На европейските банки вероятно ще им бъдат необходими близо 90 милиарда евро, за да запушат дупките в собствените си бюджети, които ще лъснат след тестовете за устойчивост на банките, прогнозират банкови анализатори.
Според отчета, подготвен в четвъртък (8 юли) от анализаторите на Credit Suisse, на федералните земеделски банки в Германия могат да им потрябват вливания в размер на 37 млрд. евро, а дефицитът по баланса на испанските банки да достигне около 12 млрд. евро.
В отчета бе разгледан сценарият, при който банковият сектор страда от значителния икономически спад и е принуден да оценява държавните облигации, които има в балансите си, по-ниско от кредитните суапове - вид застраховане на държавния дълг.
Банковите регулаторни органи на ЕС се очаква да публикуват тестовете за устойчивост на 91 банки на Стария континент на 23 юли, след което банките ще трябва да приемат "съответните мерки, а регулаторите да проследят всяка от тях да има силни запаси", заяви в четвъртък (8 юли) президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
Само че достъпът на проблемните банки до пазара на заемния капитал ще бъде затворен и затова държавата ще поеме на гърба си голяма част от техните финансови трудности . "Това е затворен кръг, казва един от банкерите. Ако е станало ясно, че са ви необходими пари, никой не иска да ви ги дава. Но ако вие сте убедили всички, че при вас нещата са наред, то тогава всеки е готов да ви дава кредити".
Този отчет излезе, когато европейските регулатори започнаха да оповестяват критериите си, по които ще бъде оценявана устойчивостта на банките в еврозоната. При теста се анализира ситуацията на икономически спад и "суверенния шок", когато банките ще започнат да отчитат загуби от портфейлите с държавни облигации.
"Надеждността на резултатите от тестовете за устойчивост ще зависи от това какви загуби залагат регулаторите и (...) дали ще се появят дупки в капитала, дали банките могат самостоятелно да ги платят или пък ще им бъдат необходими държавни вливания, и какви механизми за оказване на подкрепа ще изберат държавите в този случай", посочва старши аналитикът на Moody's Investors Service Жан Франсоа Тремблей, който е участвал в подготовката на тест за устойчивост на самата рейтингова агенция.
Като цяло европейските кредитни анализатори очакват, че повечето големи банки в Европа ще приключат успешно тестовете за устойчивост, а като най-потърпевши ще бъдат признати федералните земеделски банки в Германия и спестовните банки в Испания.
И едните, и другите са изгубили значителна част от капитала си в инвестиции. Анализаторът на ING Маурен Шойлер е убеден, че тестът за устойчивост не може да уплаши големите европейски банки, защото ако те се провалят, то това ще влоши още и без това нерадостното настроение на пазарите, а целта на тестовете е именно да върне спокойствието на играчите.
"Най-реалистичният сценарий предвижда от системата да отпаднат малките банки в Южна Европа и проверка на устойчивостта на германските федерални земеделски банки", допълва Шойлер.
Знаейки прекрасно какви са проблемите на испанските банки, правителството в Мадрид реши да рефинансира системата, предлагайки 11 милиарда евро на банките, които се съгласят да се слеят. В края на седмицата правителството на Испания също трябва да одобри проект за реформиране на банковото регулиране, според което банките ще трябва да получат нов инструмент за привличане на капитал до публикуването на резултатите от тестовете за устойчивост, и което ограничава участието на държавата в капитала на спестовните банки.
Засега германският канцлер Ангела Меркел отказва да съобщи дали банките в страната се нуждаят или не от допълнителен капитал.
Според отчет на анализатори от банката JPMorgan, който бе публикуван в началото на (миналата) седмица, на федералните земеделски банки в Германия е осигурена огромна подкрепа чрез фонда за помощ SOFFIN, чийто обем се оценява на 50 милиарда евро. Освен това някои германски банки се възползваха от законното си право да не публикуват поверителна информация, която би очертала ясна картина за размера на техния капитал, и да дадат да се разбере дали те са заплаха за финансовата система като цяло.
Това право ревностно се пази от германското законодателство и законите за европейските банки, като позволява на банките да нарушават всички планове на европейското правителство. Сега, когато инвеститорите все повече и повече се безпокоят за здравето на банките в страните от европейския блок, подобно съпротивление на банките може да предизвика отрицателна реакция. Предишният кръг от тестове за устойчивостта на 22 водещи европейски банки, чиито резултати бяха публикувани през октомври, породиха критики, защото отчетът не посочваше нито имената на банките, нито даваше информация за проблеми, нито пък други подробности за всяка страна.
