Българската национална валута – левът, навърши на четвърти юни 130 г. През 1880 г. влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, с който българският лев с подразделението си „стотинка” е определен за национална парична единица.
Основа за монетната ни система стават принципите на Латинския монетен съюз, която дава право да се секат и използват три вида монети-златни, сребърни и медни.
Левът има стойност, равна на тази на френския франк.
При възстановяването си през 1878 г., след Освобождението от петвековно османско владичество, младата българска държава не разполага със собствена монетарница.
„По това време има голям хаос в паричното обращение – използват се всевъзможни монети, като наполеони, лири, златни и сребърни монети от по-далечни и екзотични страни – връща ни назад във времето главният касиер на БНБ Стефан Цветков. - Първите държавни бюджети през финансовите 1879-1880 г. са съставени във френски франкове. След приемането на закона от 1880 г., още следващата година в Англия, в Бирмингам, се отсичат първите български медни монети с номинални стойности 2, 5, 10 стотинки, а година по-късно в Русия се сечат вече сребърни монети по 1 и 2 лв., или първият български лев с благородно съдържание.
Със Закона за БНБ от 1885 г. се засилват чисто емисионните функции на банката и първите български банкноти, които са обменяеми в злато, са златните „орловки” /по името на автора Иван Орлов/ от 20 и 50 лв., които са отпечатани в Санкт Петербург.”
Новите банкноти не се приемат радушно от хората. Причината е недоверието в хартиените пари и златното покритие на банкнотите, което създава разлика между тях и масово използваните сребърни монети. Основната цел на БНБ по това време е била да се наложи златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.
„През 2005 г. БНБ емитира и първата българска възпоменателна банкнота, на чийто гръб има образци точно на тези банкноти от 1885 г. с номинална стойност 20 лв. – продължава историята на златните „орловки” Стефан Цветков. - Именно тази банкнота е една от най-защитените не само в България, но и по света. В хартията има един прозорец и върху бяла подложка може да се види числото 20, а върху черна се появяват диагонални ленти. Има и други нови елементи като антикопирна ивица, излизаща нишка и т.н.
Но да се върнем към историята. Със създаването на Монетния двор през 1952 г. отсичането на българските монети се осъществява в България. Преди това сеченето на монети се е извършвало в редица страни като Австро-Унгария, Великобритания, а банкнотите БНБ е печатала в Русия, Германия, Англия, САЩ. От 1998 г. БНБ има собствена печатница.”
През годините българските банкноти са ставали обект на многократно фалшифициране. Историята на БНБ пази екземпляри на фалшификатори още от 1916 г.
Ето и малко любопитни исторически факти.
През 1894 г. се появява първата емисия златни монети от 10 и 20 лв. Жълтиците са сечени в Австро-Унгария. А най-рядката монета в архивите на БНБ е от 2 лв. и е отсечена през 1916 г. Тази емисия монети се е наложило да бъде претопена веднага след изработката й по време на Първата световна война, за да се използва среброто за други цели. Въпреки многомилионния тираж, от нея са запазени едва между 4 и 10 бройки.
Всъщност сеченето на монети по нашите земи е известно още от времето на траките, като „перлата” в колекцията на БНБ е сребърна монета на племето дерони, отсечена през периода 475-465 г. пр. Христа и тежи 39.6 гр. Въпреки че през Средновековието са сечени монети, официално се приема, че първите образци на българското монетосечене са от царуването на Иван Асен II /1218-1241г./, когато върху монетите се изписва и името на българския владетел.