Експерти: Енергийната система трябва да се разглежда като цяло и се нуждае от ново темпо

Снимка: Маринела Арабаджиева, 3eNews

Експерти: Енергийната система трябва да се разглежда като цяло и се нуждае от ново темпо

Европа трябва да използва всички източници за постигане на целите на прехода към декарбонизация

09:40 | 20 март 2024 | Редактор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 0 310 Снимка: Маринела Арабаджиева, 3eNews

Европа не се отказва и няма да се откаже от зелената сделка. По всичко личи, че очакванията на индустрията са за по-различен тип Европейска комисия, която да твори законодателство с нейно участие. Българската индустрия има много въпроси, свързани със сектора на възобновяемите енергийни източници, критичните минерали, ядрената енергетика, батериите за съхранение (на енергия), новите водородни технологии, улавянето и съхранението на СО2, които е готова да развива. Резервите са заради проблеми, които са подминавани или без ясно решение на европейско ниво. Това стана ясно по време на конференцията "Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България", организирана от евродепутатът от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова. Част от повдигнатите въпроси са намерили своето решение, но все още има пречки или недоразумения, които трябва да бъдат отстранени. В коментара си заместник-председателя на БСК Мария Минчева подчерта необходимостта от постигане на индустриална сделка, която да е обща за целия ЕС. Тя постави въпроса за нов тип законодателство, в което индустрията да участва активно, включително и по въпроси, уреждащи как да се случва прилагането на това законодателство.

България може реално да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на Европейския съюз", отбеляза от своя страна евродепутатът Цветелина Пенкова при откриването на конференцията като подчерта изрично, че "Без българското участие ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа технология. Без българското участие нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ". Пенкова напомни, че страната ни има стратегическо предимство в няколко ключови направления и трябва да постави акцент върху тях. "Ядреният сектор в България е с едни от най-високите признати стандарти за безопасност в световен мащаб. България има най-голям капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност", каза още Пенкова.

За бъдещия енергиен микс и индустрията

Според председателя на надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов, Европейският парламент и Европейската комисия през следващия мандат трябва да планират правилно разширяването на ВЕИ и разпределението на микса от тях в бъдеще. Той не подмина значението на ядрената енергетика, но в контекста на Европа и европейската индустрия. "Ядрената енергетика е наистина бъдещето, но тя е поставена по различен начин в 27-те страни и затова остава на национално ниво. Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на ядрени централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз", каза Христов. В тази връзка той направи интересна съпоставка между изграждането на нови ядрени мощности в съседна Турция по руска технология, предстоящото строителство на 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй, също по технология извън ЕС при наличието на силно развита френска ядрена индустрия и изрази мнение, че ЕС трябва да вземе решение за планиране на европейския ядрен сектор и то така, че той да не е съсредоточен само в една страна.

Не ми се иска да говоря за реиндустриализация на ЕС. Декарбонизацията е нещо много хубаво. Това заяви от своя страна главният изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000 Румен Цонев. По думите му, представляваният от него металургичният сектор в България, който произвежда годишно по 150 хил. тона метал като олово и цинк (по 75 хил. за всеки) е постигнал 50 % намаляване на въглеродните емисии (СО2) с модерни химически технологии. Правим необходимото, за да постигнем всичко по кръговата икономика, която няма как да се случи без участието на индустрията. "Рециклирането не е кръгова икономика", напомни в същото време Цонев, който бе категоричен, че без тежка химия и металургия няма как зелената сделка да бъде постигната. "Индустрия от такъв тип трудно може да работи с електроенергия от ВЕИ-та. Необходима е базова енергия по пътя, по който сме поели", заяви той. Изпълнителният директор на КЦМ бе критичен в мнението си за решението на ЕС за съхранение на енергия с литиево-йонни батерии. "Проблемът е, че в ЕС не се обръща внимание на възможността за съхранение на енергия с оловно-киселите батерии", каза той. По думите му, в момента в Европа се залага на съхранение на енергия с литиево-йонни батерии, но без да се мисли и да се поставят условия за рециклирането им, докато в произвежданите от КЦМ оловно-кисели батерии са напълно рециклируеми. "Даваме на децата си проблем, който не може да се реши от нас", напомни той. Цонев не спести критиката си и за проектите за изграждане на ВЕИ мощности (вкл. и на Министерство на енергетиката за 430 млн. лв.), в които изобщо не се поставят изисквания за рециклиране. Изводът на Румен Цонев бе, че тези средства изобщо няма да отидат за българската икономика. В нея ще влязат средства само за хората, изградили съответните ВЕИ-паркове.

Според Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН и батериите, и водородът имат своето място, и не трябва да се насочваме към определена технология и да разчитаме тя да свърши своята работа.

"Батериите работят до няколко часа, ако искаме повече ВЕИ в сезонен аспект и в мащаб тераватчас, единственото работещо решение е водородът", смята той.

