Доскоро централните банкери си мислеха, че този разбойник – инфлацията, е затворен доживот, благодарение на строгата монетарна политика. Но крадецът отново дебне за плячка. Макар че Америка е близо до рецесия и ръстът в останалите развити икономики се забавя, инфлацията расте. Жан-Клод Трише, президентът на ЕЦБ, тази седмица отправи предупреждение за грешките от 70-те години, когато инфлацията бе освободена. Неговите думи бяха насочени към централните банки на богатите страни, но политиците в развиващите се икономики също би трябвало да им обърнат внимание. В страни като Индия, Китай, Индонезия, Саудитска Арабия дори натъкмената статистика показва ръст на цените от 8-10% през последната година; в Русия той е над 14%, в Аржентина истинският показател е 23%, а във Венесуела – 29%. Ако измерим числата коректно, две трети от световното население вероятно ще страда поради двуцифрена инфлация това лято. Срещата със 70-те По официални данни средната инфлация в света нарасна до 5.5% - най-високо ниво от 1999 г. Основната причина е ръстът на цените на петрола и храните. Но загрижеността на Трише е, че високите ставки ще увеличат инфлационните очаквания, което ще доведе до искания за по-високо заплащане и така ще се натисне спусъкът на спиралата заплати-цени, както през 70-те. Грешката на централните банкери тогава беше разхлабването на монетарната политика, така че високите цени на петрола бързо подхраниха поскъпване на останалите стоки. Така безпокойството е, че сегашната монетарна политика е в най-разхлабеното си състояние от 70-те: средният реален лихвен процент в света е отрицатален. Орязвайки лихвите, докато цените се качваха, дали Фед не пося семената на нова инфлационна ера? Този случай изглежда труден за доказване в богатия свят. Инфлационните ставки от 3.9% в Америка и 3.3% в еврозоната са много далеч от това, което централните банки искат и инфлационните очаквания растат. Ако ръстът в евро зоната остава здрав, ЕЦБ би трябвало да се безпокои повече за инфлацията. Засега няма много симптоми, че по-високите цени на храните и петрола тласкат и останалите стоки в развитите страни. Заплатите останаха относително подтиснати и същинската инфлация (без петрола и енергията) е малко по-висока, отколкото преди година. Нещо повече, очаква се ръстът да е под линията на тренда в Америка и Европа през следващата година и е вероятно безработицата да се качи, което би помогнало да се обуздае покачването на заплатите. Индексът на потребителското доверие в САЩ падна до 28-годишен минимум, което подсказва, че търсенето ще намалее. Това ще пришпори фирмите да намаляват разходите и ще ограничи ръста на заплащането. Картната в развиващите се страни е много различна. Цени растат много по-бързо, отчасти защото храните заемат по-голям дял от техните индекси на потребителските цени. Но заплатите (ръст от почти 30% за година в Русия) и същинската инфлация също растат. Много от тези икономики оперират близо до пълния си капацитет, където е по-вероятно да се установи инфлацията. Съществуват предупредителни прилики между днешните развиващи се икономики и богатия свят през 70-те години на голямата инфлация. Много властници в развиващите се страни разглеждат ръста на инфлацията като краткосрочен шок от страната на предлагането и затова не виждат голяма нужда да увеличават лихвите. Вместо това те използват ценови контрол и субсидии, за да запушат инфлацията. Предлагането на пари нарасна почти три пъти, колкото и в развития свят. Много централни банки и сега не са напълно независими, а инфлационните очаквания не са добре закотвени, което увеличава риска да се задейства спиралата цени-доходи. Пази си гърба Увеличаващата се инфлация, както и много неща в световната икономика през последните години, може да бъде обяснена отчасти с нарастващите сложни връзки между развитите и развиващите се икономики. Развиващите се икономики споделят донякъде отговорността за ипотечния балон в САЩ. Тъй като азиатските икономики и износителките на петрол от Близкия Изток поддържат големи излишъци по текущата сметка, те натрупаха валутни резерви (предимно в американски ДЦК), за да предпазят валутите си от покачване. Това натисна доходността на облигациите. В същото време, евтиният внос от Китай и други страни помогна на централните банки в богатите икономики да поддържат ниска инфлацията, докато краткосрочните лихви са по-ниски, отколкото в миналото. Евтините пари подхраниха сапуненият мехур в Америка. След като той се спука, презграничните парични влияния смениха посоката си. След като Фед понижи лихвите, развиващите се икономики, които обвързват валутите си към долара, бяха принудени да водят по-хлабава монетарна политика , макар че техните икономики бяха прегряти. Развиващите се икономики с валути, най-близко стоящи до долара, особено в Азия и Залива, видяха най-голям ръст на цените. Страни като Мексико с по-гъвкави валутни курсове и отдадени повече на инфлационните цели, се справиха по-добре. Дори ако лихвите, наложени от Фед, устройват американската икономика, глобалните ставки са твърде ниски. Оттук неоправданите стимули за търсенето в развиващите се икономи тласнаха още по-нагоре стоковите цени; същото направиха и спекулативните покупки от инвеститори, търсещи по-висока възвращаемост в сравнение с доходността на облигациите, която още е отслабена поради засиленото изграждане на резерви от развиващите се икономики. Това подклажда инфлационно напрежение в Америка и Европа и усложнява живота на централните им банкери. Евтините пари в Америка и твърдите валутни курсове в развиващите се икономики са опасна смес. Колкото по-дълго развиващите се икономики държат своите валутни курсове, толкова по-голям е рискът от увеличаване на глобалната инфлация. По общо признание надценяването на валутните не е толкова просто лекарство за тях, както някои твърдят: едно увеличение на лихвите и очакванията за по-нататъшно поскъпване на националната валута, по парадоксален начин, би усилило инфлацията чрез поглъщането на повече капитал; а освобождаването на валутния курс рискува масивно надценяване. Но при наличието на икономически сериен убиец на свобода, монетарната политика трябва да се затегне по един или друг начин и валутните курсове да се повишат. С незначителни съкращения, заглавие на редакцията