Либерализацията на електроенергийния пазар в България като перифраза на "моркова и тоягата"

Експертите от Института за енергиен мениджмънт са категорични, че измененията в Закона за енергетиката не може да предхождат визията за развитие на енергийния сектор

Снимка: Булфото

Либерализацията на електроенергийния пазар в България като перифраза на "моркова и тоягата"

17:10 | 21 септември 2023

| Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net

3 1633 Снимка: Булфото

Липса на визия, на административен капацитет, прозрачност и предвидимост. Това са трите недостатъка на предложените изменение в Закона за енергетиката, насочени към либерализация на електроенергийния пазар в България. Преди да бъдат правени толкова мащабни промени, така, както са заложени в настоящите текстове, би трябвало да има стратегическа визия за развитие на енергийния сектор в страната. Това коментираха експертите от Института за енергиен мениджмънт (EMI ) по време на среща с журналисти.

Промените в Закона са мерки за провеждане на някаква политика. Политиката е всъщност набор от различни инструменти и механизми, които се използват за постигане на някаква цел. Нашата цел е да либерализираме пазара. Политиката за либерализиране на този пазар трябва да е горе-долу да е ясна. Тя обаче се свежда до промяна на Закона (за енергетиката). Но, промяната в Закона не е политика. Това е просто инструмент за провеждане на съответната политика. Ние всъщност не знаем какво точно се случва, коментира главният икономист на EMI Калоян Стайков.

Констатациите на EMI

Три са основните констатации сочи, прегледът на експертите от Института за енергиен мениджмънт. В частност става въпрос за липсата на цялостна визия за развитие на енергийния сектор като цяло, опасенията за недостатъчен административен капацитет от страна на държавата, както и яснотата, прозрачността по отношение на предстоящите процеси на либерализация, както за гражданите, така и за енергийните дружества, обясни председателят на Управителния съвет Славчо Нейков.

"Много голям минус е липсата на визия за развитие на енергийния сектор. Говоря не само за електроенергетиката, но и за оперативни и стратегически теми, като тази за въгледобива. Може да сложим темата за горивата. Може да сложим темата за това, че има няколко стратегически документа, които са готови, полуготови или се подготвят, но за нас изглеждат доста насипно. Тоест, не са координирани. Визирам Интегрирания план за енергетика и климат, Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ)", каза той, като не пропусна и подготвяната Пътна карта за климатична неутралност. Има и по-оперативни документи, които обаче са от стратегическо значение като Териториалните планове за справедливия преход, допълни Неков.

"Втората констатация, след тази за липса на цялостна визия, на цялостно координиране на развитието на сектора е свързана с административния капацитет", допълни той с уговорката за "съчувствие" към екипа на енергийното министерство.

"Направих уговорката за министъра и неговия политически кабинет, но като цяло административния капацитет в рамките на изпълнителната власт стои много сериозно", коментира той и даде пример с консултативния съвет по въпросите на Зелената сделка, натъкнал се на поредица от противоречия и оттеглянето на подкрепата от профсъюзите.

"Това е структура, която е създадена със специален акт на МС и обединява много широк кръг на гражданското общество. При това не само на институции, неправителствен сектор, но и на бизнес, научни среди и т.н. и за нас този факт е тревожен, защото по статут именно комисията за енергиен преход, също така и комисията, която работи по енергийната бедност имат ключово значение за подготовката на позицията на Министерски съвет (МС)".

"Третият проблем е свързан с темата за прозрачността и за обществения диалог", каза той и даде за пример пренебрежителното отношение при отразяването на позицията на експертите от самия Институт, в който между другото членуват дружества с актив от няколко милиарда лева.

"От името на ЕМI подготвихме становище, което изпратихме официално и, което по неизвестни причини не беше публикувано на страницата на портала за обществени консултации. Независимо, че изрично поискахме това", каза той, допълвайки, че дори е имало препоръка от най-високо ниво. Вярно че схематично е отразено в тази таблица, която след това се изисква за обединяване на становищата, но самото становище не беше поставено и за нас това е меко казано странно", обясни той. Нейков не пропусна да напомни, че още преди няколко месеца от името на Института е направено официално предложение по реда на Административно процесуални кодекс предложение и до председателя на парламента с искане да се определи накъде отива българския енергиен сектор в стратегически план. "Надяваме се, че темата ще бъде поставена съвсем скоро, защото без стратегическа визия и то на парламентарно ниво нещата трудно ще се развиват", заяви още Нейков.

