Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува своя „Доклад за сближаване 2008“ – оценка на икономическото и правното сближаване на десет държави-членки на ЕС: България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Швеция. Докладът анализира дали в тези държави е била постигната висока степен на устойчиво икономическо сближаване. Освен това той измерва съответствието със законово установените изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от националните централни банки, за да станат неделима част от Евросистемата (правно сближаване). Като цяло заключението на доклада е, че през последните години някои държави са отбелязали напредък в икономическото сближаване, но в много са възникнали сериозни предизвикателства, най-вече във формата на нарастваща инфлация. Анализирайки отделните критерии за конвергенция, докладът за сближаване от 2008 г. показва следните резултати. Ценова стабилност През 12-месечния референтен период от април 2007 г. до март 2008 г. референтната стойност за критерия ценова стабилност е 3,2 %. Тя е изчислена, като се добавят 1,5 процентни пункта към непретеглената средна аритметична стойност на темпа на ХИПЦ инфлация за тези 12 месеца в Малта (1,5 %), Нидерландия (1,7 %) и Дания (2,0 %). През референтния период Словакия и Швеция отчитат средна ХИПЦ инфлация под референтната стойност, а Полша – на нивото на референтната стойност. ХИПЦ инфлацията в останалите седем държави е над референтната стойност, като особено големи отклонения се наблюдават в България, Естония, Латвия, Литва и Унгария. Тези темпове на инфлацията се развиват най-често на фона на динамични икономически условия, но отразяват и външни фактори. Що се отнася до вътрешната среда, в много от разглежданите държави оживеното вътрешно търсене е засилило инфлационния натиск. Бързото нарастване на заетостта в съчетание с отлив на работна сила към други държави-членки на ЕС е довело до значително затягане на трудовия пазар и натиск за покачване на заплатите в много от разглежданите държави. Най-важният външен двигател на инфлацията е повишаването на цените на енергоносителите и храните, което оказва силно въздействие в повечето държави в Централна и Източна Европа. Държавна бюджетна позиция От десетте разглеждани държави-членки понастоящем Чешката република, Унгария, Полша и Словакия са обект на решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. През 2007 г. обаче Унгария единствена от тези държави е регистрирала дефицит над 3 % от БВП, а в Чешката република, Полша и Словакия дефицитът е бил под 3 % от БВП. През 2007 г. фискални дефицити са регистрирани и в Литва и Румъния. Обратното, през 2007 г. България, Естония и Швеция са регистрирали бюджетен излишък, а Латвия е представила балансиран бюджет. Що се отнася до дълга на сектор „Държавно управление“, през 2007 г. само Унгария е отчела коефициент над референтната стойност от 60 % от БВП; коефициентите в останалите държави са по-ниски. Обменен курс От разглежданите в доклада за сближаване държави понастоящем в ERM II са Естония, Латвия, Литва и Словакия. Валутите на всички тези държави са участвали повече от две години в ERM II преди анализа на сближаването и през разглеждания период не е извършвана девалвация на никой от техните централни обменни курсове. Централният обменен курс на словашката крона обаче беше ревизиран през март 2007 г. (вж. по-долу). Дългосрочни лихвени проценти През 12-месечния референтен период от април 2007 г. до март 2008 г. референтната стойност за дългосрочните лихвени проценти е 6,5 %. Тя е изчислена, като се добавят 2 процентни пункта към непретеглената средна аритметична стойност на дългосрочните лихвени проценти на трите държави, за които е изчислена референтната стойност по критерия ценова стабилност: Малта (4,8 %), Нидерландия (4,3 %) и Дания (4,3 %). През референтния период България, Чешката република, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Швеция са имали средни дългосрочни лихвени проценти под референтната стойност. В Румъния и Унгария обаче дългосрочните лихвени проценти през референтния период са били над референтната стойност. В Естония няма хармонизиран дългосрочен лихвен процент поради отсъствието на развит пазар на облигации в естонски крони и във връзка с ниското равнище на държавния дълг. Правно сближаване От десетте разглеждани държави-членки само законодателството на Литва съответства изцяло на изискванията на Договора и Устава за третия етап на икономическия и паричен съюз. Законодателството на Словакия отговаря на изискванията за независимост на централната банка, а правната ѝ интеграция в Евросистемата е на път да бъде приключена. Естонското законодателство отговаря на изискванията за независимост на централната банка, но има елементи на несъвместимост по отношение на правната интеграция на Естония в Евросистемата. Законодателството на България, Чешката република, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка и за правна интеграция в Евросистемата. Освен това законодателството на България, Чешката република, Латвия, Унгария, Полша и Румъния не е в пълно съответствие с изискването за забрана на паричното финансиране. Словакия В този доклад Словакия се оценява малко по-обстойно от другите разглеждани страни. Това се дължи на факта, че на 4 април 2008 г. властите на Словакия отправиха искане за преглед с оглед на намерението на държавата да приеме еврото от 1 януари 2009 г. „Доклад за сближаване 2008“ на ЕЦБ представя следната оценка на Словакия. През референтния период от април 2007 г. до март 2008 г. Словакия отбелязва 12-месечен среден темп на ХИПЦ инфлация от 2,2 %, което е доста под референтната стойност от 3,2 %. Благодарение на значителния ръст на производителността, през последните години увеличението на разходите за труд на единица продукция е слабо. През последните месеци обаче годишната инфлация расте и през март 2008 г. достига 3,6 %. В Словакия е налице риск от увеличаване на инфлацията. Той е свързан на първо място