Планираното преразглеждане на ключовото европейско законодателство за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е добро за геотермалната енергия, но все още не стига достатъчно далеч, за да подкрепи пълното внедряване на технологиите. Това смятат специалисти в тази индустрия, които са успели да разгледат документа, свързан с промените във ВЕИ законодателството на ЕС.
Европейската комисия преразглежда директивата за енергията от ВЕИ - последна актуализация през 2018 г., за да я приведе в съответствие с по-амбициозната програма на общността за климатичните промени. Директивата вече ще има и фокус върху отоплението и охлаждането, което е отговорно за половината от консумираната от европейците енергия. Много от ВЕИ, като слънчевата и вятърната енергия, се фокусират върху производството на електроенергия, но геотермалната енергия, която използва подземната топлина за енергия, също е ключов играч при ВЕИ отоплението и охлаждането. Технологията, обаче, е скъпа за инсталиране поради разходите за проучване и пробиване, както и за сметките за електроенергия впоследствие.
"Нищо няма да се промени, ако политиците не премахнат бариерите", каза Санджеев Кумар, ръководител на политиката в Европейския съвет за геотермална енергия - индустриалната асоциация на бранша. "Страхотно е, че Комисията се стреми да се справи с тези прегради", обясни той пред Euractiv.
Инвестиции и високи първоначални разходи
Две части от проекта на директива за възобновяемата енергия биха могли да съдържат отговора за поне частично преодоляване на тези бариери. Кумар подчертава ролята на мерките за намаляване на риска при инвестиции и споразуменията за закупуване на топлинна енергия, като и двете инициативи могат да помагат за справяне с високите разходи.
"Имаме големи предварителни технологични разходи и има риск, свързан с тях. Ако тези проблеми бъдат адресирани, това ще отбележи точката, в която геотермалният пазар ще започне да се развива, а потребителите ще се възползват от предимствата на ултранискотарифното отопление, охлаждане и базовата електрическа енергия", каза Кумар.
Проектът предлага на страните от ЕС да използват "рамка за намаляване на риска, за да свият [капиталовите] разходи за проекти за възобновяемо отопление". Обаче, индустрията би предпочела схемите за понижаване на риска да бъдат общоевропейски, както заради възможността от икономия на мащаба, така и защото биха се създали равни условия за конкуренция между страните от ЕС.
"Споделянето на риска между държавите-членки и експлоатацията на рентабилни потенциали проекти намалява разходите", сочи изтеклата оценка на въздействието, отнасяща се до това как регионалното сътрудничество може да помогне за мобилизиране на по-големи и по-рискови проекти.
Някои държави от ЕС вече имат подобни насърчителни за бизнеса схеми. Например, Франция е създала няколко такива инициативи през последните няколко десетилетия и е забелязала нарастване на геотермалните проекти, когато те са били направени както трябва.
"Други държави, обаче, може да нямат финансовия опит в подобни мерки. Словакия например има разминаване между амбицията си в националния си план "Енергетика и климат", който е положителен за геотермалната енергия, и броя на реализираните проекти", добавя Кумар.
Целите не са достатъчни
"Наред с това, проектът предлага да се направи съществуващото обвързване с "базова линия" за увеличение с 1,1 процентни пункта на целите, но това трябва да бъде много по-голямо", смята Кумар. Според него, базовата прогноза се основава на старата цел на ЕС за възобновяеми енергийни източници за 2030 г., която ще трябва да бъде увеличена от 32% на 38-40%, за да се постигне новата климатична амбиция на блока.
"Проектът за оценка на въздействието, който беше приложен с този документ, ясно показва, че е необходимо поне 40% възобновяемо отопление и охлаждане до 2030 г.", за да се постигнат по-амбициозните климатични цели на ЕС за 2030 г.", предупреждава Кумар. Според него, сега се "очаква ЕС да постигне около 20% по целите за 2020 г., така че идеята за повишение на целта за отопление с 1,1 процентни пункта трябва да бъде поне удвоена, за да отговори на собственото моделиране на ЕК".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}