За да не се допусне загуба на средства по RePowerEU, българското правителство обсъжда с ЕК идеята за използване на финансови инструменти след крайния срок на действие през август 2026 година на плановете за възстановяване и устойчивост.

Главата RePowerEU е съставна част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Това обяви пред народните представители служебният министър на енергетиката Владимир Малинов в рамките на провелото се днес парламентарно изслушване заедно със служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.

"Темата за финансовите инструменти е може би една от малкото теми, по която с преговорния екип на ЕК имаме най-голям процент на разбиране", съобщи Малинов, цитиран от БТА.

"Както българското правителство, така и преговорният екип на ЕК осъзнава тежкото предизвикателство за планирането, изпълнението, отчитането и одитирането в рамките на 18 месеца на инвестициите. Водим активни разговори за наличие на финансови инструменти, които да позволят част от финансовия ресурс по глава RePowerEU, в размер на около 479 млн. евро, да бъде запазен по този начин, така че инвестициите да се извършат след август 2026 година", обясни министърът.

По думите на Малинов "борбата" се състои в това финансовите инструменти да бъдат използвани единствено и само за проекти в рамките на българската енергетика, а не по линия на други проекти или административни реформи по НПВУ.

"Безспорно тези финансови инструменти следва да бъдат насочени и тук е тънкостта на преговорния процес към надграждане на вече договорени инвестиции по съществуващия НПВУ, но и към инвестиции в ключови и уязвими сектори на българската енергетика за следващия период. Водим го този процес и смятам, че част от този финансов ресурс, за да бъде запазен за българската енергетика, бизнес и домакинства, следва да бъде трансформиран в тези финансови инструменти, съответно да бъде одобрен и приет операторът и да бъде допълнен с други инструменти", уточни министърът.

Предвижда се възможността за предоставяне на нисколихвено или безлихвено финансиране чрез европейски инструменти и други оперативни програми, включително и Програмата за справедлив преход.

Министърът запозна депутатите и с перспективите пред геотермални проучвания в Маришкия басейн и производството на зелен водород в региона.

"Не предвиждаме голямо дълбочинно геотермално сондиране в района на Маришкия басейн. По линия на производството на зелен водород, която инвестиция е заложена и по сега действащия НПВУ, сме запознали ЕК с предложението за частично намаляване на размера на инвестицията и отпадането на подпроекта, който засяга частта за биогаз. Размерът на инвестицията, който е предвиден в действащия план, е такъв, който не може да осигури нито финансово, нито времево изграждане на голям водороден проект на територията на Маришкия басейн", каза министър Малинов.

Относно запазването на работните места и преквалификацията на служителите в термичните централи, както и в минно-добивната промишленост в региона, той посочи, че на този етап не могат да се разкрият подробности за всички предвидени инвестиции и реформи по глава RePowerEU. Предложенията ще бъдат представени за публично обсъждане през август.

Енергийният министър загатна само, че е предвидена инвестиция, която да е свързана пряко с Маришкия басейн и неговото бъдеще.