Нека бъдем реалисти. САЩ са фалирали. Нито по-високото харчене, нито по-ниските данъци ще помогнат на страната да плати сметките си.
Това, което може и трябва да направи, е да се опростят данъците, здравеопазването, пенсионната и финансова политика, които са пълна каша. Но това са добрите новини. Това означава, че всички те могат да бъдат променени, за да постигнат целите за снижаване на разходите и в същото време да съживят икономиката.
Прогноза
Миналия месец Международният валутен фонд обаче оповести годишния си преглед на икономическата политика на САЩ. Той съдържаше следните ласкави думи, касаещи американската фискална политика: „Директорите приветстват отдадеността на властите на стабилизирането на финансите, но отбелязват, че е нужно нещо повече от планираните бюджетни мерки, за да се стабилизира съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт.”
Но ако погледнем по-задълбочено, ще открием, че МВФ е обявил фалита на САЩ: „Бюджетната дупка на САЩ, свързвана с настоящата федерална фискална политика, е твърде огромна, за да има приемлива дисконтова лихва.”
Добавя се, че „запълването на бюджетната дупка изисква постоянни мерки за затягане на бюджета, равняващи се на около 14% от БВП на САЩ." Днес бюджетната дупка е мярката за разликата между планираните разходи (включително официалния дълг) и планираните приходи за всички години занапред.
Удвояване на данъците
Настоящите федерални приходи достигат 14,9% от БВП. Така че, според МВФ затварянето на бюджетната дупка за сметка на приходите, изисква, грубо казано, бързо и дълготрайно удвояване на данъците върху личните доходи, корпоративните и федерални данъци, както и на облагането на заплатите.
Такъв данъчен скок би донесъл излишък от 5% от БВП, вместо дефицит от 9%. И така, според МВФ, САЩ трябва да се справят с огромен излишък за много години напред, за да плати планираните разходи. Също така МВФ заявява, че колкото повече се чака да се предприемат строги бюджетни мерки, толкова по-болезнени ще бъдат те.
Неофициалният дълг
Базирайки се на данни от бюджетната служба към Конгреса, изчислявам бюджетна дупка от 202 трилиона щ.д., което е с повече от 15 пъти от официалния дълг. Това огромно несъответствие между официалния дълг и нетната задълженост не е изненадващо. Това е свързано с това, което икономистите наричат проблем на обозначаването. Например, осигурителните вноски се наричат данъци, а социалните плащания - транфери. Би трябвало осигуровките да се смятат като заем на правителството, а плащанията - като връщане на този заем към възрастните хора.
Защо е толкова голям бюджетният дефицит? Много просто. Има 78 милиона души, родени по времето на „бейби бум”-а през петдесетте. Когато те се пенсионират, ще получават издръжка от социалните служби, която надвишава БВП. Годишните им разходи ще достигнат 4 трилиона долара.
Да, икономиката ни ще бъде по-голяма след 20 години, но не достатъчно за да понесе такъв товар година след година.
Така се случва, когато прилагаш схемата на Понзи (вид пирамидална схема – бел. ред.) в продължение на 60 години – когато взимаш все по-големи средства от младите и ги даваш на старите, като обещаваш на младите евентуалното им връщане и предаваш отговорността от поколение на поколение.
Превод със съкращения: Калин Андонов

---

Лорънс Котликов е професор в Бостънския университет