17-11-2017 20-11-2018

Парламентът даде на финансовия министър 10 дни да върне 1 млрд. на фонда за енергийна сигурност

Решението беше предложено от ГЕРБ и ДПС - според ПП-ДБ то е насочено срещу Асен Василев

Снимка: БТА

Парламентът даде на финансовия министър 10 дни да върне 1 млрд. на фонда за енергийна сигурност

Решението беше предложено от ГЕРБ и ДПС - според ПП-ДБ то е насочено срещу Асен Василев

16:36 | 21 март 2024

| Редактор : Виктор Стефанов

47 11384 Снимка: БТА

Депутатите приеха решение, с което да се възложи на финансовия министър да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лв във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в срок до 31 март. Предложението за фиксиране на сумата беше от Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) и то беше подкрепено от 159 народни представители, 51 гласуваха "против" и трима се въздържаха, предаде БТА.

Още по темата

Дебатите продължиха около 4 часа (след гласуване бяха предавани по БНТ и БНР), като депутатите удължиха работния си ден, докато ги приключат.

В мотивите към проекторешението е записано, че с писмо от 28 февруари т.г., председателят на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" информира министъра на финансите за наличие на ликвидни проблеми и невъзможност да изпълнява вменените му задължения съгласно Закона за енергетиката. Това води до затруднения при разплащанията между участниците в енергийния отрасъл и е предпоставка за верижна неплатежоспособност при енергийните дружества, пише още в текстовете.

Йордан Тодоров ("Възраждане") смята, че министърът на финансите в оставка Асен Василев е източил парите от българската енергетика. За последните години са били източени четири млрд. лв., добави той.

Искрен Арабаджиев ("Продължаваме промяната - Демократична България", ПП-ДБ) изрази несъгласието си с твърдението, че са източили енергетиката. Този бизнес, който трябваше на плаща 800 лв. мегаватчас, но в крайна сметка не го направи, именно заради усилията и на държавата, със средства на данъкоплатците и на самите печалби от енергийните дружества от свръхпечалбите, които те реализираха, тези средства се върнаха обратно в бизнеса, така че те да могат да плащат по 200-250 лв. за мегаватчас, уточни Арабаджиев.

Ако тези пари не бъдат възстановени от финансово министерство, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде принудена да повиши сметките на битовите потребители и бизнеса, каза Павела Митова от "Има такъв народ" (ИТН). По думите ѝ това ще рефлектира върху качеството на живота на гражданите.

Искрен Митев (ПП-ДБ) поясни, че дефицитът на държавата е бил 2,2%. Парите, които са взети от този фонд, са 0,5 % от дефицита. Дори да не бяха взети тези пари, дефицитът щеше да е 2,7 %.

Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще доведе до хаос, смята Драгомир Стойнев "БСП за България". Той каза, че от 1 юли, когато реформата влезе в сила, Националната електрическа компания (НЕК) няма да е обществен доставчик. Няма как да се прави микса с въглищните централи, поясни Стойнев. Според него тази реформа трябва да се отложи с още една година, за да се изготви хубав модел. Той допълни, че в момента фондът няма средства, за да изплати премиите на производителите.

За да стигнем до либерализирания пазар причината е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), приет и вкаран в Брюксел по настояване на българското правителство, каза Цончо Ганев ("Възраждане"). Според него ПВУ ликвидира българската енергетика и тецове. Ганев смята, че Асен Василев и неговите коалиционни партньори Бойко Борисов и Делян Пеевски са предложили фондът да бъде изпразнен при гласуването на бюджета през декември 2023 г. Искахме ПВУ да не бъде прилаган в България, защото той е всичко друго, но не и полезен за страната, допълни Ганев.

Сега е моментът да върнем този своеобразен заем, който енергийният сектор даде, за да поддържаме илюзията, че имаме успешна бюджетна политика, каза Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС). По думите му реалният дефицит е много повече от 3%. Той беше трансформиран в дефицит на развитие, беше прехвърлен на секторите образование, наука, култура и здравеопазване, посочи депутатът. Според него във всички тези сектори има заложени скрити дефицити и ще пестим от тях "в името на това да поддържаме илюзията, че последните три години сме имали добра фискална политика". Част от цената на тази бюджетна политика, която се провеждаше, е 30 млрд. лв., допълни Вълчев.

Ако извадите инвестициите, които държавата прави, ще видите, че ние дори сме на плюс, каза Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ). Той акцентира, че социалните разходи са изцяло включени в данъците и таксите, които събира държавата, по думите му дори остава още за инвестиции. Допълнително теглим средства, така че да можем най-накрая, да имаме държава с добра инфраструктура, добави Арабаджиев.

Фондът не зависи от бюджета. Той зависи от ценови решения на КЕВР, заяви Радослав Рибарски (ПП-ДБ). По думите му тези ценови решения определят приходната и разходната част на този фонд. Във фонда се предвидени над 1,1 млрд. лв. за топлофикационни дружества, за НЕК са предвидени 850 млн. лв, допълни Рибарски. Той уточни, че цената, на която "Топлофикация София" продава своята електроенергия, е 995 лв. на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лв. Няма как този фонд да оцелее с такива цени като купува енергия за 995 лв. мегаватчас, посочи депутатът. По думите му в топлофикацията получават своите премии, докато общественият доставчик НЕК, който изкупва енергията за бита, не получава своите средства и това отваря допълнителен проблем в българската енергетика.

"Това не са пари, които са върнати на бизнеса. Това са парите, които Асен Василев лично прибра в Бюджета - 5,411 милиарда", каза Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), цитиран от "Фокус".

"По този начин (с гласуваното решение) гарантираме със сигурност, че българският потребител няма да усети по джоба си това, което е извършено във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", заяви Жечо Станков (ГЕРБ-СДС), който влезе в състава на проектокабинета "Мария Габриел" като министър на енергетиката.

"Не обсъждахме нещо, което е важно за българските граждани, а един политически документ, който беше използван изцяло срещу финансовия министър Асен Василев", каза на свой ред Настимир Ананиев (ПП-ДБ), цитиран от БНР.

От ДПС призоваха това решение да бъде подкрепено.

Във връзка с дефицита във фонда за енергийна сигурност изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов напомни в средата на месеца пред БНТ, че от 1 юли пазарът на едро ще бъде е либерализиран, т.е. крайните снабдители, които доставят енергия на домакинствата ще купуват енергия на свободния пазар, на по-висока цена. За да не се повиши цената за домакинствата те трябва да бъдат компенсирани. И тази компенсация трябва да дойде от фонда за гарантиране на енергийната система.

"Защо (цената) трябва да се повиши при условие, че цената на борсата пада? Именно защото досега фондът компенсираше тези разлики, сега той няма да може да ги компенсира, вече натрупва дефицит в обществения доставчик НЕК. Дори НЕК вече дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", обясни Николов, цитиран от 3еNews.

По неговото мнение има два начина за компенсация (на дефицита) - или през бюджета, или през повишаване на цената.

"Фондът ни дължи над 130 милиона лева към Националната електрическа компания , които са просрочени, а към нас дължи 40 милиона , но той дължи и към ТЕЦ "Марица изток" и други", каза изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй".

ИЗБРАНО