Бизнесът иска извънредни икономически мерки заради световната финансова криза и отражението й у нас. Идеята, която включва ново намаляване на осигуровките и по-гъвкаво трудово законодателство, бе лансирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) на форум под патронажа на премиера Станишев. АИКБ предлага осигурителните вноски да паднат с 5%. Това ще струва около 300 млн. лв., обяви вчера председателят й Васил Велев по БНР. Вместо 5.6 млрд. лева, предвидени за инфраструктурни проекти, правителството може да похарчи 5.3 млрд. и да намали осигурителната тежест, за да помогне на бизнеса в кризата, поясни Велев. Друга антикризисна мярка е да се даде възможност за разсрочено плащане на осигуровките. АИКБ предлага също всички видове наказания за бизнеса да бъдат преразгледани и приведени "към нормални бизнес практики и нива". Пример за лоша практика е прекомерно високата наказателна лихва при забавено плащане на осигуровки - тя се формира, като към основния лихвен процент се добавят 20%. Но вчера министърът на труда Емилия Масларова обяви, че не може непрекъснато да се облекчават осигуровките. Тя посъветва фирмите да съкратят "луксозните" разходи и да орежат печалбите си. Припомняме, че по официални данни на статистиката българската промишленост навлиза в рецесия. Междувременно управителят на НОИ Йордан Христосков обяви за грешка прехвърлянето на осигурителните вноски към НАП. Приходната агенция започна работа на 1 януари 2006 г., като идеята бе едно ведомство да събира данъците и осигуровките. НАП обаче закъсня с изграждането на информационната си система и и до днес продължава да ползва програми на осигурителния институт. От известно време се роят сигнали за грешки и разминаване в данните за фирми и самоосигуряващи се лица заради несъвместимост между софтуерните продукти. При преноса на данни се получават "неудачи" - например в системата за управление на приходите на НАП едноличен търговец се води длъжник, докато в действителност той няма данъчни и осигурителни задължения. Грешки се допускат и с ЕГН-тата и други данни, което би могло да забави изплащането на болнични и обезщетения за безработица. Христосков обясни, че винаги е имал резерви към събирането на двата вида плащания в НАП. Той обясни, че този модел не е никак популярен в стара Европа и се пробва в малко страни - Унгария, една от Прибалтийските страни, Македония, където също имат трудности. "Ако се установи, че е извършена сериозна грешка, тя може да бъде поправена", смята Христосков. "Сега" установи, че в БСП и ДПС споделят мнението на шефа на НОИ. "Контролът в НАП е насочен върху данъците и ДДС, а върху осигурителните вноски той е почти никакъв, почти няма ревизии по вноските", смята Петър Мръцков от БСП. Според него именно НОИ е заинтересован да води изряден регистър за сключените трудови договори, тъй като от него зависят заплатите и осигурителния доход на хората. "Колкото и задължения да се дават на НАП, възможностите й имат предел", коментира Мръцков и обеща скоро да постави въпроса на вниманието на депутатите от социалната комисия. Христина Христова от НДСВ коментира, че въпросът се обсъжда от 1-2 г. в тесен експертен кръг, но за да се премине към подобна промяна, е нужен анализ. "Трябва да се види дали приходите и грешките сега са повече, както и колко ще струва административно подобна мярка. Ако има проблеми, чак тогава може да се мисли", смята тя. Шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов обяви, че НАП все още нямат традиции в тази област, която е сложна и от нея зависи дали ще се изплащат навреме пенсии, обезщетения за безработица и болнични. "НОИ показа, че може да се грижи добре за контрола по събираемостта", коментира Адемов. Той изтъкна, че тези аргументи не са нови и че нямат нищо общо със скандалите и оставката на Мария Мургина. От Българската стопанска камара пък бяха скептични относно нуждата от подобни резки движения преди избори. "Не съм запознат с идеята, но на пръв поглед тя изисква сериозни промени в законодателството и преаранжиране на софтуера", коментира зам.-шефът на БСК Димитър Бранков. По думите му е достатъчно само да намалят платежните нареждания за осигурителните рискове. След поемането на осигуровките от НАП се отчита ръст на събираемостта, данъчната администрация може с успех да събира и укрити осигурителни вноски, като гледа директно в касите на работодателите, коментираха и експерти от НОИ. Според тях е почти невъзможно да се върне старата система, защото за създаването на НАП сме изтеглили заем от Световната банка. "Кой ще връща тези пари, пак данъкоплатците ли?", чудят се те.