Малките модулни реактори и големите амбиции

Какви са положителните и негативните страни на този тип ядрени мощности

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Малките модулни реактори и големите амбиции

Какви са положителните и негативните страни на този тип ядрени мощности

17:14 | 1 март 2021 | Автор: Д-р Георги Касчиев 17 4686 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През октомври 2020 г. премиерът изненадващо обяви че правителството обмисля да строи малки модулни реактори (ММР). На 17 февруари т.г. бе съобщено, че АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" и американската NuScale Power са подписали Меморандум за разбирателство. Целта е да се изследва възможността за изграждане на разработваните от NuScale Power ММР. АЕЦ "Козлодуй - НМ" твърди че в меморандума няма обвързващи клаузи, но тъй като той не е публично достъпен в медиите се появиха различни коментари.

NuScale Power доста по-ясно казва, че компанията ще подкрепя АЕЦ "Козлодуй - НМ" при провеждане на изследвания, вкл. технико-икономически анализи, финансова оценка на проекта, различни инженерни оценки, планиране и лицензиране, с потенциална цел изграждане на нова ядрена мощност с ММР на NuScale Power.

И двете стани твърдят, че технологията е безопасна, надеждна, маневрена и идеална за България. Някои привърженици на ММР заявяват, че до 2030 год. у нас щели да се изградят 5-6 хиляди МВт от такива мощности. Други гръмко обявиха, че ядрени модули можело да се сложат дори в центъра на София?!?

Този материал представя информация за проектите за ММР и най-вече за тези на NuScale Power и дава възможност за преценка доколко тези твърдения са реални.

Големи и малки реактори

В началната фаза на развитие на ядрената енергетика всички реактори са с ниска мощност. Бързо се стига до идеята за увеличаването на мащаба, тъй като това води до значителни финансови ползи. От друга страна огромните електроенергийни системи на основните страни разработчици дават възможност за включване на централи с висока мощност. Така се стигна до създаване на реактори с мощност до 1650 МВт ел. (EPR). В света сега има поне 10 съвременни проекта на големи леководни реактори, с по няколко модификации, повечето от които са лицензирани и работят.

Реакторите с електрическа мощност над 700 МВт са големи, а тези под 300 МВт - малки. От 300 до 700 МВт са със средна мощност, има и клас микрореактори (под 10 МВт). Повечето работещи реактори в света са със средна и голяма мощност. Тези с малка мощност основно са създавани като прототипи на по-големи. Микрореакторите се предвиждат главно за космически мисии, в миналото са използвани от СССР за сателити. Има идеи да се използват за захранване на военни бази, острови и т.н.

Авариите в Чернобил и Фукушима доведоха до затягане на регулаторните норми и изисквания и включване на нови системи за безопасност. От друга страна огромните размери доведоха до проблеми при проектирането, лицензирането и най-вече при строителството. В резултат времето за изграждане и началните разходи силно нараснаха, а реалните цени се оказаха значително по-високи от първоначалните оценки. Например изграждането на двата реактора AP-1000 на Westinghouse в САЩ вместо за 5 години по план ще отнеме повече от 8 години, а разходите вече надхвърлиха 11000 USD/кВт ел. Подобно и дори по-лошо е положението с изгражданите 5 реактора EPR на Areva във Франция. Всичко това накара потенциалните инвеститори да бъдат много предпазливи.

Една от идеите на ядрената индустрия за рестарт бе връщане към проектиране на малки реактори. При тях реакторният остров може да се опрости, да стане по-надежден и по-безопасен, изграждането им да е по-лесно и по бързо и в последна сметка да са по-евтини и атрактивни. Малките размери обаче водят и до редица негативни последици.

Досега от този тип в работа е само руската плаваща АЕЦ, с два водо-водни реактора по 35 МВт ел. всеки. Те са разработени отдавна за ледоразбивачи и не могат да се приемат за нов проект. Изграждането им продължи повече от 12 години, разходите пораснаха близо 5 пъти и надхвърлиха 10500 USD/кВт ел. Най-вече поради тези причини други кандидати да инвестират в тази технология няма. Русия разработва още 4 проекта на леководни реактори за плаващи АЕЦ.

3е-news.net

Повечето компании се насочиха към разработване на малки модулни реактори. В тях като правило активната зона и всички компоненти на първи контур са интегрирани в един модул. Той се изготвя във фабрични условия и се транспортира за монтиране на площадката. Повечето проекти за АЕЦ са с няколко модула. Смята се, че времето за изграждане ще е по-малко, което ще намали лихвените разходи. Предполага се, че изграждането на отделните модули може да става един по един, в зависимост от нуждите и ще се изискват по-малко начални разходи. При серийно производство, цената на един модул ще намалее достатъчно. Много икономисти обаче смятат, че дори при наличие на всички благоприятни фактори, токът от ММР ще е по-скъп от този на големите.

ИЗБРАНО