България ще се опита да напусне този проект по взаимно съгласие. Ако не се стигне до подобно споразумение, страната ни ще се оттегли след 12 месеца, както е предвидено в една от клаузите по договора. Тъй като страната ни има известни ангажименти към договора, ще предложи да се увеличи българския капитал в дружеството с 12.8 млн. лв. По този начин ще се изчистят българските финансови ангажименти към другите акционери и към международната проектна компания.
Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”, коментира Симеон Дянков. Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи, допълни той.
Дянков съобщи още, че правителственото решение е взето във връзка със заключенията, направени през първия етап на работата на международната проектна компания – фаза на разработка на проекта. Съгласно анализите на петролопровода, той не може да бъде реализиран при условията в сключеното споразумение. Става дума за финансовите параметри, съобщи министърът.
Приет е текстът на писмата, с които страните ще бъдат информирани. Следващата сряда предстои годишното акционерно събрание, на което България ще излезе с тази позиция.
През ноември екоминистерството одобри доклада за оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за петролопровод „Бургас - Александруполис“. Документът бе връщан три пъти, защото в него не присъстваше оценката на алтернативните варианти за разтоварване на петрола. В началото проектът предвиждаше разтоварването на нефта само чрез т. нар. буйова система. Това представлява закотвена платформа, от която петролът да се претоварва от танкерите в открито море с подводни тръбопроводи до брега.
В доклада вече е включен и друг възможен вариант - разтоварването на пристанище, заради опасенията на местните жители, че може да се получи разлив, който да замърси Бургаския залив и да прогони туристите.
Бургазлии и множество екоорганизации се обявиха против изграждането на тръбата, защото щяла да навреди на околната среда и туризма в региона. Проведен бе и референдум, но той се оказа нелегитимен, поради участие под 50% на гражданите от Бургас.
В международната компания "Транс Болкан Пайплайн", която управлява проекта, Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24.5 на сто. Наскоро Москва обяви, че ще го замрази, но няма да се отказва от него, защото той има одобрението на Европа.
"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза малко след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ. Премиерът Борисов също се изказна скептично за проекта и обяви, че ще съобрази с мнението на гражданите от Бургас.

Историята на проекта
През юли 1994 г. Гърция инициира преговори с България и Русия за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис", но подписването на проекта се забавя поради спора между София и Атина за дяловото участие на всяка от страните в строителството на съоръжението. При стартирането на проекта България има 5% участие, което през 1998 г. е предоговорено на 20%. Страната ни настоява делът да се увеличи на 25%, тъй като трасето през нашата територия е два пъти по-дълго, отколкото през гръцка, но Гърция смята, че трябва да се възстанови първоначално договореното 5% участие.

На 29 януари 2003 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски подписва в Атина тристранен меморандум за изграждането на "Бургас-Александруполис". С меморандума се дава право на равно участие за всяка от трите страни и се уточнява, че Гърция, България и Русия сами могат да определят кои фирми ще участват от тяхно име в проекта. Документът е подписан от Гърция, но Русия отказва да сложи подписа си под него.

На 15 март 2007 г. Русия, България и Гърция подписват в гръцката столица Атина историческо споразумение за изграждане на петролопровода "Бургас-Александруполис". Той ще транспортира петрол от Каспийския регион през Черно море до гръцкия град Александруполис. Официалната церемония се провежда в присъствието на руския президент Владимир Путин, гръцкия премиер Константинос Караманлис и българския премиер Сергей Станишев. Бързото стартиране на работата на международната проектна компания с цел изграждането на петролопровода да започне в началото на 2008 и да приключи до 2011 година, е договорено на срещата.

На 10 април 2009 г. жители на Поморие връчват на еврокомисаря Меглена Кунева протестна декларация срещу изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис". Това става в Бургаския свободен университет, където Кунева изнесе пред студенти лекция на тема "Европейския съюз - сила за промяна". На свое извънредно заседание общинският съвет в Поморие същия ден взима решение за провеждане на местен референдум за или против изграждането на петролопровода "Бургас – Александруполис".