика сега зависи в много по-малка степен от случващото се на външните пазари, отколкото през периода 2007 - до средата на 2011 година.
Остава проблемът с качеството на кредитите в портфейлите, признава банкерът. "Ако възстановяването на реалната икономика продължи да бъде бавно и несигурно, ще бъде необходимо повече време, преди тенденцията на нарастване на лошите кредити да се пречупи. От днешна гледна точка мисля, че системно важните банки имат достатъчно капитал и резерви да издържат нива на лошите кредити от около 20%, без да се появи необходимост от допълнителна капиталова подкрепа. Засега сме далече от това ниво и като че ли доминиращите прогнози са, че това ниво няма да бъде достигнато."  Той обаче прави уговорката, че тези коментари се отнасят до петте най-големи банки, като извън тях е възможно някои играчи да се окажат в деликатна ситуация.