17-11-2017 20-11-2018

Мода на гърба на климата

Според занимаващата се с устойчива мода Невена Николова, която гостува в подкаста на Маги Малеева "Анонимните климатици", колкото по-евтин е един артикул, толкова повече някъде някой тежко е платил цената му

Снимка: iStock by Getty Images

Мода на гърба на климата

08:41 | 6 август 2023 15 4216 Снимка: iStock by Getty Images

Модната индустрия е вторият по големина замърсител в света след петролната, отделяйки около 10% от въглеродните емисии на човечеството, пресушавайки водни източници и замърсявайки реки.

Green Deal

Борейки се с проблема, през 2009 г. Датският моден институт проведе една от първите срещи на върха за устойчива мода в Копенхаген, точно по време на срещата на върха на ООН COP15. Тринадесет години по-късно вече почти всички модни марки, от масовите до луксозните, си поставят цели за устойчивост в стратегическите планове и обещават намаляване на емисии. На много уебсайтове от света на модата вече се говори за ESG (екологични, социални и управленски) цели и постигане на въглеродна неутралност, като често текстовете по темата се доближават до размерите на малък роман. Какво обаче стои зад тези цели и опити да се създава устойчива мода и можем ли да очакваме нещо повече от поредната модна тенденция?

Виж още Носете си старите дрехи, момчета…

През последните години модата се обогати с нови термини. Започна да се говори за органични материи и устойчива мода, за стандарти за качество, обвързани с опазването на околната среда, дори за регенеративна мода, която използва само материали от щадящо природата земеделие. През 2018 г. UNFCCC (органът на ООН за изменението на климата) публикува своята Харта на модната индустрия за действия в областта на климата и част от нея беше цел за достигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

През миналата година, на COP26 в Глазгоу, хартата беше актуализирана и набеляза намаляване на емисиите наполовина до 2030 г., след което около 150 марки и поддържащи организации потвърдиха официално, че приемат тази цел за своя и че ще се придържат към нея в политиките си. Освен тази глобална, но засега доста пожелателна цел, в света има немалко други инициативи за намаляване на парниковите емисии от модната и текстилна индустрия. През 2019 г. например френският президент Еманюел Макрон, заедно с Франсоа-Анри Пино (главен изпълнителен директор на Kering), създават Моден пакт, свързан с предизвикателството на въглеродна неутралност "C.E.O. Carbon Neutral Challenge", което пък е инициирано от Марко Бизари от Gucci. Още през 2011 г. е въведена и системата Higg Index, която измерва въздействието върху околната среда (разход на енергия; парникови газове; вода; отпадъчни води; замърсяване на въздуха; управление на отпадъци; отделяне на химикали) и социалните въздействия през целия жизнен цикъл на продукти за облекло и обувки. Този индекс е въведен от някои от най-големите световни модни марки и търговци на дребно, водени от Walmart и Patagonia и се смята за най-надеждния в тази област.

Индекси като Higg се оказват изключително полезни не само за ориентиране на крайния потребител, но и като инструмент, чрез който компаниите да се насърчават да подобряват условията, при които се произвеждат дрехите, обувките и тъканите им. Според занимаващата се с устойчива мода Невена Николова, която гостува в еп. 14 на подкаста на Маги Малеева "Анонимните климатици", колкото по-евтин е един артикул, толкова повече някъде някой тежко е платил цената му и затова подобни показатели имат смисъл. Друга важна тема за модната и текстилна индустрия според нея е транспортът. "Транспортът обикаля цял свят по най-различни начини и пътища и колкото е по-евтин един продукт, толкова по-голяма е вероятността той да е обиколил няколко пъти земното кълбо", разказва Невена Николова.

Въпреки ползите от индексите в модата, които показват отношение към природата и климата, сериозен проблем с тях, както и с повечето подобни инициативи, е т.нар. greenwashing. Според Невена Николова трябва да сме изключително критични към всичко, което е декларирано като "зелено". "Избягвам да се впечатлявам от т.нар. био или органични материи, защото те отново означават производство на тъкан, която трябва да се завърти през технологичния цикъл, който няма как да е неотпадъчен", добавя моделиерката. Според нея най-важното в момента е да се работи за намаляване на потреблението, а не за стандартизации за качество и емисии. "Важно е да видим дали можем да ограничим купуването дори на продукти от органични материи", добавя Невена.

Отделянето на отпадъци е един от основните проблеми за модната индустрия и той неминуемо се свързва и с нивата на парникови емисии. Според доклад на UNECE от 2018 г., 85 процента от всички текстилни продукти отиват на сметището всяка година. Други статистики показват, че около 10 000 дрехи се изхвърлят по света на всеки пет минути, а само в САЩ обемът на текстилните отпадъци се е увеличил с повече от 800 процента от 1960 г. до 2015 г., според Агенцията за опазване на околната среда.

Според Невена Николова коренът на този проблем е в т.нар. бърза мода, чиято цел е да се купува и произвежда колкото се може повече. "Бързата мода е изключителен манипулатор. Тя произвежда свръхпродукция, за да може да предлага свръх и така логично увеличава шанса да бъдат купени продуктите ѝ. Нейното поведение априори е порочно, защото се произвежда повече отколкото някога може да бъде потребено. Колкото повече артикули се произвеждат, толкова повече пада цената им, но за съжаление те се произвеждат на места с нечовешки условия за труд", споделя впечатленията си Невена.

В същото време обаче именно бързата мода се разраства най-мащабно през последните години и колкото и индекси, стандарти и глобални цели за въглеродна неутралност да се въвеждат, тя не се спира пред нищо, а устойчивостта остава по-скоро в сферата на добрите пожелания. Според Невена Николова причината е, че този тип мода създава усещане за лекота, дава много бързи и лесни решения да купиш нещо и да не го носиш, защото то не те ангажира толкова много нито с цената, нито с качеството, нито с носимостта му. Освен това машината е направена така, че да те накара пак да купиш и се завърта един порочен нескончаем цикъл, в който все повече хора са въвлечени. Един от най-силните примери от последните години е гигантската компания за бърза мода Shein, която наскоро беше оценена на 100 милиарда долара в последния кръг на финансиране. Макар и в нея от края на миналата година да има назначен ESG ръководител, компанията има бизнес модел, изграден върху свръхконсумация и отделя значителни количества парникови емисии.

Колкото и сериозни проблеми да изскачат от модната индустрия обаче, има и немалко позитивни развития. Тази година например се очаква Европейската комисия да се включи по-активно в борбата с Greenwashing-а и да оповести своята Инициатива за обосноваване на екологични твърдения. Нейна цел е да изисква от компаниите от различни области да подкрепят с факти, методологии и конкретни цели своите твърдения за "зелени", "екологични", "регеративни" и прочие продукти. Другата добра новина е, че колкото и абстрактен проблем да е изменението на климата, именно модата е една от областите, в които всеки един от нас може да има влияние и то по изключително лесен начин - просто като потребява по-малко.

Целия разговор на Маги Малеева с Невена Николова можете да видите в еп. 14 на подкаста "Анонимните климатици".