Слънчевата енергия остава най-евтината. Производството й се увеличава всяка година. Предприятията искат евтина енергия, каза от своя страна Дрийс Ейк, директор по публични политики в SolarPowerEurope. Изграждането на соларни централи към момента е най-лесно, бързо и с най-голяма възвръщаемост, обясни той, напомняйки и за подписаните наскоро споразумения за закупуване по PPA договори и в България. Предприятията имат нужда от енергийна сигурност и ВЕИ я осигуряват като при това те могат да играят ролята и на базови мощности, смята Дрийс Ейк. Според него дискусиите за ядрената енергетика трябва да са върху факти и не за сметка на другите сектори, а страната ни трябва да преосмисли плановете си и да се замисли за развитие и съхранение на слънчева енергия. Още повече, че добрата мрежа е и предпоставка за това.

Председателят на БФИЕК Константин Стаменов от своя страна изчисли, че разликата между производството от ВЕИ и необходимостта на представляваната от него индустрия в часово изражение е около 5000 часа. Той напомни, че дизайна на електроенергийната мрежа на България е изграден на база на индустрията, докато сега вече това не е така.

Ядрена енергетика и ВЕИ заедно

Европа трябва да използва всички източници за постигане на целите на енергийния преход и декарбонизиране на системата. Кои ще бъдат те, така че да се постигне енергиен баланс решават националните държави. Това коментира заместник-генералния директор на Генерална дирекция енергетика "Енергетика" към Европейската комисия Масимо Гариба, който напомни за създаването на ядрен алианс, като не пропусна да припомни, че институцията обръща внимание на новите технологии - малките модулни реактори (ММР) и енергията на бъдещето като термоядрения синтез. В този контекст той постави и въпроса за необходимостта от изграждане на огромен промишлен капацитет, но също и човешки такъв.

Аз съм за развитието на ВЕИ, но те са "само притурка" към базовата енергия. Ядрената енергетика се счита практически независима, особено ако може да се използва и урановата руда, която да се преработва на ишлеме, а съответно се даде и възможност за развитие на четвърто поколение ядрени реактори. Това заяви председателят на Булатом Богомил Манчев. Той напомни, че въглеродния интензитет на ядрената енергетика е по-нисък дори от този на водата. С всички ВЕИ досега емисиите да намалени с 1,7 %, но ако тези средства за ВЕИ бяха вложени в ядрена енергетика това намаление щеше дае 47 %, заяви Манчев. Той не пропусна да напомни, че държавата не е изградила АЕЦ Белене за 8 млрд. лв., а сега ще прави централа за 15 млрд. лв. В същото време бе категоричен, че заложените за строителство ядрени мощности трябва да бъдат осъществени, що се отнася за малките модулни реактори (ММР), то те могат да играят ролята на съпътстващи за индустриалните потребители. Както се изрази председателя на "Булатом", засега ММР са още на "книга". През 1986 г. САЩ решиха, че няма да развиват ядрена енергетика и заложиха на петрола, и сгрешиха. Източният свят продължи да работи по ядрената енергетика и Китай може да си позволи да строи 25 енергийни блока, коментира Манчев, акцентирайки върху необходимостта от вземане на разумно решение.

Четири предизвикателства пред енергетиката, включително и ядрената идентифицира председателя на Български енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски. Сред тях са опростяване и ускоряване на правната рамка по отношение на ядрената енергетика, създаване на общ инвестиционен клуб за обмяна на технологии, справедливо отношение към ядрената енергетика и ВЕИ, намаляване на руската зависимост. "Не трябва да се води дебат - ядрена енергетика или ВЕИ. Нуждаем се и от двете", каза Хиновски, но напомни, че някои експерти, когато говорят, колко евтини са възобновяемите източници, забравят да включат парите, които се харчат за обновяване на електропреносната мрежа. Хиновски бе категоричен също така, че "ядрената енергетика трябва да бъде изолирана от намесата на политиката".

Целите за европейската икономика като цяло са свързани с много предизвикателства. Не са малко и за нас. Самото преминаване от един централизиран модел към децентрализиран такъв е голямо предизвикателство. Освен това и управлението на този модел. Вече натежава като цяло ефективното използване на ВЕИ, заяви изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.

Според него през 2024 г. ще бъдат добавени нови 1000 МВт ВЕИ мощности, през 2025 г. още 800 - 1000 МВт, но въпросът е дали тази енергия ще бъде използвана от бизнеса или ще се появи като излишък.

Нашият регион има дадености и на слънце, и на вода, и на вятър, но преди да ги използваме е важно доколко енергията от тях е устойчива, така че да я присъединим към системата, каза той.

Остава ни да търсим къде да съхраняваме енергията, батериите имат потенциал, но не за индустриални количества електроенергия. Тук трябва държавите да направят стъпки и да дадат сигнали за изграждането на такива системи за съхранение на промишлени количества енергия", каза още Цачев. Директорът на ЕСО коментира и необходимостта от създаване на коридори за пренос на ВЕИ енергия. Той за пореден път отстоя и тезата си за необходимостта от ядрени мощности.

В рамките на изказванията си експертите стигнаха до извода, че енергийната система трябва да се разглежда като цяло, но се нуждае от ново темпо.

ИЗБРАНО