Сега е моментът държавата, бизнесът и научните среди да намерят най-верните решения - не само в най-голяма степен да се възползваме от възможностите на RePowerEU, но и постигнатите резултати да са дългосрочни и устойчиви. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на научен форум "Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU".

Той напомни, че всяка от държавите от ЕС ще прибави нова глава към националния си план за възстановяване и устойчивост - глава "RePowerEU". Това ще помогне за финансиране на инвестиции и реформи в сектора, като за целта са предвидени 20 млрд. евро, а грантът за България е около 480 млн. евро.

По думите на министъра това е възможност за индустрията ни да се декарбонизира, да стане по-енергийно ефективна и да разшири своя дял в икономиката на България. "Новият план трябва да подпомогне и всички малки и средни предприятия в прехода, които са най-засегнати от високите цени на енергията във всичките й форми", допълни министърът, информира БТА.

Стоянов посочи, че изминалата година ни е показала важността на темата с енергийната независимост и изграждането на енергийни мощности от ново поколение, които поетапно ще заменят въглеродно интензивните такива.

Той изтъкна че и войната в Украйна е накарала Европа да се замисли за степента на енергийната си зависимост, като поставена пред предизвикателствата, е успяла за дни да вземе решения, отлагани с години.

"По-малко от месец трябваше на европейските лидери, за да вземат решение по отношение на зависимостта на Европа от енергоизточниците на Русия, която е ясна от десетилетия", коментира Стоянов. Той напомни, че по данни за 2020 година над половината от твърдите изкопаеми горива - предимно въглища, са идвали от Русия и 43 на сто от вноса на газ в Европа е бил от Русия.

"Европа трябва да намали зависимостта си като цяло от изкопаеми горива - въглища, природен газ, петрол, нефт", заяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев по време на научен форум "Енергийната трансформация в България в контекста на плана RePowerEU". По думите му възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще дадат възможност Европа да намали зависимостта си от изкопаеми горива.

Снимка: БТА

Присъединяването на ВЕИ източниците е многомащабен процес, обърна внимание Цачев. Той добави, че със сегашния процес на децентрализация всичко трябва да бъде сметнато, проектирано и изградено наново. Много голяма част от мрежите ще се ползват и в бъдеще, но техният капацитет трябва да бъде увеличен.

През миналата година производството на електрическа енергия от соларни централи спрямо 2021 г. е нараснало средно с 30 процента, посочи изпълнителният директор на ЕСО. Той уточни, че с 60 на сто се е повишило производството на присъединените централи в преносна мрежа, а с около 20 процента е повишението на новоприсъединените централи в разпределителна мрежа.

"Средно за страната с около 30 процента е по-голямо производството спрямо 2021 г. Очаквам през тази година реално да го увеличим с още между 30 процента и 50 процента, тъй като се очаква един сериозен ръст на изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мощности", заяви Цачев.

Снимка: БТА

Изпълнителният директор на ЕСО прогнозира, че средната цената ще бъде вероятно около 300-350 лева, най-ниските стойности ще са около 80-100 лева, а пиковата енергия ще бъде на нива от около 500-700 лева за мегаватчас. Причината е, че България и регионът не разполагат с достатъчно централи, които да дадат възможност да се отреагира на един такъв енергиен микс и непостоянно производство на ВЕИ, обясни Ангелин Цачев.

Ректорът на УНСС, проф. д-р Димитър Димитров, каза по време на форума, че има необходимост от подобни експертни дискусии в търсене на решение за справяне с дългосрочните предизвикателства. Той разказа, че университетът намалява енергийните си разходи, където това е възможно. Ректорът допълни, че висшето училище е стартирало проект за фотоволтаична централа, който се очаква да бъде завършен до края на годината.

"Българското общество през последните няколко години доста се обърка за това какво трябва да се направи по зелената сделка, кръговата икономика, дали ще се закриват или откриват централи и по други проекти, които не дават посоката", коментира проф. д-р Димитър Димитров и допълни, че това трябва да се "избистри" било то със стратегия, визия или под формата на общи усилия за това накъде върви България.