Група депутати внесоха миналата седмица законопроект за енергиятга от възобновяеми източници в морските пространства. Сред съвносителите са Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Рамадан Аталай (ДПС), Гроздан Караджов (ИТН). 

В мотивите за този законопроект се отбелязва, че вятърните турбини работят в 46% от времето през годината, което ги прави абсолютно надежден източник на енергия. Смята се, че потенциалът от офшорен вятър в българската част на Черно море е над 116 GW (за сравнение двата реактора на АЕЦ "Козлодуй" са общо малко над 2 GW).

"Първа възможна фаза е районът около Шабла, където могат да се изградят само за няколко години поне 6 GW мощности, с което да се гарантира енергийната независимост на страната", отбеляза Ивайло Мирчев. Депутатът от Добрич даде за пример Румъния, която отдавна вече развива проекти за над €2 млрд. в румънската част на Черно море. Вятърните турбини се поставят на поне 20 до 50 км навътре в морето и не оказват негативно влияние на туризма и природата.

Очакванията са законът да бъде окончателно приет през януари 2024 г., а инвеститорският интерес за изграждане на първите вятърни турбини е огромен.

Министърът на енергетиката ще е има отговорността да координира процеса по подготовка и изпълнение на концесионните процедури за зони, определени като подходящи за отдаване на концесия.

Законът задължава концесионерът (операторът по проведената концесионна процедура) да изгради мрежовата инфраструктура до точката на присъединяване за своя сметка.

Зоните за експлоатиране на ветроенергийни мощнеости в морски пространства се определят под ръководството и координацията на министъра на енергетиката.

Законът е категоричен, че докато не се определят приоритетни зони за изграждане на ветроенергийни морски мощности, всичко зони в морските пространства се смятат за неприоритетни. 

Законът също така задължава създаването на План за развитие на енергийни мощности в морето, с който се обособяват приоритетните зони за ветроенергийни морски мощности.