Пазарите за декарбонизация все повече набират скорост
Поскъпването вълеродния диоксид стимулира технологиите за съхранение и ги прави икономически привлекателни
Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC) публикува доклад миналата година, в който беше описано, че глобалните финансови потоци в решения за климата в момента са 3 до 6 пъти по-ниски от нивата, необходими на света да постигне климатичните си цели до 2030 г. Според IPCC планетата трябва да намали годишните емисии на парникови газове с между 29 и 32 GT, или 45%, еквивалентен въглероден диоксид (CO₂e) до 2030 г., ако иска да запази покачването на средната глобална температура под 1,5°C спрямо прединдустриалните нива.
За щастие експерти по климата прогнозират, че един сегмент от пазара на декарбонизация е напът буквално да избухне в добрия смисъл. Goldman Sachs смята, че пазарът на въглеродни емисии в ЕС е напът да се отдели от цените на газа по начин, по който цените на въглеродните кредити ще се увеличат рязко, когато доставките на природен газ за Европа скочат. Това посочва анализатори пред изданието OilPrice.com, пише 3e-news.
"Доставките на втечнен природен газ в Европа ще нарасна с 50% през следващите 5 години, тъй като много проекти, стартирали след началото на войната в Украйна, са напът да бъдат изградени", смята Микеле Дела Виня от Goldman Sachs. "Това развитие обаче ще се случи, когато пазарът на въглеродни емисии в ЕС се стеснява значително през следващите десетилетия, докато блокът работи към целта си за нулеви нетни емисии. Така цените на газа ще останат стабилни, точно когато цената на въглеродните компенсации се повишава".
Според Дела Виня опасенията за инфлацията са направили ЕС по-малко склонен да позволи цената на въглерода "да отиде много по-нагоре, отколкото е в момента, спрямо средата с високите цени на енергията. "Затова по-евтиният газ всъщност трябва да означава по-високи цени на въглерода. Не само заради достъпността, но и защото по-евтиният газ означава, че европейската тежка промишленост може да се завърне, а с нея и повечето отделяни емисии. Това води до по-строг въглероден пазар от 2026 г." Анализаторите от BloombergNEF прогнозират, че въглеродът в ЕС ще нарасне до близо 150 евро на тон до 2030 г., над 2 пъти спрямо текущата цена от 66 евро на тон.
Европейските въглеродни пазари ще приветстват възходящите прогнози на Goldman Sachs. ЕС е най-големият пазар на въглеродни емисии в света както по отношение на търгувания обем, така и по стойност. Въпреки това силата му намалява, като блокът претендира за 75% от фючърсите на глобалния пазар на въглеродни емисии и продадените на търг обеми, или около 8 млрд. квоти, през 2023 г. През 2017 г. близо 90% от фючърсите на CO₂ квоти са се продавали в Европа. Миналата година Citi group предупреди, че цените на разрешителните за въглеродни емисии на Острова може да спаднат с почти 50% благодарение на "липса на политическа амбиция" на правителството на Обединеното кралство да реформира системата за търговия с емисии на страната.
Въглеродните пазари са системи за търговия, в които се продават и купуват въглеродни кредити. Компании или физически лица могат да използват въглеродните атрибути, за да компенсират своите емисии на парникови газове чрез купуване на въглеродни кредити от субекти, които премахват или намаляват емисиите си. Например, голяма американска авиокомпания като Southwest може да плати за част от тропическа гора, която да бъде защитена в Амазония, като начин за премахване на някои или всички емисии. Общо 178 млн. въглеродни кредита бяха оттеглени през 2023 г., което е еквивалентно на комбинираните годишни емисии на Нидерландия и Люксембург.
Улавянето на въглерод става печеливш бизнес
Още един пазар за декарбонизация вероятно ще извлече ползите от бума на цените на въглеродните кредити в Европа: улавяне, използване и съхранение на въглерод (Carbon Capture, Utilization & Storage (CCUS). Според Дела Виня, рязкото покачване цената на въглерода също би направило широкомащабното улавяне и съхранение на въглерод печеливши.
В доклада "CCUS: 10-годишна пазарна прогноза", веригата за електроенергия Wood Mackenzie прогнозира, че глобалният капацитет на CCUS ще достигне 440 млн. тона годишно, докато капацитетът за съхранение ще достигне 664 млн. т на година през следващото десетилетие. Според комапнията CCUS получава силна подкрепа от правителствата в САЩ и Европа, докато Азиатско-тихоокеанският регион изостава. Това е само малка част от 4,2 GT CO₂ годишно, които трябва да се улавят, за да се постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г. Следователно има достатъчно място за растеж на пазара за съхранение на CO₂.
Големите петролни компании също могат да се възползват от въглеродния бум благодарение на нарастващото използване на CCUS в подобрения нефтен добив (EOR). Миналата година гигантът Exxon Mobil придоби разработчика на CCS решения, Denbury Inc. в транзакция на стойност 4,9 млрд. долара. Денбъри рециклира CO₂ чрез своите EOR операции и го използва за производство на екологично, въглеродно отрицателно синьо масло. Сега едно от дъщерните дружества на Exxon, Denbury притежава най-голямата тръбопроводна мрежа за CO₂ в САЩ с дължина 2092 км, включително близо 1487 км тръбопроводи за CO₂ в Луизиана, Тексас и Мисисипи, както и 10 места за улавяне на сушата. В друга голяма сделка с CCUS миналата година Exxon Mobil подписа дългосрочен договор с компанията за индустриален газ Linde Plc., което включва извличане на CO₂, свързано с планирания проект за чист водород на Linde в Бомонт, Тексас. Exxon ще транспортира и съхранява постоянно до 2,2 млн. тона годишно CO₂ от завода на Linde.
Междувременно Occidental Petroleum Corp. създаде Oxy Low Carbon Ventures. Чрез лиценз за разработка с Carbon Engineering, 1PointFive на Oxy напредва в широкомащабното директно улавяне на въглерод (Direct Air Capture (DAC). Първото му съоръжение, STRATOS, е в процес на изграждане в Пермския басейн. STRATOS е проектиран да извлича 500 000 тона атмосферен CO₂ годишно, като поставя основата за внедряване на DAC в търговски мащаб.