Повод за тревога, според тях, е евентуалното намаляване на износа, което най-вероятно ще наложи нова ревизия на заложения от правителството 2.9% ръст за 2012 г., обобщава в. СЕГА.
Според българските анализатори, до каквото и решение да стигнат европейските лидери - създаване на ядро на стабилност при запазване на еврото или връщане към националните валути, няма да се отрази на депозитите у нас. "Дори при създаването на т.нар. северно евро България не е застрашена от катаклизми. Евентуалното връзване на българския лев към германската марка също не би се отразило на спестяванията, тъй като от създаването на валутния борд у нас той е свързан с марката", обясни директорът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски.
По думите му при такъв развой на ситуацията евро депозитите просто ще се трансформират в марки и курсът няма да ощети хората. Дори напротив - най-вероятно стойността на депозитите ще се повиши.
Сега българските домакинства държат 86% от своите спестявания под формата на пари в брой и банкови депозити, показва анализ на "Индъстри Уоч". Те предпочитат да спестяват основно в лева и евро, като депозитите в други валути (основно щ.д.) възлизат на 8%. "Към края на септември 2011 г. спестяванията в евро формират 43% от всички депозити", заяви Асенка Христова от "Индъстри Уоч".
Евентуален разпад на единната европейска валута обаче ще засегне фирмите износителки. Причината е, че при силна местна валута износът към други страни ще се оскъпи, отбелязват анализаторите. Ако през тази година експортът на страната ни компенсираше липсата на инвестиции и свитото вътрешно потребление, през 2012 г. икономиката ни ще бъде пред сериозен риск, в случай че износът не е на нивата от настоящата година, отчитат консултантите от LLP Dynamics България. Правителството почти изцяло разчита на износа за икономическия растеж, като към средата на годината експортът все още показваше добър прираст.
Повече от половината от него е насочен към страните от еврозоната, в това число 10% за южната ни съседка Гърция. Спадът в износа пък ще повлече след себе си и растежа, който за следващата година се очаква да достигне 2.9%, въпреки че в началото на годината управляващите очакваха над 3.5%.
Отвън обаче ситуацията изглежда все по-тревожно. Разпадането на еврото е нещо, което се приема сериозно от инвеститорите не само в Европа, но и на глобалния пазар.
Когато бе създадено еврото, процесът отне много години на внимателно планиране, нямаше внезапни обезценки и преоценки, които да пречат на икономическите отношения във валутната зона, припомня президентът на Fulcrum Asset Management Гавин Дейвис в статия за "Файненшъл таймс". След което добавя: "Този филм не може да се пусне наопаки. Трудно е да си представим 17-те страни от еврозоната да минат през подреден, траещ десетилетие процес, при който първо ще бъдат върнати националните валути, след това ще им бъде позволено постепенно да се отклоняват една от друга в тесни граници, а след това да се котират свободно". Холандската ING Bank прогнозира девалвация при връщането към националните валути. Валутите на Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия биха загубили "само" около 7.5% от своята стойност, докато новите валути на Белгия и Франция биха се обезценили с около 15%, прогнозират от ING при най-лош сценарий за разпад на еврозоната.
Според ING Bank италианската валута ще се обезцени при такъв сценарий с около 25% спрямо германската нова марка.
Португалската валута и тази на Испания биха се обезценили с цели 50%, а новата гръцка драхма - с до 80%.