с факта, че възпиращото влияние върху инфлацията на тренда на номинално поскъпване на словашката крона спрямо еврото постепенно ще изчезне след необратимото фиксиране на обменния курс. На второ място, затягането на условията на пазара на труда и възникващите затруднения в определени региони и сегменти на този пазар носят риск от ускоряване на растежа на работните заплати. На трето място, цените на енергоносителите носят риск от увеличаване на инфлацията, тъй като неотдавнашното повишение на тези цени в световен мащаб още не е намерило пълно отражение в потребителските цени. Процесът на догонване вероятно също ще повлияе върху инфлацията през следващите години. Накратко казано, за Словакия са налице значителни опасения относно устойчивостта на сближаването по критерия за инфлация. Понастоящем относно Словакия е прието решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. За референтната 2007 г. обаче е регистриран бюджетен дефицит от 2,2 % от БВП, т.е. под референтната стойност от 3 %. За 2008 г. Европейската комисия прогнозира той да спадне до 2,0 %. През 2007 г. коефициентът на дълга на сектор „Държавно управление“ спадна до 29,4 % от БВП, доста под референтната стойност от 60 %. Словакия обаче трябва да продължи фискалната консолидация, за да постигне средносрочната цел, залегнала в Пакта за стабилност и растеж, която в Програмата за сближаване е определена като дефицит в размер на 0,8 % от БВП до 2010 г., изчистен от влиянието на съответната фаза на бизнес цикъла, без да се отчитат временните мерки. До прегледа за сближаване словашката крона участва в механизма на обменните курсове (ERM II) повече от две години. Първоначално централният курс на словашката валута в ERM IІ бе определен на 38,4550 крони за евро със стандартен диапазон на колебание от ±15%. През референтния период словашката крона следва процес на поскъпване спрямо еврото и централният ѝ курс бе ревизиран с 8,5 % до 35,4424 крони за евро, считано от 19 март 2007 г., отразявайки добри основни икономически показатели. От този момент нататък кроната устойчиво се търгува над новия си централен паритет, с отклонение нагоре около 9% в началото на месец май. Трендът на поскъпване на валутата през последните години затруднява анализа как би функционирала словашката икономика в условията на необратимо фиксирани обменни курсове. Средното равнище на дългосрочните лихвени проценти в Словакия през разглеждания период април 2007 г. – март 2008 г. бе 4,5 %, т.e. доста под референтната стойност от 6,5 % по критерия за лихвените проценти. През референтния период дългосрочните лихвени проценти като цяло следваха динамиката на тези в еврозоната. Създаването на благоприятна за устойчиво сближаване среда в Словакия изисква, наред с всичко останало, и следването на устойчив и надежден курс на фискална консолидация. Това ще спомогне за намаляване на риска от натрупване на инфлационен натиск и натиск върху текущата сметка по линия на търсенето, както и за гарантиране на процеса на фискални реформи и на наблюдаваната в момента положителна инерция на икономиката. По отношение на структурната политика от решаващо значение е по-доброто функциониране на трудовия пазар, който се характеризира с постоянна висока структурна безработица, несъответност и недостатъчна мобилност на работната сила. Освен това е необходимо повишаването на работните заплати да продължи да следва промените в нарастването на производителността на труда, условията на трудовия пазар и тенденциите в конкурентни държави. Словакия ще трябва също да възобнови процеса на либерализация на икономиката си и допълнително да засили конкуренцията на стоковите пазари, особено в енергийния сектор. Подобни мерки заедно с ориентирани към стабилност макроикономически политики ще спомогнат за постигане на среда, благоприятстваща устойчива стабилност на цените, и ще насърчат повишаването на конкурентоспособността и заетостта. На 20 юли и 24 септември 2007 г. министерството на финансите на Словакия се обърна към ЕЦБ за консултация по отношение на проектозакон за въвеждането на еврото в Словакия и за изменение на отделни закони. Във връзка с това, както и с „Доклад за сближаване 2004“ на ЕЦБ и Становище на ЕЦБ CON/2007/43 от 19 декември 2007 г. по искане на министерството на финансите на Словакия относно проектозакон за въвеждане на еврото в Словакия и за изменение на отделни закони [1], на 28 ноември 2007 г. словашкият парламент прие закон („Закон за изменение“), с който въвежда съответните корекции в Закона за Národná banka Slovenska. Някои от разпоредбите на Закона за изменение влязоха в сила на 1 януари 2008 г., а останалите ще влязат в сила на датата на въвеждането на еврото в Словакия. Отбелязва се също, че след доклада за сближаване от декември 2006 г. Словакия е приела изменения на законодателството си, за да осигури пълно съответствие със забраната за парично финансиране. *** С изготвянето на доклада за сближаване ЕЦБ изпълнява изискванието по член 122, параграф 2 във връзка с член 121, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност – да докладва на Съвета на Европейския съюз най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка с дерогация „относно постигнатия напредък по изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“. Понастоящем 12 държави-членки на ЕС не са пълноправни участници в икономическия и паричен съюз. Две от тези държави членки – Дания и Обединеното кралство – имат специален статут съгласно условията на съответните протоколи към Договора. По тази причина доклади за сближаване за тези две държави-членки се изготвят само по тяхно искане. Докладът за сближаване на ЕЦБ е публикуван на 22 езика на Общността на уебсайта на ЕЦБ ( http://www.ecb.europa.eu). -------------------------------------------------------------- [1] Вж. Становище на ЕЦБ CON/2007/43 от 19 декември 2007 г. по искане на министерството на финансите на Словакия относно законопроект за въвеждане на еврото в Словакия и за изменение на отделни закони.