Неизпълнените задължения по кредитни карти в САЩ достигнаха най-високото си ниво след голямата криза от 2008 година, съобщава Financial Times. Според изданието това е сигурен знак, че финансовото здраве на потребителите с по-ниски доходи отслабва след години на висока инфлация.

Кредиторите по кредитни карти отписаха 46 милиарда долара от сериозно просрочени салда по заеми през първите девет месеца на 2024 г., което е с 50% повече спрямо същия период на предходната година и е най-високото ниво от 14 години, според данни от индустрията, събрани от BankRegData. Отписванията, които се извършват, когато кредиторите решат, че е малко вероятно кредитополучателят да се издължи по своите задължения, са внимателно наблюдаван показател за значителни затруднения по заемите.

"Домакинствата с високи доходи са добре, но долната третина от американските потребители са изчерпали ресурсите си", коментира Марк Занди, ръководител на Moody's Analytics. "Техният процент на спестявания в момента е нула."

Рязкото увеличение на неизпълнените задължения е знак за това как личните финанси на потребителите стават все по-напрегнати след години на висока инфлация и тъй като Федералният резерв остави разходите по заеми на високи нива.

Банките все още не са докладвали своите данни за четвъртото тримесечие, но ранните признаци са, че повече потребители изостават значително с това, което дължат. Capital One, третият по големина кредитор по кредитни карти в САЩ, след JPMorgan Chase и Citigroup, наскоро заяви, че към ноември неговият годишен процент на отписване на кредитни карти, което е процентът от общите му заеми, които са маркирани като несъбираеми, е достигнал 6,1%, в сравнение с 5,2% преди година.

"Потребителската покупателна способност е намаляла", казва Одисей Пападимитриу, ръководител на компанията за потребителски кредитни изследвания WalletHub.

Американските потребители излязоха от блокировките по време на пандемията с изобилие от пари и готови да харчат. Кредиторите по кредитни карти с удоволствие помогнаха, като подписаха договори с клиенти, които може би не биха се квалифицирали в миналото въз основа на доходите си, но изглеждаха като сигурни длъжници, защото банковите им сметки бяха пълни с пари.

Салдата по кредитни карти скочиха, нараствайки с общо 270 милиарда долара през 2022 г. и 2023 г. и изтласквайки общия дълг на американските потребители по кредитни карти над 1 трилион долара за първи път в средата на 2023 г. Това харчене, заедно с предизвиканите от коронавируса затруднения във веригите за доставки, доведе до взрив на инфлацията, което подтикна Федералния резерв да увеличи разходите по заеми, започвайки през 2022 г.

По-високите салда и лихвени проценти накараха американците, които не могат да изплатят изцяло сметките си по кредитните карти, да платят 170 милиарда долара лихви през последните 12 месеца, завършващи през септември. Това погълна част от излишните пари в банковите сметки на потребителите, особено на тези с ниски доходи, и в резултат на това повече от тези кредитополучатели се затрудняват да изплатят задълженията си по кредитни карти.

Надеждите, че централната банка на САЩ бързо ще намали лихвените проценти през 2025 г. след намаленията тази година, бяха разбити миналата седмица, когато служители прогнозираха само половин процентно намаление на лихвените проценти през следващата година, в сравнение с прогноза от 1 процентен пункт три месеца по-рано.

Като знак за това как потребителите се борят, дори след отписването на близо 60 милиарда долара дълг по потребителски кредитни карти през последната година, остават още 37 милиарда долара в картите на потребителите, които са просрочени с поне един месец.

Просрочията по кредитните карти, които се разглеждат като предвестник на отписванията, достигнаха своя връх през юли, според данни на Moody's, но са намалели само леко и остават с близо един процентен пункт по-високи, отколкото бяха средно през годината преди пандемията.

"Просрочията сочат към още болка напред", казва Пападимитриу от WalletHub.

"Заплахата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за широкообхватни тарифи, които биха могли да увеличат инфлацията и лихвените проценти, биха били две проблематични неща за потребителя през 2025 г.", добавя Одисей Пападимитриу.