В италианските телевизионни новини има една топ-тема: кризата в Гърция. Журналистите следят зорко също така деликатната ситуация в Португалия и Испания. Финансовото положение в самата Италия обаче остава все на заден план.
"Хората се отчаяха и това е много опасно", казва възрастен италианец, който чете вестника си на миланския площад "Пиаца дей Марканти". Той преподава финанси в университета Бари и рисува мрачка картина на италианското бъдеще: 
"Хората живеят ден за ден, политиците също. Те гледат да се справят с това, което предстои утре, но не и с дългосрочните задачи за саниране на бюджета. Медиите не информират достатъчно. Почти никой не знае, на каква опасност сме изложени днес", казва преподавателят от университета в Бари.
Данъчна политика на глинени крака
Според него новините будят безпокойство, защото данъчната политика на Италия се основава на илюзии в икономиката. Ако управляващите в Рим не се откажат от това, ще доведат страната до състоянието, в което се намира Гърция.
Известни финансови и икономически експерти в Италия отхвърлят категорично подобни мрачни прогнози. Сред тях е икономистът Джакомо Вачиаго, според когото Италия не може да бъде сравнявана с Испания и Португалия:
"Италия има по-малък външен дълг в сравнение с тези две страни и италианците инвестират по традиция спестяванията си в местни държавни облигации, с което подпомагат ликвидността на страната си. Това е един вид защита", казва икономистът Вачиаго.
 Държавните ценни книжа - последният резерв
Това е вярно, но отчасти. Факт е, че от десетилетия насам италианските семейства инвестират в държавни ценни книжа, които продават само тогава, когато имат спешна нужда от пари. В този смисъл те играят ролята на сигурна банка. След въвеждането на еврото в Италия обаче в търговията с държавни облигации започнаха да се включват и все повече чуждестранни инвеститори. През последните десет години новите дългове на Италия нараснаха сравнително малко в сравнение с тези на Германия, например.
Като цяло обаче Италия носи на плещите си планина от дългове - цели 115% от брутния вътрешен продукт.
Маастрихтските критерии поставят в това отношение граница от 60 процента.
Ето защо италианският финансов министър Джулио Тремонти се опитва да влее колкото се може повече пари в държавната хазна, спирайки по-големите разходи в социалната сфера.
В крайна сметка обещаното по време на предизобрната кампания от Берлускони намаляване на данъците, се оказва невъзможно.
Затягането на коланите е на дневен ред
Според председателя на италианския парламент Джанфранко Фини трябва да се обуздаят държавните разходи. Въпреки това премиерът Берлускони обеща на гърците финансова помощ от 5 млрд. евро. Италианците преглътнаха този факт без никакви протести, явно водени от мисълта, че и без това имат големи дългове....
"Италия е болна, много болна, но винаги досега, ние, италианците сме намирали изход от затрудненото положение. Италия може да оздравее, защото има потенциал за това", казва оптимистично мениджър, разхождащ се по улица с бутици в старата част на Милано. Магазините тук са пълни, хората се наслаждават на хубавото време и явно нямат никакво намерение да си развалят хубавото настроение заради лошите новини, идващи от други средиземноморски държави.