Град Солун и хотел Mediterranean Palace се превърнаха в епицентър на стратегически диалог за бъдещето на регионалната логистика, енергетика и индустрия. Международната конференция под наслов "Кръгови пристанища за глобална търговия: Зелена инфраструктура и интелигентна свързаност" събра на едно място политическия елит, ръководителите на пристанищните власти, финансовите институции и бизнеса от България, Гърция и Югоизточна Европа.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

Организатор на мащабното събитие бе Българо-гръцката търговско-промишлена камара (BHCCI), в партньорство с Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Солунската търговско-промишлена палата (ECCI). Форумът бе проведен под егидата на Министерството на вътрешните работи на Гърция (сектор Македония-Тракия), със съдействието на Асоциацията на износителите (SEVE), Федерацията на гръцката индустрия (SVE), Гръцката логистична компания на Северна Гърция (EEL.BE), Асоциацията на предприятията от индустриалната зона на Солун (S.E.V.I.P.E.Th.) и Green Transition Forum.

Конференцията започна с ясни послания за икономическа трансформация. Саввас Карафилидис, председател на БГТПК (BHCCI), дефинира новата парадигма: "Кръговата икономика не е просто екологична политика, а нов индустриален модел за региона. Пристанищата могат да се превърнат в сърцето на тази трансформация - там, където отпадъкът от една индустрия става ресурс за друга."

Снимка: Dir.bg

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, и Константинос Морайтидис, заместник-председател на Солунската търговско-промишлена палата, също приветстваха участниците, подчертавайки, че синхронът между двете страни е ключът към стабилността на балканския бизнес.

Гласът на държавата: Дипломация и енергетика

Константинос Гкиулекас, заместник-министър на вътрешните работи на Гърция (сектор Македония и Тракия), постави акцент върху добросъседството: "отвореност не се постига чрез прокламации, а чрез съществена дипломация между държави съседки: отвореността идва само когато почукаш на вратата на съседите си и кажеш, че искаш общо бъдеще."

Българският министър на енергетиката Трайчо Трайков направи задълбочен анализ на енергийната архитектура: "докато преди природният газ се насочваше от север на юг, днес потокът е в обратна посока. При така създалата се промяна, Вертикалният енергиен коридор превръща Гърция в главен вход за природен газ за Европа, с коридор преминаващ през България, Румъния, Украйна и достигащ до Унгария, Словакия и Австрия." Той акцентира на българското акционерно участие в терминала за втечнен природен газ в Александруполис (FSRU), наричайки го "важен етап в гръцко-българското енергийно сътрудничество." Трайков обърна специално внимание и на бъдещето: "има нарастващ интерес към малките ядрени реактори (SMR) в корабоплаването. Само чрез продължаващо двустранно сътрудничество Гърция и България могат ефективно да се справят с енергийните предизвикателства на епохата."

Снимка: Dir.bg

Бившият министър-председател на България Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) сподели своята визия за сближаването: "Подобряването на инфраструктурата и използването на съвременни технологии са основният мост за сближаване на народите, като взаимовръзката между Егейско и Черно море е идеалният пример за регионално сътрудничество." Той отправи и предупреждение: "свободната търговия е фундаментална, а произволните такси и търговските ограничения неизбежно водят до негативни последици за всички. Готов съм да подкрепя всяко усилие за мир, разбирателство и сътрудничество."

Снимка: Dir.bg

Министърът на околната среда и водите на България Юлиян Попов анализира приоритетите на ЕС: "в настоящия контекст на геополитическа нестабилност сигурността и конкурентоспособността са склонни да надделяват над климатичните цели, без това да е приемлив баланс." Той подчерта неразривната връзка между енергетиката, транспорта и пристанищата, като допълни: "зеленият преход не трябва да се изражда в грийнуошинг, а да представлява съществена технологична промяна. Електрификацията и автономността на превозните средства са високоефективни технологии." Попов завърши с въпрос към аудиторията за ролята на електрификацията в морския транспорт като бъдещ стандарт.

Снимка: Dir.bg

Стратегически коридори и регионално управление

Христодулос Топсидис, областен управител (префект) на Източна Македония и Тракия, представи Александруполис като "многоизмерен център, свързващ три континента." Той открои значението на магистрала "Егнатия", терминала FSRU и тръбопровода IGB. "Пристанищата Солун и Кавала образуват, заедно с Александруполис, силен пристанищен триъгълник с допълващи се роли и обща динамика на развитие. Вертикалната връзка с България и Румъния е от ключово значение за целия регион. Бъдещето принадлежи на пристанищата, които са зелени, цифрови, устойчиви и напълно свързани. Единственият устойчив отговор на несигурността е сътрудничеството с Черно и Егейско море, за да функционират като единна транспортна мрежа."

