Германските оператори планират изграждане на 10 000 км водородопроводи до 2032 г.
Вътрешната инфраструктура впоследствие ще се разрасне в европейска водородна мрежа на дълги разстояния
Германските оператори на газопреносни системи (TSOs) планират да построят близо 10 000 км водородопроводи в цялата страна до 2032 г. Предложената система ще струва 19,7 млрд. евро. Един от участниците - EnBW разкри, че е заложил в бюджета си 1 млрд. евро, с които ще преобразува 60% от мрежата си.
Направеното заявление от операторите предстои да бъде одобрено от сертифициращия орган BNetzA. Наред с това пред операторите предстои да разработят сценарии за пазарен модел и предлагани преносни мощности и такси.
"Водородната основна мрежа представлява първата стъпка към водородната икономика на бъдещето, създавайки основата за пълна декарбонизация на германската икономика и постигане на климатичните цели. EnBW приветства и подкрепя този новаторски проект. Това бележи началото на друга важна глава в енергийния преход, в която нашата компания ще инвестира до 2030 година около 40 милиарда евро. От политиците обаче зависи да създадат надеждни рамкови условия за увеличаване на производството на водород и търсенето, коментира Дирк Гюзевел, член на борда на EnBW.
От своя страна правителството нееднократно е заявявало, че осъзнава ключовата роля на германската водородна икономика не само за вътрешния пазар, но и за целия съюз. Брюксел също разчита на германската инфраструктура. Това бе отново подчертано преди дни при одобряването на държавна помощ от 3 милиарда евро за изграждането на вътрешна водородна мрежа. По проекта страната се подготвяше няколко години заедно със своите съседи Белгия, Нидерландия и Франция.
Опорна инфраструктура за ЕС
В мотивите си за помощта от ЕК Германия заяви, че тази вътрешна инфраструктура впоследствие ще се разрасне в мрежа на дълги разстояния, за да се превърне в гръбнака на европейския водородопровод. Изграждането и експлоатацията ще бъде финансирано от операторите на водородни преносни системи, които ще бъдат избрани от германската федерална мрежова агенция Bundesnetzagentur. Заемите ще бъдат предоставени от германската национална насърчителна банка Kreditanstalt für Wiederaufbau ("KfW"). Първият голям газопровод се очаква да заработи от 2025 г.
Зеленият водород ще се произвежда чрез разделяне на водните молекули чрез електролиза с помощта на възобновяема енергия, а германската тръбопроводна мрежа ще трябва да свърже вятърните паркове на север с индустриалните центрове на юг.
Бъдещите мрежови оператори от частния сектор ще търсят възвръщаемост на инвестициите си, като начисляват потребителски такси.
В страната се подготвя друг мегапроект, свързан със зелената индустрия. Петролната компания Totalenergies, която диверсифицира дейността си във възобновяеми енергийни източници, спечели търг в Германия за изграждането на вятърни паркове в Северно море заедно с германската Enbw. По информация на германския регулатор двете компании ще построят вятърни мощности за 3,02 милиарда евро.
Връзки със съседите
Освен Германия, Франция и Белгия също развиват своите водородни мрежи, за да са свързани страните по едно и също време. Наскоро френският гигант Engie обяви, че планира да започне изграждането на 700 км водородопроводи в Европа до 2030 година. Един от тези ключови проекти е свързан с преобразуване на газопроводи за транспортиране на водород между Франция и съседна Германия.
Трансграничният проект MosaHY ще свързва Франция с германската провинция Саарланд. Той ще се изпълнява от дъщерно дружество на Engie и Creos Deutschland. Ако всичко върви по план, френско-германските региони може да се похвалят с нова водородна връзка през 2027 година.
Белгия пък вече си има избран собствен водороден оператор на мрежата, подобно на тези за електричество и газ. Неговият мандат ще е 20 години. Fluxys hydrogen е натоварен с планирането, разработването и управлението на водородната мрежа, задача, която е от съществено значение за енергийния преход.
Механизми и възможности за финансиране
Тези проекти са зорко следени от Европейската комисия, която със свой нов пилотен проект даде заявка пред пролетта, че ускорява развитието на водородния пазар. С него ще се улеснят контактите между купувачите и доставчиците.
Пилотният механизъм за водорода ще събира, обработва и дава достъп до информация за търсенето и предлагането на възобновяем, нисковъглероден водород и производни, което ще позволи на европейските купувачи да се сравняват както с европейски, така и с чуждестранни доставчици, уточняват от комисията в свое прессъобщение. До края на годината ще бъде подписан договор с изпълнител, който да изработи платформа за управление, а най-късно до средата на 2025 година да започне и нейното функциониране.
В контекст на дългосрочната политика на Брюксел водородът ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното премахване на руските изкопаеми горива и подкрепата за декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската промишленост. За нуждите беше създадена беше Европейска банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа.
През тази година бе проведен и първият вътрешен търг, на който бяха получени 132 предложения, при 7 от тях бяха разпределени 720 милиона евро от Фонда за иновации. Комисията планира да пусне втори вътрешен търг до края на тази година и работи по разработването на възможни международни търгове в сътрудничество с държавите членки.