В тази връзка той не подмина и темата за въглищния сектор и изрази безпокойство и за липсата на конкретика и яснота в предложения вариант на плановете за справедлив преход особено по места и напомни последните срещи по темата. "Лично моето усещане е, че хората биват или целенасочено, или умишлено заблуждавани. Те нямат никакво представа, какво предстои. Самите планове безспорно са много далеч от конкретиката, която е необходима на този етап и бях много изненадан от това, което стана онзи ден, когато чух, че премиерът обеща, как до края на месеца ще бъдат договорени някакви точки за съгласуване и т.н. за продължаване на работата на въглищните централи, което би било много добре по принцип. Но не трябва да забравяме две неща - първо продължаване на работата на въглищата на база на административни мерки просто няма как да стане, защото пазарът ги отхвърля и ги отхвърля много бързо с бума на ВЕИ, включително и с икономическите показатели на дружествата. Миналата година, поради войната и европейската криза свързана с тока, тези дружества направиха много сериозни печалби. Аз мисля, че тази година ще се радват, ако излязат на нула. Но се съмнявам, че ще е така. Всичко това трябва да бъде обяснено на хората и да престанат заблудите по отношение на тях. Трябва да им се каже ясно какво предстои", категоричен бе председателят на EMI .

Новият вариант на "моркова и тоягата" - пръчката е тук, но морковът липсва

Ако най-кратко може да се обяснят промените в Закона за енергетиката при липсата на визия и последователност, то това би могло да се изрази най-добре от перифразата на главния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков на фразата за "моркова и тоягата": "тоягата е тук, но моркова го няма".

Най-големият проблем по отношение на либерализацията на пазара наистина е, че липсва ясна визия, коментира той разисквайки либерализацията на пазара на електрическа енергия и предложените изменения в Закона за енергетиката.

"Тоест, правителството не е представило цялата си идея как това ще се случи. Вместо това имаме един законодателен текст, който на практика представя много малка част от реформата. Условно да кажем - една трета. Една трета, защото заедно с тези законодателни промени ще трябва да се променят и други закони. Най-малко това е свързано с някакъв вид социално подпомагане. Заедно с това се предвиждат промени и в различни наредби", посочи той и даде за пример още първите текстове, които впоследствие се промениха и визираха изменение на работата на борсата.

"Най-малкото наредбите на КЕВР също трябва да се променят по някакъв начин, тъй като на регулатора се възлагат допълнителни задължения. Липсата на визия създава и много проблеми с информираността на хората. Както видяхте, най-голямата тема, която излезе на преден план е, какво ще стане с цените за домакинствата - ще се увеличат ли, с колко, защо с толкова ...Истината е, че никой не може да направи такава прогноза. Не е ясно как ще работи пазара, след като се либерализират домакинствата, най-малко защото става въпрос за една трета от годишното потребление на страната", обясни Стайков. В тази връзка той напомни, че индустрията годишно потребява много по-малко електроенергия от домакинствата.

Това по думите му е достатъчен факт, който изисква "самия мащаб на тази реформа да се осъзнае и да е много добре планирана. За съжаление, не виждаме такова нещо. Виждаме текстове, които по-скоро задават повече въпроси, отколкото дават отговори", констатира експертът.

Според него при наличието на визия може много ясно да се получи представа, какво ще се случи, какви механизми са предвидени и "горе-долу може да придобием представа от енергийните реформи".

