Прогноза: Европа и САЩ ще са лидери в глобалното производство на чист водород през 2030 г.
Липсата на адекватни стимули води до ограничени доставки на това ново гориво в останалата част на света, с изключение на Китай, според последния доклад на изследователската къща BloombergNEF
Много нации по света, които планират да станат износители на чист водород, ще останат разочаровани в края на десетилетието. Причината е, че глобалното търсене на вносен зелен водород ще бъде много по-малко, отколкото се надяват. Това е записано в последния доклад на изследователската къща BloombergNEF (BNEF).
Главната причина е, че САЩ и Европа ще бъдат най-големите производители на чист водород в света, като синият H2 съставлява по-голямата част от общото количество в Америка.
"Правителствените политики и цели ще бъдат основният двигател на внедряването на проекти за чист водород през това десетилетие. В резултат на това три пазара с най-силна обществена подкрепа - САЩ, Европа и Китай - ще доминират в глобалното предлагане на водорода в тази перспектива", се казва в новия доклад, озаглавен "Прогноза за доставките на водород 2024: Регионални разлики се задълбочават".
"Повечето други пазари изостават в амбициите си... Потенциалните експортни пазари вероятно ще надхвърлят целите си за 2030 г. В същото време напредъкът на проектите в регионите Латинска Америка, Австралия, Близкия изток и Африка е ограничен от ниското търсене и експортните политики, които имат ограничено въздействие преди 2030 г. Така САЩ и Канада биха могли да отговорят на по-голямата част от експортното търсене, особено за синия водород, поради зрелостта на проектите си и силните субсидии в тази посока", обясняват експертите.
Диаграма от доклада, показваща глобалните прогнози на BNEF година по година за производството на чист водород по региони
Общо 16,4 милиона тона нисковъглероден водород ще се произвеждат годишно по света до 2030 г. от общо 477 проекта, смятат от BNEF. От тях 37,2% ще се произвеждат в САЩ, следвани от Европа (24,3%), Китай (18,9%) и Канада (5,5%). В Близкия изток и Африка ще отговарят за 4,9% от проектите, а Индия - за 3 на сто. Латинска Америка ще има 2,4%, а на Австралия се падат 1,8% на сто от водородните проекти. Останалите малко над 1 процент ще се развиват в останалата част от Азия.
От тази обща сума 9,5 милиона тона ще бъде зелен водород, произведен от възобновяеми източници, докато 6,9 милиона тона ще бъде син (произведен от природен газ с улавяне и съхранение на въглерод). По-голямата част от последния продукт ще идва основно от Северна Америка.
Държави с големи амбиции за чист водород, но ниски нива на обществена подкрепа - като Египет и Чили - ще видят малко завършени проекти, ако изобщо има такива до 2030 г. без допълнителни стимули, смятат авторите на доклада.
В документът е записано, че прогнозата за Китай е "силно несигурна поради липсата на видимост на проектите и целите за 2030 г.". BNEF добавят, че затягането на екологичните разпоредби за производителите на химикали, базирани на въглища, и държавните компании "може да стимулира по-бързото внедряване на проекти за тази нова технология".
А в Индия субсидиите, отпуснати в първия й търг за зелен водород, "са ниски според международните стандарти и вероятно не са достатъчни, за да оправдаят окончателните инвестиционни решения на проектите".
Цифрите на BNEF - които се основават на анализ отдолу нагоре на повече от 1600 проекта в неговия Hydrogen Data Hub - са много по-песимистични от подобен доклад, представен от Hydrogen Council през ноември, който очаква 40 милиона тона чист водород да бъдат произведени през 2030 г. При това с 20 милиона тона транспортирани между континентите, припомня Hydrogen Insight.