Напрежение сред енергетиците не само, че има но и то дори нараства в последните дни. Това обяви днес в свое интервю пред "19 минути" инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България. Интервюто му идва в момент, когато в България отново се обсъжда бъдещето не само на въглищната енергетика, но и на енергийния сектор като цяло.

Инж. Георгиев припомни и за споразумението, което бе сключено между правителството и протестиращите миньори и енергетици. По него за момента изглежда няма особено развитие.

"Споразумение беше сключено, но всъщност нито експертната общност, да не говорим за редовите енергетици или миньори знаят какво се случва с него. Има ли преговори с ЕК? Кой ги води? Как протичат? Има ли резултати, няма ли? Пълно информационно затъмнение. А когато работниците не знаят какво се случва, те винаги ще мислят, че някой прави нещо зад гърба им", сподели опасенията си експертът. Той също така остава в недоумение защо никой не съобщава на хората какво се случва и защо отново си говорим за липса на прозрачност, която води до социалното напрежение.

"Аз се срещам, както с мениджъри от топлофикационни дружества на въглища, така и с редовите енергетици. Не малка част от работниците са на мнение, че са били залъгани, че в Европа нищо няма да се договори, че ще ги жертват и т.н. Енергетиката е специфичен сектор. Там работещите има особена професионална памет", споделя опита си инж. Георгиев.

Той даде и пример, че щом миньорите и енергетиците чуят за преговори с Европа, за съжаление повечето от тях веднага се сещат за затварянето на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са хора с много силни синдикални организации и висока степен на организираност и сплотеност. Изпълнителна власт трябва да има това в предвид, за да не стигне до повторение на събитията от началото на есента, добави още експертът.

За новата енергийна стратегия

В новият, подготвен вариант за енергийна стратегия има много точки, които са притеснителни, сподели опасенията си инж. Георгиев. "Например посочено е намаляване на въглищните мощности до 2026 година с 600 мегавата. И след това поетапно извеждане на въглищни мощности до 2030 година - общо 1900 мегавата. Ако тези графики действително отразяват намерението на правителството, не разбирам как то се съчетава с вече подписаното споразумение с енергетиците и миньорите. Надявам се скоро тези въпроси да бъдат изчистени. Все пак става дума за гъвкав документ, който тепърва ще се обсъжда", разказа още Георгиев. Едно от обсъжданията на документа се очаква да бъде направено още този петък в Народното събрание по време на събитие, организирано от евродепутата Цветелина Пенкова.