От името на префекта на Централна Македония, Атина Айдона, приветствие отправи Атанасиос Бегас, президент на Организацията за развитие на региона. Също така, заместник-кметът на Солун Ефтимиос Хадзитеоклитос предаде поздравите на кмета Стельос Ангелудис, акцентирайки на икономическото планиране.

Катерина Цапикиду, директор "Международни отношения" в МВнР на Гърция, представи Икономическия коридор Индия-Близкия изток-Европа (IMEC): "това е коридор от коридори - мащабен мултимодален проект, който има за цел да намали времето за транспорт между Индия и Европа с до 40%. Гърция е естествена европейска врата, като Пирея е централен претоварен център, а Солун и Александруполис са алтернативни терминали за Северна Гърция."

Министърът на инфраструктурата и транспорта Христос Димас се включи чрез видео обръщение: "Гърция участва активно в коридора Балтийско - Черно - Егейско море и коридора Западни Балкани-Източно Средиземноморие. Солун е търговски портал към Югоизточна Европа с нов логистичен център в бившия лагер Гону. Кавала се превръща в регионален център чрез новата жп линия Неа Карвали-Токсотес. Александруполис набира скорост, която надхвърля националните граници чрез линията до Ормени и връзката с Одеса. Меморандумът между Гърция, България и Румъния е нова фаза на координация."

Панел I: Стратегически портали и проектът "Sea2Sea"

Модераторът Георгиос Кремлис, директор на ЕК и посланик на EPLO, откри дискусията за проекта "Sea2Sea": "Кръговите пристанища са логичната следваща стъпка - те свързват Зелената трансформация с реалната икономика и превръщат регионите в самодостатъчни индустриални системи."

Снимка: Dir.bg

Йоанис Царас, Генерален изпълнителен директор на пристанище Солун, посочи: "Взаимовръзката между Егейско и Черно море е стабилен гръбнак за веригата за доставки на ЕС. Критични за успеха са мултимодалната свързаност между Гърция, България и Румъния и възможността за заобикаляне на Босфора, което е критично поради конфликта в Украйна."

Атанасиос Влахос, изпълнителен директор на пристанище Кавала, нарече свързаността "Светия Граал на новата ера," но предупреди: "без нея дори възстановяването на Украйна става невъзможно. Приоритетите на Брюксел често са далеч от нуждите на Балканите - пример е пунктът Нимфея, затворен за камиони. Нужно е смела политическа воля."

Борис Балев, изпълнителен директор на БМФ Порт Бургас: "Приветстваме всеки проект, който дава алтернативни транспортни опции, но призоваваме политиците да завършат вече започнатите проекти, като жп мрежата Бургас-София и линиите до гръцката граница. Румъния също трябва да ускори задълженията си. Електрификацията на железопътните линии е необходимо условие за екологично устойчив транспорт."

Димитриос Цицамис (EEL.BE): "Глобалните вериги търсят най-бързия и евтин коридор. Прекомерното забавяне на коридора Балтика-Черно море-Егейско море е факт - от 2010 г. говорим за 2035 г. Митническите процедури са пречка и трябва да бъдат напълно автоматизирани. Регионалните пристанища трябва да говорят с един глас пред правителствата."

Станислав Йорданов, генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура": "Стратегическата взаимосвързаност със Солун е ключова. Фериботният комплекс Варна на езерото Белослав е уникален - позволява директно прехвърляне на вагони с различни габарити, свързвайки Европа с Кавказ и Централна Азия. Пристанищата трябва да съчетават ролята на обществена услуга с конкурентен търговски център."

Панел II: Интелигентни технологии и сигурност

Модераторът Сергей Станишев, бивш премиер на България (2005-2009 г.), анализира ситуацията: "най-голямата пречка не е липсата на технологии или капитал, а липсата на силна политическа воля и координация. Войната в Украйна измества центъра на Европа на изток, превръщайки вертикалния коридор в абсолютен приоритет за европейската сигурност."

Снимка: Dir.bg

Любомир Добрев, директор на пристанище Варна: "Забавянията на границата Кулата-Промахон са главоболие за превозвачите и подкопават конкурентоспособността. Нуждаем се от интермодален транспорт и пълна дигитализация на митническия контрол за прозрачност и предвидимост."

