Европейският парламент ще гласува днес решение, което посочва датата, до която може да съществува АЕЦ "Козлодуй". Тя е 19 октомври 2035 г.
Текстът за централата е свързан с бюджетния контрол и е прокаран като поправка от германската евродепутатка Ингеборг Гресле (ЕНП). Появата на текста в решението на Европарламента за освобождаване от отговорност на ЕК за изпълнението на бюджета за 2008 г. е изненада, защото България не е поемала ангажимент пред ЕК за затварянето на цялата централа.
Разследване на "Сега" показа, че християндемократката Гресле, която имаше много резерви към отпускането на допълнителни 300 млн. евро за демонтирането на първите четири реактора на "Козлодуй", е успяла да вмъкне поправка, която създава впечатление, че цялата централа ще бъде ликвидирана след 25 години, по време на обсъжданията в Комисията по бюджетен контрол на ЕП на 21 април. В нея участват Илияна Иванова от ГЕРБ (титуляр) и Ивайло Калфин от БСП (заместник).
Член 248 на решението гласи "Европарламентът отбелязва, че работата по извеждане от експлоатация в АЕЦ "Козлодуй" ще приключи до 19 октомври 2035 г.; отбелязва липсата на прозрачност за произхода на средствата от различните генерални дирекции в Комисията; отправя искане към Сметната палата да наблюдава внимателно средствата, които се използват там".
Датата е посочена не от Брюксел, а от българското правителство, става ясно от писмен отговор от 5 февруари на еврокомисаря Андрис Пиебалгс. Месец по-рано Гресле пита кога ще приключи демонтирането на първите четири реактора. Пиебалгс се позовава на Осъвременена стратегия за извеждане от експлоатация на реакторите, представена от България през 2006 г.
"Този документ предвижда всички демонтажни действия в "Козлодуй" да приключат на 19 октомври 2035 г.", пише Пиебалгс.
Българските евродепутати няма как да извадят днес този текст от документа, но могат да поискат уточнение, че той не се отнася до 5-и и 6-и реактор, за чието затваряне България не е поемала ангажименти пред ЕС.
Решението на ЕП за изпълнението на бюджета през 2008 г. се отнася точно до годината, през която бяха наложени най-тежки финансови санкции на България. Те са определени като основателни и Еврокомисията е призована и занапред да проявява строгост. България е определена като държава с особено много нередности (6%) при усвояването на средства от общата селскостопанска политика. Само Румъния има повече - 12.5%. "Пак в тази област са констатирани значителни слабости в избрани разплащателни агенции в три държави членки: България, Румъния и Обединеното кралство (Шотландия)", продължава документът.
Много нарушения са установени и в усвояването на пари по предприсъединителните програми, заради които са били спрени плащанията по ИСПА, ФАР и САПАРД. Въпреки това България е сред държавите, които най-неохотно са докладвали за установени от нейните власти нарушения. Тя е алармирала само 4 пъти по своя инициатива ОЛАФ - Службата за борба с измамите в ЕС. Румъния обаче не си е признала доброволно нито една своя грешка. ЕП днес ще гласува и решение по инициатива на депутата Евгени Кирилов (БСП) за опростяване на процедурите при усвояване на фондове, според която няма да се отнемат автоматично средствата, ако държавата сама разкрие нарушение.
Комисията по бюджетен контрол припомня своето искане за въвеждане на "система на светофара" (червено, жълто и зелено) при оценка на финансовата дисциплина на държавите. Тя препоръчва на Еврокомисията винаги да се консултира с ОЛАФ, когато пише доклади за България и Румъния.