След двадесет години на активни строителни дейности при строго спазване на изискванията в България най-сетне се подготвя влизането в експлоатация Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО). Обектът, разположен на площадка "Радиана" е пред издаване на Акт 15 от МРРБ. Това съобщи главният инженер на НХРАО Ира Стефанова. Пред журналисти тя разказа подробно трудния процес и предизвикателствата, с които дружеството е успяло да се справи. В хранилището ще се съхраняват ниски и средно активни радиоактивни отпадъци.

Хранилището ще се експлоатира 60 години, последвано от 15-годишен етап на затваряне и 300 години последващ мониторинг и институционален контрол, каза Стефанова. По своята същност то се води като приповърхностно бариерно хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци категория 2А, което осигурява сигурността на погребване с пасивни средства. След като изтекат 60 г. хранилището се засипва и се изграждат съответни бариери.

"НХРАО е дългосрочен проект, започва една година след създаването на ДП РАО с решение на МС по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Разрешение за избор на площадка е издадено през 2006 г. и двадесет години след това сме на прага на завършване на обекта и последващо въвеждане в експлоатация", каза Стефанова.

"20 години звучат като дълъг срок, но всъщност не е така, ако го сравним с другите хранилища, които са изграждани по света", обясни тя като направи сравнение с испанското хранилище, което е на етап на строителни дейности. Всъщност от разказите на експертите от ДП РАО стана ясно, че за последните 25 години България е единствената страна пред пуск на ново хранилище за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци. Ира Стефанова разказа и за трудностите, през които е минало държавното предприятие, включително закъснението с 1 г. заради необходимостта от повтаряне на ОВОС, трудностите при обществените обсъждания.

Избраната площадка "Радина" по думите й, е с много добри геоложки и хидрогеоложки характеристики , но предизвикателство от техническа гледна точка", каза тя като даде за пример, че за изграждането е било необходимо отнемането на изкопна маса от над 1 млн. куб м. Тя се спря и на последващите хидрогеоложки изследвания, а впоследствие Covid и войната в Украйна, довели до нарушаване на веригата за доставки, покачването на цената на строителните материали и услуги.

Същинското строителство на НХРАО стартира през 2019 г. като изграждането е поверено на консорциум, воден от германската компания "Нюкем Технолоджис", (в консорциума тогава участват и българските фирми "Евробилд", "Корект", "Булинвест" и "Янг проект".)

Едни от най-големите предизвикателствата при изграждането е трагичния инцидент преди години, както и фалита на водещата компания при строежа -заради форсмажор, "Нюкем Технолоджис" и трудната процедура по заместването й с "Евробилд". Така след двадесет години НХРАО е на етап старт, но все още не за експлоатация.

Преди това НХРАО трябва да получи Акт 15 от МРРБ. "Срокът за получаване на акт 15 на НХРАО е края на месец март 2026 г.", обясни от своя страна изпълнителния директор на ДП РАО Дилян Петров. "Имаме тристранно споразумение с изпълнителя, строителния надзор и банката", каза той. Той обясни, че от консорциума на практика е останала само една компания "Евробилд", която на практика е поела и всички негативи от първоначалния консорциум.

"След подписването на Акт 15 ще поискаме разрешение от АЯР за пробна експлоатация, която ще продължи в следващите години с реални отпадъци", каза той.

С Акт 15 се установява годността на строежа за държавна приемателна комисия, добави Ира Стефанова. След подписването на този документ се насрочва именно тази комисия, което е със срок от месец и половина, подписва се и дава път за подписване на Акт 16 от МРРБ.

Почти паралелно се планира да бъде задвижено и заявление по процедурата за издаване на разрешение за експлоатация от АЯР. Председателят на ядрения регулатор Цанко Бачийски от своя страна заяви, че срокът за произнасяне е 9 месеца, но всичко зависи от качеството на документацията и тестовите изпитания, които ще бъдат проведени, така че да докажат безопасността на съоръжението.

Това означава, че реално, ако издаването на Акт 15 се очаква към края на март 2026 г. и малко по-късно и на Акт 16 , тестовите изпитания и документи би трябвало да се извършат в периода до около 2027 г. , стана ясно от обяснението на председателя на АЯР Цанко Бачийски. При това той беше категоричен, че не е важно кога (като дата) ще влезе в експлоатация НХРАО, а как. Важна е безопасността на хранилището и то така, че да отговаря на интереса на обществото. "По закон имаме срок за произнасяне от 9 месеца. Предполагаме, че тъй като по време на строителството сме извършвали контрол, този срок ще бъде спазен, но за да получат разрешение за експлоатация трябва да покажат какви тестове ще бъдат извършени и как. Трябва да представят програма, която да описва какви наблюдения и изпитания ще бъдат направени, за да се докаже безопасността на хранилището", заяви той, като напомни, че страната ни не е притисната към настоящия момент. На първи етап се планира запълването на 22 от клетки. За трите етапа става въпрос за 66 клетки. Запъването на клетките става през подвижен покрив и дистанционно.

