Българската икономика изглежда се стабилизира след като се справи с неотдавнашната финансова криза по-добре от повечето си съседи, пише “Уолстрийт джърнъл“.
Страната е по трънливия път на въвеждането на еврото и се очаква да се превърне във важен енергиен център докато политическата й система съзрява. Икономиката се сви с 3.6 % на годишна база през първото тримесечие на 2010 от 5.9 % предишното тримесечие. Но правителството се надява на 1 % ръст на икономиката през тази година като възстановяващият се износ подкрепя увеличението. Това би било по-бързо възстановяване от наблюдаваните в останалата част на Европейския съюз.
Това е очевидно около София, столицата, където модерни структури от стомана и стъкло никнат като гъби след дъжд между грозните циментени блокове от съветско време, според изданието. Класически стари постройки бързо се възстановяват в предишния си блясък и повечето от тях се отдават под наем на бизнеса.
Финансовите министри от ЕС обаче решиха да поставят България под мащабна процедура по дефицит, програма, чиято цел е да смъкне бюджетния й дефицит под прага от 3 % от БВП.
Дясноцентристкото правителство се отказа от плановете си да кандидатства за Exchange Rate Mechanism II, чакалнята за еврозоната, след като вдигна шум, че бюджетният дефицит през 2009 е бил 3.7 % от БВП поради серия необявени сделки вместо очакваните 1.9 % заради неотчетени обществени поръчки. Предишната двуцифрена инфлация и растящият текущ балансов дефицит също попречиха на България да се присъедини към ERM ІІ откакто страната стана член на ЕС през 2007.
Но България е от малкото страни, които се очаква да намалят бюджетния си дефицит до 2.7 % през 2011 без да й се налага да прави съкращения на заплати и пенсии, нито да повишава данъците.
Финансовото министерство за 2011-2013 прогнозира бюджетен дефицит под 3 %. Индексът на потребителските стоки в България спадна до 1.4 % през юни на годишна база от 1.9 % месец по-рано, така че страната избягва риска от инфлация при застой в производството.
Правителството също така заявява, че в края на тази година ръстът на безработицата ще бъде под прогнозните 11.4 %. Освен това уменията на българските работници се увеличиха драматично сега, когато работещите имат достъп до висококачествено международно образование. България регистрира първото си активно салдо с ЕС, така че държавата получава повече средства отколкото предоставя за общия бюджет на съюза. Това индикира, че усвояването на еврофондовете се подобрява и страната се надява да подобри инфраструктурата и жизнения стандарт с евросредства.
Има растяша средна класа от млади професионалисти с европейски аспирации за стандарт на живот, които не се боят да харчат за луксозни стоки, качествени вносни автомобили и модерни жилища. Но все още има проблеми за работещите бедни и пенсионерите, чийто стандарт все още е финансово ограничен защото просперитетът не е достигнал до всеки. Въпреки това нещата са по-добри отколкото в предишни десетилетия, отбелязва изданието и припомня историята на въвеждането на валутния борд в страната след кризата от 1996-1997. Докато част от съседите й са изцяло зависими от заеми от ЕС и МВФ, като Гърция с огромния й спасителен пакет, България отказа да вземе заем от МВФ.
Страната обаче се бори с организирана престъпност, корупция и разточителна бюрокрация, които си остават предизвикателства за едногодишното дясноцентристко управление на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Публикацията завършва с преглед на участието на страната в енергийните проекти "Набуко" и "Южен поток".