Кристина Бранд, ръководителка на Асоциацията на държавните банки, представляваща интересите на федералните земеделски банки, заяви, че "скелети в гардероба вече няма" и че възстановяването на икономиката на Германия тази година - мнозина икономисти повишиха прогнозата си за растежа до 2% - ще позволи да бъдат решени повечето циклични проблеми, свързани с лошите дългове, с които се сблъскват банките.
Само че инвеститорите се вълнуват повече от загубите, свързани не с германските, а с гръцките, испанските и португалските активи. Според данни на Банката за международни плащания само в Гърция са съсредоточени 40 милиарда долара потенциални загуби за германските банки.
Мнозина се опасяват, че ако Гърция бъде принудена да преструктурира дълга си, то банките ще изгубят милиарди евро. Подобни загуби могат да "изядат" капитала им и значително да намалят възможностите за кредитиране на реалния сектор както вътре в страната, така и в чужбина.
Мнозина правят собствени догадки какво могат да покажат тестовете за устойчивост, но на практика няма информация за реални критерии за оценка. Кредитният анализатор на кампанията Daiwa SMBC Никълъс Смолуд посочва, че даването на поне някаква информация от регулаторите вече е нещо положително.
Както съобщават представители на Европейския комитет за банков надзор, който прави тестовете за устойчивост, при неблагоприятни условия за икономическия растеж, прогнозите за нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) през идните две години ще бъдат понижени с 3 проценти пункта. Така през 2010 година свиването на БВП в Евросъюза ще бъде 2%, а през 2011 година - 1,3%. Загубите по суверенния дълг ще отразяват влошаването на конюнктурата на пазара в сравнение с май 2010 година. "Разбира се, прогнозите по БВП са твърде груби, за да удовлетворят пазара", посочва Смолуд. "Само че липсата на подробности като риск от неплатежоспособност по книжата на суверенния дълг може да накара играчите на пазара да стигнат до извода, че в комитета изобщо не могат да се споразумеят по конкретни фактори за риска от дефолт по държавните облигации, които са в банковите баланси", допълва експертът. Сред факторите е дисконтът (отстъпката или намалението, което може да бъде направено от номинала на ценните книжа при тяхната продажба - бел. ред.), който се прилага към инструментите с нисък рейтинг, които пък се използват като залог.
Мнозина настояват за по-строги тестове.
Анализаторът на банка UniCredit Стефан Колек обвини Европейския комитет за банков надзор, че не е включил нито един реалистичен сценарий, като например преструктуриране на суверенния дълг или разпадане на еврозоната. "Съдейки по най-новите данни, тестът е много мек и предполага не особено критични условия", коментира Колек, допълвайки, че комитетът трябва да поработи над неговата достоверност до публикуването на резултатите на 23 юли. Евентуален разпад на еврозоната би могъл да предизвика най-тежката икономическа криза в съвременната история, ще донесе катастрофални опустошения във всички страни от Европа, включително и Германия, и ще стане източник за дефлационен шок в САЩ, предупреждават анализатори на холандската банка ING.
"Един пълен разпад ще повлече след себе си последици, които ще затъмнят фалита на Lehman Brothers. Правителствата ще бъдат изправени пред необходимостта отново да спасяват банки, което пък още повече ще отслаби държавните финанси. Рискът дори от временен срив в платежните системи ще бъде огромен", пишат авторите на доклада Марк Клифе, Маартен Леен и Петер Ванден Хоуте.
Националните валути на Испания, Португалия и Ирландия ще поевтинеят минимум с 50%, а това пък ще доведе до ускоряване на инфлацията до двуцифрени показатели. "Резултат ще бъде драматичен и травматичен", се допълва в доклада. Анализаторите на ING са се опитали да разгледат сценария за разпад и са стигнали до извода, че дори хирургическо отстраняване само на Гърция ще бъде самоубийствено за нея и болезнено за всички. Ще пострадат и слабите, и силните икономики.
"През първата година след разпада промишленото производство в бившите страни от еврозоната ще се свие с 5-9%", предупреждават експертите от холандската банка. Германия ще бъде заплашена от "дефлационен шок". Доларът ще скочи с 85 цента спрямо еврото с "временни скокове", близки до 75 цента. В САЩ ще настъпи остра дефлация, заплашваща Северна Америка с двойна рецесия.
Икономиката на Източна Европа само за 2011 година ще се свие с 5%, предупреждават авторите на доклада.