Енергията - руската ахилесова пета на Германия
Как и в какви срокове би могъл Берлин един ден да се откаже напълно от руския газ?
"Да, тя може!" Така отговори днес германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек на въпрос дали Германия ще може с времето да се справи при необходимост и без руския газ, от който сега все още е силно зависима за енергетиката си.
Хабек каза това пред германското общественото радио, ден след като Берлин обяви спирането на процеса на сертификация на газопровода "Северен поток-2" в отговор на признаването от Москва на независимостта на две проруски сепаратистки области в Източна Украйна.
Как обаче и в какви срокове би могъл Берлин един ден да се откаже напълно от руския газ? Възможно ли е това въобще и дали руската енергия няма да се окаже ахилесовата пета на Германия?
Страната внася от Русия 34 процента от необходимия й петрол, припомня РФИ (RFI). Германия е и една от последните страни в Европа, които все още прибягват до въглища, половината от които се внасят от . . . Русия.
Русия й осигурява и 55 процента от вноса на природен газ, по данни на института "Ай Ейч Ес Маркит" (IHS Markit), в сравнение с 30,6 на сто от доставките за Норвегия, 12,7 на сто за Нидерландия и средно 40 процента в ЕС.
Освен това на газ се отопляват 50 процента от жилищата в страната и той представлява 26,7 процента от първичното потребление на енергия, по данни на правителството.
Най-големият потребител на газ в Германия обаче е нейният мощен промишлен сектор, който поглъща 38,5 на сто от доставяните обеми, според данни на специализираното издание "Юзин нувел".
През последните десетилетия, в процеса на либерализиране на енергийния пазар, Берлин се ориентира към най-евтиния газ - този, който идва по руските газопроводи.
Руският газ, доставян на Германия по "Северен поток-1", е около 55 милиарда куб. метра годишно. Другите две тръби за газови доставки от Русия са "Ямал" (33 милиарда кубични метра газ годишно) и "Союз" (146 милиарда кубични метра годишно през Украйна).
А "Газпром" контролира в момента до 25 процента от германските газохранилища.
Тясното енергийно сътрудничество между двете страни се илюстрира от изграждането на силно оспорвания "Северен поток-2", който ги свързва директно през Балтийско море. Ако съоръжението бъде пуснато в експлоатация, зависимостта на Германия от руския газ ще нарасне до 70 процента. Сред ръководителите на проекта е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер (1998-2005). Той е в управителния съвет на "Роснефт", а от октомври влиза и в администрацията на "Газпром".
Огромно камъче в обувката на канцлера Олаф Шолц, коментира РФИ.
Сегашното правителство в Берлин, в което екозащитниците имат ключова роля, възнамерява да намали тази зависимост с течение на времето. То иска да използва за целта един от приоритетите си - прехода към възобновяеми енергийни източници. Има обаче една пречка: очаква се в краткосрочен план енергийният преход да тласне страната към по-голямо потребление на . . . газ.
Причината е излизането от атомната енергетика, което трябва да приключи в края на годината, както и отказът от употребата на въглища, предвиден за 2030 година. Тези две енергии в момента се използват като допълнение на възобновяемите, когато няма достатъчно слънце или вятър. Програмата на правителството в Берлин предвижда ускоряване на изграждането на модерни газови централи, за да се гарантира сигурността на доставките.
Сегашната украинска криза обаче поставя още един императив за газовата стратегия на Германия.
Евентуален пълен отказ от руския природен газ "ще се изрази първоначално в голям недостиг за запълване на енергийния пазар, като първият ефект от това ще бъде повишаване на цената на газа", посочи пред общественото радио икономическият министър Роберт Хабек. Но в крайна сметка газът, купуван от "Газпром", ще може да бъде компенсиран от други доставчици и източници на енергия, увери той.
Правителството работи по по-голяма диверсификация на вноса.
Алтернатива би представлявало използването на европейските метанови терминали, където се доставя втечнен газ с кораби, посочва източник от министерството на икономиката, цитиран от АФП. Но използването на тази енергийна суровина, доставяна от САЩ, Австралия или Катар, няма да стане без покачване на цените, допълва същият източник.
Германия твърде дълго отлага изграждането на собствени терминали за внос на втечнен природен газ (ВПГ) заради високата цена на тези съоръжения, отбелязва "Юзин нувел". Освен това ВПГ е по-скъп от тръбопроводния газ и обемът на вноса му остава ограничен. В момента той преминава през белгийското пристанище Зеебрюге и нидерландското Ротердам. Това обаче не означава, че в Германия липсват проекти: три града на Северно море са кандидати за построяване на терминали за ВПГ - Вилхелмсхафен, Брунсбютел и Щаде, през всеки от които могат да преминават по 10 до 12 милиарда кубични метра втечнен природен газ годишно.
Без атом и въглища в перспектива, единствено газът може да изпълнява тяхната енергийна роля, докато не бъде развита инфраструктура за съхранение на възобновяема енергия чрез водород.
С национален план от 9 милиарда евро, Германия поставя "зеления" водород в центъра на стратегията си за нулеви въглеродни емисии в промишлеността. И тук въпросът с вноса ще бъде ключов. Берлин вече преговаря за това с Украйна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}