Експерти поискаха отказ от плоския данък и диференцирано облагане на доходите, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.  Това стана на на дискусия за плоския данък, инициирана от Съюза на учените с подкрепата на Гражданско сдружение „Глас" и Института по социология при БАН.
Според Доц. Йордан Христосков първата скала трябва да обхваща доходи до 1000 лв. В този случай ставката да бъде 10%. Доц.Христосков смята, че доходите над 1000 лева трябва да се облагат с 15%. Според него би могло да бъде въведена и трета скала за доходи над 1 500 лева, при които данъчната ставка да бъде 20%.
Доц. Христосков се позова на данни от НОИ, според които 60% от населението се осигурява на доход до 500 лв. Тези хора генерират 6, 294 милиарда лева или 34% от дохода, върху който се плащат осигурителни вноски. 750 хиляди българи се осигуряват върху доходи между 500 и 1 000 лв. Те генерират доход в размер на 6, 25 милиарда лв., тоест почти колкото първата група.
Доц. Христосков смята, че ако се обложат с още 10% доходите на хората над 1000 лв., това ще генерира 600 -700 млн. лв. в държавния бюджет. Според него това може да се въведе и като временна антикризисна мярка.
Доц. Боян Дуранкев също се изказа срещу плоския данък. Експертът се позова на чужди анализи и изследвания, според които когато обществото и наемният труд са със силни позиции, данък общ доход и данък печалба са прогресивни. Там, където има демокрация, няма плосък данък, изтъкна Дуранкев.
На дискусията проф. Румен Гечев подчерта, че България трябва да излезе от паричния съвет и да се откаже от плоския данък. Той допълни, че по неофициална информация фискалният резерв е под 6 млрд. лв., което е в нарушение на изискванията за валутния борд.