ЕК затяга правилата за финансиране на водородни проекти
Водородният пазар е една от стратегическите политики през следващия 5-годишен мандат на Комисията
Европейската комисия работи по-строги правила, за да гарантира, че финансирането от Европейския съюз за водородни проекти е от полза за европейските компании. Това разкри ръководителят на политиката на ЕС за изменението на климата Вопке Хукстра по време на в реч в Технологичния университет в Айндховен.
Причината за промяната в регламент е, че все повече европейски индустрии са изразили опасения за евтиния китайски внос
Хукстра обяви още, че през септември предстои да стартира поредният кръг за финансиране на проекти за зелен водород.
Очакванията са, че следващите години с политиката на ЕК ще се даде още по-голям тласък на европейската индустрия за производство на екологично гориво.
"Следващият търг ще бъде различен. Ще имаме изрични критерии за изграждане на европейски вериги за доставки на електролизьори. Ако европейската киберсигурност и безопасност не могат да бъдат гарантирани, ако данните на нашите хора и компании не могат да бъдат гарантирани, компаниите не могат да получат подкрепа. Европа има добро присъствие в производството на електролизьори, Китай обаче прекалява с доставките на пазара на по-ниски цени", смята Хукстра, цитиран от специализираното енергийно издание Industry&Energy.
Пред събралите се студенти нидерландският политик и еврокомисар по климата заявил, че много европейски производители на електролизьори (машини, използващи електричество за разделяне на водата, за да произвеждат водород) се оплакали, че не могат да се конкурират с по-евтините китайски производители. Те настоявали ЕС да ги защити, като добави критерии, които биха облагодетелствали местните фирми, към схемата си за финансиране на Водородната банка - нещо, по което Вопке Хукстра казал, че изпълнителният орган на блока в момента работи.
Водородният пазар е една от стратегическите политики и през следващия 5-годишен мандат на ЕК.
В началото на лятото, буквално дни преди провеждането на евроизборите, стана ясно, че се подготвя нов пилотен механизъм, който да улесни контактите между купувачите и доставчиците.
Пилотният механизъм за водорода ще събира, обработва и дава достъп до информация за търсенето и предлагането на възобновяем, нисковъглероден водород и производни, което ще позволи на европейските купувачи да се сравняват както с европейски, така и с чуждестранни доставчици.
През юни стана ясно и че най-късно до края на тази година ще бъде подписан договор с изпълнител, който да изработи платформа за управление. Средата на 2025 г. се очаква да започне и нейното функциониране.
В контекст на дългосрочната политика на Брюксел водородът ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното премахване на руските изкопаеми горива и подкрепа за декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската промишленост.
ЕК подкрепи развитието на водородната инфраструктура и свързаните с нея инвестиции и я определи като приоритетна в контекста на дългосрочните цели. За целта беше изработен и списък с проекти за водородни коридори, които се очаква да свържат потребителите с производители от целия ЕС и в международен план.
Създадена беше Европейска банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа. Първият вътрешен търг беше успешен, като бяха получени 132 предложения, от които 7 бяха избрани да получат близо 720 млн. евро финансова подкрепа от Фонда за иновации. ЕК планира да пусне втори вътрешен търг до края на годината и работи по разработването на възможни международни търгове в сътрудничество с държавите членки.
Европейската водородна индустрия инвестира сериозно в нови проекти. В момента в ЕС има 254 проекта за възобновяем водород, от които 170 в експлоатация и 84 в процес на изграждане. Те съответстват на почти 3 GW инсталирана мощност. Очаква се още 8 GW капацитет да бъдат пуснати в експлоатация след изпълнението на проектите за електролиза, избрани в първия пилотен търг за възобновяем водород в рамките на Европейската водородна банка. Въпреки това, в световен мащаб само 4% от обявените проекти за възобновяем и нисковъглероден водород са достигнали до окончателно инвестиционно решение, а само 12% от потенциалните доставки на чист водород, произведен до 2030 г., са идентифицирани.
Като цяло приблизително 18 млрд. евро са инвестирани в Европа от Механизма за устойчивост и възстановяване, схемите на държавите членки и няколко регионални и иновационни програми за насърчаване на първите проекти за производство на водород, подпомагане на смяната на горивата и развитие на инфраструктурата. Освен това ЕК одобри държавна помощ за четири важни проекта от общ европейски интерес (IPCEI) във веригата за създаване на стойност на водорода в размер на 18,9 млрд. евро. Очаква се да отключат около 27 млрд. евро частни инвестиции. Подкрепените проекти ще обхващат цялата верига за създаване на стойност на чистия водород - от производството на водород от възобновяеми и нисковъглеродни източници до съхранението, преноса и разпределението на водород и приложението на водород, по-специално в промишлените сектори.
Проекти в развитие
Паралелно с амбициите на ЕК, отделни нейни страни членки работят помежду си в реализацията на проекти за зелен водород. Само за 2024 г. Белгия, Германия, Франция и Нидерландия обявиха, че стартират помежду си изграждане на инфраструктура за пренасяне на зелен водород до отделни промишлени зони.
През май, макар и със статут на служебно правителство, Нидерландия обяви началото на 7 проекта, за които от бюджета премиерът Марк Рюте даде съгласие да се отпуснат 250 млн. евро. Избрани са 7 кандидати, сред които енергийният гигант RWE
Месец по-късно ЕК одобри държавна помощ на Германия в размер на 3 млрд. евро за изграждането на ключова вътрешна водородна инфраструктура. По проекта страната се подготвя вече няколко години със своите съседи Белгия, Нидерландия и Франция.
Енергийните гиганти TotalEnergies и Engie в съседна Франция от няколко години работят по съвместна централа за производство на зелен водород близо до Марсилия. Тя трябваше вече да работи , но заради непредвидените обстоятелства и затегнатата икономическа ситуация заради войната в Украйна - пускът бе отложен с две години за 2026.
Разположена в сърцето на биорафинерията на Total в La Mède, площадката ще е захранвана от соларни инсталации с капацитет над 100 MW, а електролизаторът е с мощност 40 MW. Водородът ще се използва главно за пълно покриване на нуждите на процеса на производство на агрогорива в La Mède, който според TotalEnergies ще спести над 100 000 тона въглеродни емисии годишно. Ще се използва и на границата като гориво за камиони, автобуси, корабоплаване и др.
Освен на междуправителствено ниво, браншовите клъстери на Белгия, Нидерландия и Германия също показват активност. Те ще създадат единна платформа за развитие на водородната икономика в Северозападна Европа. Инициативата е между браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen и германския Nationaler Wasserstoffrat.
Участниците ще обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и ще провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните приоритети.