"Уестингхаус": България може е да първата в Европа с реактор АP 1000
Според американската компания реалистично е той да заработи през 2032 г.
2032 година е реалистичен срок да заработи реактор на "Уестингхаус" (Westinghouse) на площадката на АЕЦ "Козлодуй". България може да бъде първата държава в Европа, която да пусне в експлоатация такъв реактор - АP 1000. Това каза представителят на "Уестингхаус" за България Иван Пиронков по време на конференция за развитието на ядрената енергетика, която се проведе в София днес, предаде БТА.
Още по темата
- Печелим или губим от диверсификацията на доставките за ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй"
- "Уестингхаус" и АЕЦ "Козлодуй – Нови мощности" проучват изграждане на блок AP 1000
- България ще внесе части и материали от Русия за АЕЦ "Козлодуй“ въпреки санкциите на ЕС
- Росен Христов: Над 40 елемента за АЕЦ "Козлодуй" се доставят от Русия и са без алтернатива
- САЩ и Франция ще построят 4 ядрени блока на площадките в Козлодуй и Белене
По думите му в момента има 4 такива реактора, които работят в Китай, а други два блока са пред пускане в експлоатация в САЩ.
Пиронков посочи, че шест реактора в Украйна, от подобен тип като тези в АЕЦ "Козлодуй", вече са преминали към използване на ядрено гориво от "Уестингхаус". Четири от тях са в Запорожката АЕЦ и два - в Южноукраинската АЕЦ.
"Това показва, че горивото, което предлагаме за АЕЦ "Козлодуй", не е пилотен проект, а е технология, която вече е изпробвана и работи успешно и безопасно. "Уестингхаус" разработва гориво за реактори ВВЕР-1000 от 1998 година, като първата централа, за която е разработвано такова гориво е чешката АЕЦ "Темелин". За АЕЦ "Козлодуй" предлагаме ядрено гориво от тип RWFA, което вече е доказало своята надеждност в Украйна. Ние предлагаме и ремонт на касети в случаи на разхерметизация, защото иначе подмяната струва много пари", обясни Пиронков. Той изрази надежда, че българските власти ще позволят изграждането на нова ядрена мощност в Козлодуй, за да остане България ядрена държава.
"Уестингхаус" развива вече повече от 10 години инженерна дейност в България. В момента се провежда мащабна програма за модернизация на системите в АЕЦ "Козлодуй". Нашето звено работи и по проекти в Испания, Великобритания, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Южна Африка и т.н. Нашата компания е единствената, която има проекти за зареждане на всички видове ядрени реактори. Покриваме всички технологии с вода под налягане, включително ВВЕР, така и за кипящи реактори", обясни по време на конференцията представителят на "Уестингхаус" за България Иван Пиронков.
Служебният зам.-министър на енергетика Еленко Божков каза по-рано пред журналисти, че предстои окончателното подписване на т.нар. "фийд" (инженерингов) договор за изграждането на два блока по технология AP 1000 с американската ядрена компания "Уестингхаус" на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Той добави, че няма забавяне в процеса по лицензирането на свежото ядрено горивото на "Уестингхаус".
Председателят на "Булатом" Богомил Манчев изрази надежда, че колегите му от "Уестингхау" ще направят проекти за два блока в АЕЦ "Козлодуй" - за 7-ми и 8-ми блок. "Това, което върна ядрената енергетика, е големият интензитет на тези технологии, което означава, че можеш да имаш за дълго време прогнозируема цена на енергията, с необходимостта да третираш малки по обем, макар и сложни отпадъци", обясни Манчев. Той изрази задоволството си, че българската държава планира развитието на ядрената енергетика по американски и френски технологии, защото тези държави са лидерите в тези технологии.
"Като развиваме енергетиката, ние развиваме икономиката. Ако енергоблокът на "Уестингхаус" заработи до 2038 година, ние ще можем да тръгнем към затваряне на въглищните централи в Маришкия басейн. Но не знам дали ще издържим икономически дотогава, заради високите цени на емисиите", заяви Богомил Манчев.
Той подкрепи изцяло енергийната стратегия на правителството, защото тя включва период на прогнозиране от близо 30 години напред, а ядрената енергетика изисква поне 20-30 години планиране. "Държавата, чрез своите университети, трябва да подготви около 10 000 инженери, за да осигури необходимите кадри, които да работят по изграждането и експлоатацията на новите ядрени мощности - американската и френската. От тези 10 000 инженери, едва една трета ще останат, но такава е "разходната норма" на висококвалифицираните кадри по цял свят", изтъкна Богомил Манчев.