Около 80 % от отпадъците (ниско и средно активни), които ще се съхраняват се генерират производството на електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" практически ще се съхраняват в НХРАО. Останалите са високо активни, които изискват различен процес на погребване, като един от вариантите е дълбоко геоложко съхранение, обясни по-рано Костадин Грозев от АЯР. По думите му, два са подходите за действие - единият е за остъкляване и засега е най-добрия доказан метод в света. Остъклените радиоактивни отпадъци без проблем издържат до 3000 години безопасно съхраняване. Предвид вида на горивото стъклената матрица е различна и самото остъкляване е различно. Може да се съхраняват геоложки или в депо за съхранение -хранилище.

Средства

ДП РАО по думите на изпълнителния директор не е използвало до този момент средства от двата ядрени фонда. "Цената на този проект не е променяна. Най-вероятно това ще бъде въпрос на последващи договаряния, ако има искания от някоя от страните", уточни той.

"Първоначалната цена на договора за строителство на НХРАО е предвидена за 71 млн. 820 хил. евро, след което са направени серия допълнителни споразумения, но не всички водят до увеличение на цената по договора", уточни от своя страна зам.-изпълнителният директор Елисавета Младенова . "В четири от споразуменията има увеличение на стойността. Стойността на договора за строителство е 75 млн. 564 хил. и 400 евро. Това е сумата за самото строителство. От тях до момента са платени 65 млн. 343 хил. и 300 евро съответно на изпълнителите, а последната сума, която не е платена и ще бъде, когато се завърши строежа на хранилището или по-точно, когато влезе в експлоатация", уточни Младенова. Те са по линията на "Международен фонд Козлодуй".

Междувременно тя даде яснота и по акумулираните средства във двата ядрени фонда - Фонд РАО и Фонд Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения.

По думите й, във фонд РАО са събрани 459 млн.лв., във фонд Извеждане от експлоатация - 2 млрд. 600 млн. лева. Тези суми, не са използвани за строителството на НХРАО.

По думите на Дилян Петров сумата от двата фонда за малките блокове(1-4) е недостатъчна. На този етап са използвани основно средствата от МФ "Козлодуй". Средствата са сметнати до 2030 г. и се разчита на допълнителното съфинансиране и с тях ще са достатъчни.

Петко Петков от ДП РАО от своя страна обясни, че общо натрупаната сума от 2003 до 2024 г. в двата ядрени фонда ще бъде необходимо основно за 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", когато настъпи времето за извеждането им от експлоатация.

По отношение на 1-4 блок изразходените средства от МФ "Козлодуй" и националните фондове общата сума е около 860 млн. евро. Необходимите средства по разчетите до края на процеса ще изискват още 217 млн. евро, които би трябвало да са по националното финансиране и 206 млн. евро по Международен фонд "Козлодуй" (общо 423 млн. евро).

Втори и трети етап на НХРАО или разширението

В рамките на обяснението на експертите от АЯР и ДП РАО стана ясно също така, че вече се планира и втори етап, т.е. разширение на НХРАО. Предположението е, че той би трябвало да стартира още през следващата година, но срокът за изпълнение ще е доста по-кратък, поради вече натрупания опит и документация. Ще се обсъди и необходимостта и за трето разширение. Това произтича на намерението на страната ни да изгради 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и по-далечната перспектива за още два блока, както и извеждането от експлоатация на настоящите 5 и 6 блок на централата най-общо през 2047 година. На настоящата площадка "Радиана" има възможност за поемането на ниско и средно активни радиоактивни отпадъци за още два блока за целия им живот на експлоатация.

Може би ще са необходими около 10 години за запълването на първия етап от НХРО като обеми, каза Дилян Петров или 6 хил. 335 стоманобетонни контейнера. За отбелязване е, че ДП РАО имат и изградена база, за производство на посочените стоманобетонни контейнери, което спестява значителни средства.

"Идеята за етапното строителство е на база на това, колко ядрени мощности ще са ни необходими", обясни Дилян Петров като напомни необходимостта на страната от базова енергия.