Гърция
Предизвикалите протести непопулярни мерки в Гърция бяха предприети под тежестта на огромния дълг на страната и след като тя се превърна в нарицателно за лоша финансова дисциплина. "Или ще унищожим дълга, или той ще ни унищожи”, каза премиерът Георгиус Папандреу, повтаряйки думите на баща си Андреас от времето на предишната голяма криза.
Повишаване на ДДС, както и вдигане на акциза за петролните продукти, цигарите и алкохола са част от мерките за допълнително затягане на коланите в Гърция. Предвижда се още вдигане на данъка за недвижимо имущество, както и премахването на минималната заплата от 735 евро.
За новоназначените за първи път на работа на възраст под 25 години е определено минимално месечно възнаграждаение от 595 евро.
Планът включва още замразяване на заплатите, а най-много недоволство от синдикатите предизвиква орязването на 13-тата и 14-та заплата, както и на бонусите.
Тези мерки ще оставят половин милион души без работа, според профсъюзите. Реформата включва увеличаване възрастта за пенсиониране на 65 години и удължаване от 37 на 40 години изисквания трудов стаж за пенсия до 2015 г. От 2018 г. ще бъдат сменени  и коефициентите, по които ще се изчисляват пенсиите.
Румъния
Напрежението в северната ни съседка също нарасна след като станаха известни подробности от допълнителното споразумение с МВФ и ЕС. То предвижда намаляване на заплатите на държавните служители с 25 процента и намаляване с 15 процента на всички социални плащания, включително пенсиите и помощите за безработни.
Очаква се по този начин до края на годината да бъдат спестени около 4,5 милиарда евро. Румънското правителство ще приложи безпрецедентно строгите мерки от 1 юни. Минималната работна заплата също ще бъде намалена и от началото на следващия месец ще бъде 150 евро.
Правителството планира от 1 юни да намали с 25 на сто и отпусканите средства за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което изкара майките на протест днес.
Аргументът на управляващите за това драстично намаление на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор е, че досега цялата тежест на кризата е била понесена от частния сектор, предаде БНТ. Още в средата на миналата година президентът Траян Бъсеску заяви, че не е нормално средната заплата в бюджетния сектор (536 евро) да бъде по-голяма, отколкото в частния (430 евро).
Според Бъсеску днес алтернативата пред управлящите е била увеличаване на ДДС от 19 на 24% и увеличаване на плоския данък от 16 на 20%, което е щяло да има негативни последици за румънската икономика като цяло.
Румъния, която силно бе засегната от световната финансова криза, ползва от 2009 г. програма за помощи в размер на 20 млрд. евро от Международния валутен фонд, Европейския съюз и Световната банка, срещу което е поела ангажимента да извърши дълбока реформа в държавния сектор.

Сърбия
Основната дисциплинираща мярка е замразяването на заплатите в публичния сектор, както и на индексациите на пенсиите до 2012 г. Днес правителството започна преговори с мисията на МВФ за размразяване на заплатите. В центъра на сегашните разговори е и новата пенсионна система, както и законът за данъчната отговорност, който ще играе ролята на своеобразен регулатор на обществените разходи.
Освен това сръбското правителство с подзаконови актове утвърди, че броят на работещите в държавната администрация ще бъде намален с около 12 процента, при което най-големи съкращения са планирани в министерството на външните работи, където без работа ще останат 130 души от 1110, колкото в момента.
През последните седмици курсът на динара силно падна, като за това допринесе и оставката на управителя на централната банка Радован Йеласич, който имаше разногласия с правителството по повод на фискалната политика. Днес курсът на динара за пръв път от въвеждането на еврото надмина 100 динара за евро (за сравнение неговата най-висока стойност бе на 4 януари, когато официалният среден курс бе 95,9679 динара за 1 евро). Страната има споразумение с МВФ за 3 млрд. евро, а е договорила и заеми от Русия. Бюджетният дефицит тази година ще надхъврли 4%, но се очаква ръст на БВП от 2%.