Ще се превърне ли енергийната криза в Европа в криза заради климата
Оказва се, че Европа плаща не само повече за енергия, но и произвежда повече емисии
Газовите потоци на "Газпром" към Европа през декември достигнаха най-ниското си ниво от шест години, като доставките нарастват с 12% на месечна база, но намаляват с 19% на годишна база.
От септември "Газпром" намали значително износа си за Европа и вместо това даде приоритет на доставките за вътрешния пазар и за Турция, която сега е свързана с Русия директно чрез "Турски поток", както и "Син поток". Търсенето на руски газ достигна рекорд за всички времена от 1,7 милиарда млрд.куб м на 23 декември, оставяйки само 0,4 милиарда куб м от доставките на страната на разположение за Европа.
Руският износ през последното тримесечие на 2021 г. също е рекордно ниско ниво за периода. Доставките на "Газпром" за Европа през цялата 2021 г. също така бяха с 13 милиарда куб м или 8% по-ниски от средното ниво преди пандемията от коронавируса във времето между 2017 и 2019 г.
Тъй като "Газпром" и европейските му клиенти предоставиха малко информация, е трудно да се разберат причините за резкия спад на потока от газ. На 23 декември обаче, по време на пресконференция, руският президент Владимир Путин даде да се разбере, че "Газпром" доставя газ по Ямал до Полша (газопровода "Ямал-Европа", б.р.), но не и повече, тъй като "германските и френските компании не поискаха никакъв газ".
Сделката за транзит на газ, подписана през декември 2019 г. между "Газпром" и "Нафтогаз" предвижда 40 млрд. куб м газ годишно през периода 2021-2024 г. През 2021 г. "Газпром" реши да не резервира допълнителен капацитет по това трасе. Намаляването на потоците мужду 2021 г. и 2022 г. е 13 млрд. куб м.
От друга страна "Газпром" пренесе рекордно количество газ за ЕС през "Турски поток" през декември. Втората тръба на "Турски поток" беше използвана напълно за доставка на газ за Европа, както беше предвидил "Газпром" още, когато предложи газопровода като алтернатива на отменения през 2014.г. "Южен поток".
Доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа през декември нараснаха с 6 % на месечна и 38 % на годишна база, тъй като рекордните цени стана по-привлекателна дестинация. През цялата 2021 г. регазификацията на LNG обаче е намаляла със 17 млрд. куб м спрямо миналата година в сравнение с историческата средна стойност преди пандемията от коронавируса. Само LNG може да реагира на скока в цените, тъй като световното производство работи на пълен капацитет.
За политиците, които искат да се върнат към индексация на петрола в договорите за доставка на газ, може би си струва да се отбележи, че до 2021 г. потребителите се възползваха от преминаването към спот, ценообразуване по формулата gas-on-gas pricing. Ако говоренето на Европейската комисия за газа не беше толкова негативна през последните две години, може би щяхме да сме свидетели на това как големите производители като Русия продължават да инвестират достатъчно в доставките и енергийната криза, която наклони баланса спрямо потребителите за първи път от повече от десетилетие можеше да бъде избегната.
Тъй като имаме нужда от повече газ в Европа, както за облекчаване на настоящата енергийна криза, така и за справяне с климатичната криза, трябва да се стимулират тримата най-големи износители - Русия, САЩ и Катар - да инвестират значително, за да разширят своя износ. Това може да бъде чудесна възможност за Европейската комисия да играе централна геополитическа роля, като се ангажира с Русия за намиране на глобално споразумение между ЕС и Русия.
Грандиозната "Зелена сделка" на ЕС или "справедлив енергиен преход", лансирана от Урсула фон дер Лайен, когато тя пое кормилото на комисията (ЕК) през декември 2019 г., се превърна пред собствените й очи в несправедливо климатично бедствие, при което потребителите на енергия плащат повече и емисиите на ЕС се влошават. Този енергиен срив показва, че газът е необходим при енергийния преход. 2021 г. завърши с месец на рекордни цени, тъй като високите стремежи бяха последвани от студена реалност.
На енергийна база газът в Европа и Азия сега е три пъти по-скъп от петрола. Вместо петролът да осигурява горна граница, при една нова нормална среда би могло да се види как петролът, осигурява ниското ниво за европейските и азиатските цени на газа, тъй като газът е по-чист от петрола.
Вместо постепенното намаляване на въглищата, предвидено на COP26, търсенето на въглища всъщност расте.
На пазара на електроенергия, с внезапното затваряне на две допълнителни атомни централи във Франция, неуспешното намаляване на търсенето се превръща в болезнено унищожаване на търсенето.
Въпреки че въглеродът позволява търговия на рекордно ниво в системата на ЕС за търговия с емисии, блокът не успява да ускори намаляването на емисиите, тъй като твърде много квоти се предоставят безплатно.
Тъй като вече се очаква енергийната криза да продължи поне до края на 2022 г., въпросът е дали правителствата ще оставят климатичната криза на заден план. Комисията може да е приключила годината с публикуването на своя пакет за газ Fit for 55, но Европейският съвет дори не спомена енергетиката след срещата си на 17 декември. Въпреки че вниманието беше насочено към предотвратяването на климатична криза от 2030 г., Европа сега се намира в разгара на най-тежката си енергийна криза.
Д-р Тиери Брос е професор в Sciences Po Paris и сътрудник на Natural Gas World, независим специализиран уебсайт, посветен на глобалната газова материя. Тиери също е старши експерт в Energy Delta Institute и член на Консултативния съвет ЕС-Русия по газ.
Тиери има 30-годишен опит в областта на енергетиката и климата, от политиката до търговските зали.
Тиери Брос притежава магистърска степен по химическо инженерство от ESPCI ParisTech и докторска степен от Ecole Centrale Paris.