"Сега се намираме в ситуация, в която имаме едни законодателни промени, които ще доведат до нови законодателни промени, които ще видим впоследствие. Като се приемат тези (промени), трябва да видим и следващите, които или ще са за подпомагане клиенти, домакинства и т. н. Но когато тези промени вече се приемат създават задължения за компаниите и съответно на домакинствата. Следващите промени, кога обаче ще станат факт, по какъв начин ще работят? Това ще видим на следващ етап. Тоест, сега имаме ангажиментите, а механизмите, с които някак си ще балансираме ефектите от тези ангажименти са някъде далеч в бъдещето", коментира Калоян Стайков. Според него това наподобява в значителна степен ситуацията, в която страната ни изпадна с ПВУ и която той оприличи с "пръчката е тук, но моркова липсва" (в оригиналния вариант е "тоягата и моркова" б.р. ).

Рисковете

"Като че ли това е най-големия проблем с предлаганите промени - просто много е трудно да се даде ясна оценка до какво ще доведат. Но рисковете, които създават са горе долу ясни. Първият голям риск е свързан с платежоспособността на домакинствата - как точно ще се променят за тях правилата в следващите две години и след 2026 година. Това не е ясно" , посочи Калоян Стайков.

"Следващият голям проблем е свързан с крайните снабдители, тъй като това е мащабна реформа. Говорим за 4,7 милиона домакинства, които формират една трета от потреблението. Представете си, как през следващите години тези домакинства ще трябва да сключват договори с всяко едно от дружествата. Както това стана с небитовите потребители. Това ще е някакъв тотален административен хаос. Съответно това трябва да се има предвид, да се тества, да се вида по някакъв начин, как точно тази либерализация ще се отрази на борсовите цени", заяви още той, напомняйки че в България задължително енергията се търгува на борсата. Експертът не вижда отговор на всички тези въпроси. По думите му, те "някак остават във въздуха".

"Следващия голям въпрос е какво става с платежоспособността на крайните снабдители. Защото в момента те купуват по регулирани цени и продават по регулирани цени. В бъдеще се очаква покупката да е по свободни цени, а продажбата да е по регулирани цени. В Закона е предвиден някакъв механизъм за компенсация, но не е ясно точно как ще работи - дали предприятията ще трябва да запазят някаква финансова стабилност, така че да изпълняват лицензионната си дейност, или това по някакъв начин ще бъде нарушено". Под въпрос е и какво ще се случи, ако тази финансова стабилност бъде нарушена, а регулаторът обвини дружествата, че не работят по лицензия. "Този проблем трябва да се реши преди да се приемат съответните законодателни промени, а не в бъдеще, защото ще създаде проблем", смята той.

"При липсата на отговорите на толкова принципни въпроси държавата прави опит да мине по най-малкото съпротивление и, където и е най-лесно - да удари мрежовите оператори със санкции", обърна внимание от своя страна председателят на ЕMI Славчо Нейков. Той даде пример за завишаването с 20 пъти на санкциите за неприсъединяване на ВЕИ - от сегашните 50 хил. лв. до 1 млн. лв. Като цяло от EMI смятат това за недоразумение. "Санкциите за неприсъединяване на ВЕИ са по-тежки от тези за тежко замърсяване на околната среда", констатира Стайков.

Под въпрос остават и редица въпроси, свързани с КЕВР - от намалените бройки на регулатора до критериите за избор на комисари.

"Промените в Закона са мерки за провеждане на някаква политика. Политиката е всъщност набор от различни инструменти и механизми, които се използват за постигане на някаква цел. Нашата цел е да либерализираме пазара. Политиката за либерализиране на този пазар трябва да е горе-долу ясна, обаче тя се свежда до промяна на Закона (за енергетиката). Но, промяната в Закона не е политика. Това е просто инструмент за провеждане на съответната политика, а ние всъщност не знаем какво точно се случва", заключи Калоян Стайков.

Експертите от Института за енергиен мениджмънт са категорични, че измененията в Закона за енергетиката не може да предхождат визията за развитие на енергийния сектор. В тази връзка те коментираха и промените, които предстои да се случат на европейско ниво и в частност екшън плана за развитие на електроенергийните мрежи. В частност това касае и бъдещите доставки.

Това са само част от поставените въпроси от експертите от Института за енергиен мениджмънт. Иначе поправките в Закона за енергетиката минаха на първо четене. Спокойно и без изводи какво ще се случи с гражданите на страната, а още по-малко за дружествата.

ИЗБРАНО