"Технически погледнато, можем да се справим с излизането на Гърция", заявил на конференция в Талин днес управителят на ирландската централна банка Патрик Хоноан. "Много внимателно обаче бил обмислил твърденията, че това ще бъде безболезнен процес без усложнения", добавил той.
На същата конференция еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен изтъкнал, че Европа "сега е много по-устойчива спрямо евентуално излизане на Гърция от еврозоната в сравнение с обстановката преди две години, когато щеше да бъде напълно неподготвена за това".
Австрийският канцлер Вернер Файман заяви, че ако Гърция напусне еврозоната, това ще излезе много по-скъпо на Европа, отколкото настоящата помощ, отпускана на Атина, предаде Ройтерс. Файман предупреди, че Австрия ще продължи да участва в международния спасителен план само ако Атина продължи напред с договорените реформи.
Същевременно австрийският министър на финансите Мария Фектер припомни, че излизането на Гърция от еврозоната е юридически невъзможно. "Гърция ще трябва да напусне ЕС и след това да започне нови преговори за европейско членство. Не мога да си представя, че Атина може да си позволи да се откаже от европейската помощ", заяви Фектер. Темата е коментирана все по-често от медии и анализатори. Британският в. "Сънди таймс" например твърди, че до излизането на Атина от еврозоната остават само два месеца. Според изданието британските банки вече правят калкулации в драхми.
Гърция почти сигурно ще наложи контрол на валутната търговия, ако излезе от еврозоната, коментират банкери за агенция Ройтерс.
Проблемът може да е по-голям за банките от еврозоната, които имат нужда от пари в брой за индивидуални клиенти или компании, които развиват бизнес в Гърция. Те са изправени пред проблема какъв обменен курс да използват, като той ще зависи от нормативните разпоредби, които може да въведе Атина за търговията с нейната валута.
Под заглавие "Ахилесовата пета на Европа" британското сп. "Икономист" разсъждава върху вероятността за излизане на Гърция от еврозоната и възможните последствия.
"На фона на нарастваща опасност от излизане на Гърция, еврозоната трябва да се заеме със задачата да спаси единната европейска валута," пише изданието,цитирано от БТА. "Икономист" разглежда като "заплашителна" възможността гърците отново да отхвърлят на едни нови избори орязването на разходите и реформите, които вървят заедно с отпуснатите им кредити.
Според "Икономист" идеята за хаотично напускане на еврозоната от Гърция в момент на френско-германско разединение "би трябвало да ужаси всички, които засяга".
"Вредата върху световната икономика може да се окаже най-големият риск за шансовете за преизбиране на Барак Обама", посочва като пример изданието, като подчертава, че рискът от зараза при излизане на Гърция от еврозоната ще засегне Португалия, Ирландия и дори Испания и Италия. "Част от истината в Атина е, че предубедените северноевропейци не вярват на гърците за трудностите, които понасят. Гърция действително страда: между 2007 и 2012 г. икономиката й се очаква да се свие с почти една пета", пише "Икономист". Посочвайки че предстоят още бюджетни съкращения и данъчни увеличения, списанието пише, че дори ако всичко върви добре, гръцкият дълг ще бъде 161 процента от БВП догодина.
"Какъвто и да е съставът на следващото й правителство, идеята, че Гърция ще може да върне тези пари, е най-голямата фантазия от всички", пише "Икономист". Напускането на еврозоната и фалитът, който ще последва, ще облекчат дълга на Гърция, ще възстановят конкурентноспособността и ще предизвикат гръцките политици да се заемат със собствената си съдба. Но излизането от зоната ще създаде също хаос и ще провали ефекта от икономиите, а както често в миналото, предимствата от това може бързо да се обезценят, изтъква списанието.
Останалата част от еврозоната също ще е по-добре с Гърция в нея, било то и само заради риска от зараза (и недобрата подготовка за такова развитие). Но не на всяка цена. Ако Гърция отхвърли втория спасителен план или изостане значително в програмата си, излизането й от еврозоната може да стане неизбежно, предупреждава "Икономист".

---

Неяснотата около формирането на нов кабинет в Гърция продължава, след като радикалната левица СИРИЗА отказа да участва в днешните преговори.  Технически Нова демокрация и ПАСОК разполагат с достатъчно места в парламента, за да формират коалиционно правителство с някоя по-малка формация, отбелязват ДПА и БТА. Те обаче подчертаха, че няма да съставят кабинет без СИРИЗА заради силното й представяне на изборите. В същото време радикалната левица обаче иска Гърция да не изпълнява своите задължения по международните спасителни планове - условие, което е неприемливо за Нова демокрация и ПАСОК.