Константинос Хадзиконстантину, директор на пристанище Александруполис, представи впечатляващи данни: "Завършваме задълбочаването до 12 метра с план за 15 метра. Изграждаме директна пътна връзка с магистрала Егнатия, което ще позволи тежки товари да не минават през града. Новият Генерален план предвижда пълна електрификация и терминал, който ще позволи на Александруполис да абсорбира поне 15% от търговския обем на Босфора. Готови сме да обслужваме едновременно нуждите на НАТО и търговската дейност."

Силвена Крумова-Тодорова (Пристанище Русе): "Русе-Изток е най-голямото речно пристанище за комбиниран транспорт. Колебанията на нивото на Дунав са оперативен проблем, но проектите за магистрала Русе-Велико Търново и нови мостове ще свържат функционално Егейско, Черно и Балтийско море."

Д-р Мария Дзанидаки (ЕБВР): "ЕБВР управлява 20% от проектите за ПЧП в Гърция. Работим по концесиите в Кавала, Игуменица и Волос за устойчивост на климата. В Румъния се фокусираме върху зелената енергия в Констанца, а в Украйна подготвяме концесии за следвоенното възстановяване. Нужно е трансгранично сътрудничество за съвместно използване на инструментите за ПЧП."

Мартин Янев (Клъстер за зелен транспорт): "Свързаността между България, Румъния и Гърция изостава с 20 години. ПЧП е единственият начин за ускорение, тъй като държавните средства не стигат. Инфраструктурата с двойно предназначение може да ползва и бюджети за отбрана. В България липсата на специфично законодателство за ПЧП е сериозна пречка за големи инвестиции."

Панел III: Кръгови пристанища и бъдещето

Модераторът Гарифаля Селими (EPLO) насочи разговора към зелената трансформация.

Моника Станишева, председател на Green Transition Forum и директор на Dir.bg: "Зеленият преход не трябва да се третира като твърда догма, а като лост за икономическо развитие със строги критерии за бизнес ефективност. Пристанищата вече не са просто товарни портали, а живи лаборатории за кръгова икономика, центрове на туризъм и иновации. Всяко пристанище трябва да има Генерален план, гарантиращ устойчива среда. Нито една държава не може сама - Гърция и България трябва да имат общ глас за европейските средства."

Снимка: Dir.bg

Николина Ангелкова, бивш министър на туризма на България: "Круизните услуги носят огромна добавена стойност и трябва да са наравно с товарните операции. Съвременните туристи търсят устойчиви дестинации, затова зеленото модернизиране чрез ПЧП е бизнес приоритет."

Ефстатиос Сидерис, председател на Съвета на чуждестранните инвеститори в Гърция: "Нашата роля е да свързваме инвеститорите с гръцкия пазар за усвояване на най-добри практики в зелената енергия. Имаме активно присъствие в седем държави, включително Гърция и Румъния."

Тодор Иванджиков, председател на Асоциация на българската авиационна индустрия: "Планирайте вертипортове за вертикално кацане още сега! В близко бъдеще автономните дронове, пренасящи от 1 до 5 тона товари, ще са неразделна част от веригата. Електронната търговия изисква доставки, които мрежа от дронове може да осигури от пристанището до вътрешността за два пъти по-кратко време. Българското правителство трябва да отвори затворените летища, както прави Гърция."

Финансови инструменти и заключение

Д-р Серхат Кьоксал, президент на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР): "Вътрешнорегионалната търговия в Черно море е ниска и има голямо пространство за развитие. След 2008 г. липсват инвестиции в инфраструктура. ЧБТР предлага по-дълги срокове за погасяване и механизми за риск, насърчавайки ПЧП и проекти с нулеви емисии."

Конференцията завърши с реч на министъра на развитието на Гърция Панайотис Теодорикакос: "България е най-важният ни партньор с търговия от 5,4 милиарда евро за 2024 г. Гърция е четвъртият инвеститор в България с 3000 активни фирми. Нашите отношения са братски и ние сме съюзници в ЕС и НАТО. Предлагам засилване на съвместните действия в енергетиката и индустрията. Пожелавам на България силно и стабилно правителство, защото без стабилни правителства е невъзможно да има дългосрочно планиране и реално развитие."

Конференцията бе почетена и от представители на Генералното консулство и Службата по търговско-икономически въпроси на България в Солун, затвърждавайки новата логика на свързаност между двете морета.

Снимка: Dir.bg