Някак си за Германия забавлението излезе извън валутния съюз. Дори и след смазващата победа с 4-2 над Гърция вероятно изглежда нещата ще останат така. Реториката се промени изцяло.
Това беше изпитание на силата и битка за добродетелта. Сега е просто изпитание и битка. Ангела Меркел твърдеше, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврото. Сега тя върти очи и казва, че чужденците не бива да надценяват финансовия капацитет на Германия.
Преди две години нейният министър на финансите Волфганг Шойбле събра германските банки и им заръча да подновят облигационните заеми за Гърция чрез т. нар. механизъм ролоувър (англ. rollover).
Сега, твърдейки, че Гърция е "бездънна яма", той ги призовава да се насочат към изходите, като всеки друг. В интервю за германския неделен вестник "Билд ам зонтаг" онзи ден Шойбле заяви следното: "Най-важната задача пред новия премиер (Андонис) Самарас е да прилага съгласуваната програма бързо и без повече бавене, вместо да пита колко още другите могат да направят за Гърция".
В друго интервю за списание "Шпигел", публикувано в понеделник (вчера), Шойбле хвърли значително съмнение по въпроса дали превъзнасяните планове за "банков съюз" в еврозоната могат да влязат в действие в някакъв скорошен момент. Той подкрепя идеята, представена най-напред от президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, за референдум по промяна в германската конституция, за да бъдат прехвърлени германски правомощия на Брюксел. Той посочва, че макар графикът да е ускорен, организацията ще изисква дълъг период, и отбелязва следното: "Нито аз, нито някой друг знае кога ще бъдем в тази позиция".
Евентуален неуспех на Германия да ратифицира Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) навреме - до 1 юли - заради правни възражения, обмисляни от конституционния съд, едва ли предвещава добро.
Препирнята би могла да завърши с още по-големи разходи за спасяване на испанските банки. Ако Испания получи 100-те милиарда евро спасителни пари през идните две до три седмици, преди ЕСМ да е ратифициран, то тогава средствата ще трябва да дойдат от временния спасителен фонд (ЕФФС - Европейски фонд за финансова стабилност), създаден с гаранциите на страните членки на еврозоната, а не с капиталови инжекции.
Това би означавало, че Германия и останалите държави от еврозоната ще трябва да поемат гаранциите на Испания, увеличавайки сметката за германската хазна с няколко милиарда евро.
Опасността за еврото след избирането на гръцко правителство, което ще прояви хитрост, ще води рискована политика на ръба на "войната" и ще шантажира германците, е, че валутният механизъм ще бъде нестабилен в условията на неуредена вихреща се криза. На среща на Форума на официалните парични и финансови институции в Лондон миналата седмица Норман Ламонт, министър на финансите на Великобритания по време на европейската валутна криза от 1992 година, заяви:
"Еврото се крепи на страх и догма. То няма да експлодира, но кризата няма да бъде решена - тя ще продължи. Страните ще се опитат да се върнат към националните валути, но това ще бъде равносилно да се пекат един по един на бавен огън".
Ламонт цитира Артър Милър: "Краят на една епоха идва, когато основните илюзии се изчерпат". Еврото ще продължи, каза Ламонт, защото илюзиите не са се изчерпали.
Друг автор, който може да бъде цитиран, е Джордж Оруел, който в "1984" пише за Великобритания, изпаднала в състояние на непрекъсната долнопробна война сред суперсилите, смътно сменящи се коалиции и престроявавания на редиците, поддържани от отлично дирижирана пропаганда и взаимна ненавист.
Както Оруел написа:
"Това е война с ограничени цели между бойци, които не са способни да се унищожат. (...) За да бъде разбран характерът на сегашната война - защото въпреки прегрупирането, което става на всеки няколко години, войната винаги е една и съща - човек трябва да осъзнае на първо място, че е невъзможно тя да бъде решаваща". Звучи много като при еврото.
Миналата седмица британското ляво списание "Ню стейтсмън" направи принос в аналогиите, определяйки Меркел като "най-опасния германски водач след Хитлер" с аргумента, че тя "убива растежа".
Разбира се, германците не виждат нещата така. Една от причините за германската горчивина във връзка с неблагодарните длъжници е твърдението на германците, до известна степен самодоволно, че тяхното съчетание от фискална честност и промишлена ефективност, което стимулира растежа, глупаво се пренебрегва от всеки друг. Михаел Щрюмер, съветник на канцлера Хелмут Кол през 80-те години, заяви миналата седмица: "Германският план след гръцките избори ще бъде отношението към гърците да бъде много добро, но да се надяват, че самата Германия ще трябва да направи много малко (за целта - бел. ред.)".
Това изглежда е почти неизпълнима надежда. Германия ще бъде основната държава, от която останалите очакват отстъпки. От друга страна Щрюмер твърди, че е много малко вероятно дългосрочната цел за "политически съюз", който Меркел уж иска като ключ към обединяването на европейския дълг, да бъде постигната.
"Когато Йенс Вайдман говори за политически съюз, необходим като път към споделянето на задълженията, според мен той говори за царство на мечтите. В началото на 80-те години попитах канцлера Кол какво има предвид под политически съюз. Отговорът му бе: 'Това е много добър въпрос, но би било глупаво да му отговоря.'

---

*Авторът е съпредседател на Форума на официалните парични и 
финансови институции (OMFIF)
Превод:БТА