Преди три-четири месеца еврото все още се търгуваше за 1,40 долара и почти всички експерти вярваха, че единната валута значително е допринесла за преодоляването на кризата.
На 1 май еврото струваше 1,28 долара, сега (към момента на написване на статията) вече е на равнище 1,23 долара, като според прогнозите има тенденция да се понижи до 1,10 долара за евро. При това развитие не е изненадващо, че мнозина очакват да настъпи краят на еврозоната.
Сегашното положение ми напомня за началото на 2009 г., когато с обезпокоителна скорост експертите коригираха към понижение прогнозите за икономическия растеж, а колапсът на икономиката изглеждаше неизбежен.
Нищо подобно не се случи.
Тогава, както и сега, правилото е, че при настъпване на сложна криза обичайните прогнози не вършат работа и трябва да използваме анализ на фундаменталните тенденции.
От тази гледна точка сега значение имат пет фактора.
На първо място, забележително е, че страната с най-висок държавен дълг в света - САЩ - с последователен натиск публично порицава "европейската слабост". Сравнението със степента на задлъжнялост на САЩ смекчава опасенията за бъдещето на еврото.
В крайна сметка американската валута също познава възходи и падения, като през десетилетията колебанията в курса й са достигали от 3,50 германски марки до 1,60 DM за долар.
Следователно няма основания за истерията.
На второ място значение има фактът, че ние имаме единно валутно пространство с няколко силни национални икономики и добър потенциал за бъдещо развитие. В крайна сметка, когато става дума за заетост и конкурентни предимства, решаващо значение има реалната икономика.
В това отношение Европа е в по-добра позиция от САЩ, тъй като тук делът на промишлеността е 18 % (в Германия дори 24 %), а в САЩ - едва 14 %.
Трето, корпоративното съотношение на силите все повече е в полза на Европа - 25 от най-големите компании в света са избрали за свой дом европейска страна, а броят на компаниите, чиито централи са в САЩ, е едва 16. От изследванията си знаем, че европейските компании отчитат растеж по-бързо и по-рентабилно. Класацията на Световния икономически форум показва, че тези компании имат най-добрите конкурентни предимства и най-високо качеството на производствения процес.
На четвърто място трябва да отбележим, че след 2000 г. Европа постигна много. Програмата от Лисабон създаде 18 милиона допълнителни работни места, благосъстоянието на човек от населението нарасна с 13,5 %, а изоставането от САЩ в областта на иновациите намаля.
Пето, за съжаление сред основните тенденции, които се наблюдават, е и опасността усилията за намаляване на бюджетните разходи да се отразят негативно върху икономическия растеж на европейските страни като според някои експертни оценки става дума само за 1 %. Не вярвам особено в тези прогнози, но във всеки случай стратегическите предизвикателства пред компаниите ни са големи.
От една страна евтиното евро подобрява възможностите пред външната търговия, но пък от друга европейските компании извършват около 70 % от дейността си в Европа и следователно не печелят от курса на еврото. В близко бъдеще компаниите ще намалят разходите си и ще трябва да се преструктурират по интелигентен начин. Последиците от "кризата с еврото" са ясни - нуждаем се от Европа повече, а не по-малко.
Необходими са също така по-добра координация на европейската икономическа политика (при това повече на корпоративно равнище), създаване на европейски икономически фонд и европейска рейтингова агенция.
Преди всичко обаче са нужни усилия за разумното спестяване - не само при политически коректните пропорционални съкращения, но и мащабно намаляване на субсидиите, както и съкращаване на бюрократичния апарат, отказ от "публично частните партньорства", възможно най-силно увеличаване на конкурентоспособността, инвестиции в икономическия растеж, изследователската и развойна дейност, образованието и зелените технологии. 
Рисковете от сегашните мерки за спасяване на еврото също могат да се видят - от една икономика, насочена към развиване на конкурентоспособността, можем да се сринем до положение на социалистическа общност на дълговете.
Със съкращения
* Авторът е ръководител на консултантската компания Roland Berger
Вижте курса на еврото в момента