Всяко забавяне на ядрен проект повишава много цената и създава напрежение сред хората

Евродепутатът Цветелина Пенкова: Няма как да очакваме да се развиват и образователни програми и кадрите в техническите специалности, ако нямаме дългосрочна визия"

Снимка: БТА

Всяко забавяне на ядрен проект повишава много цената и създава напрежение сред хората

16:35 | 16 март 2024

| Автор : Георги Велев, 3е-news.net

29 4138 Снимка: БТА

Енергийната сигурност и свързаност ще бъдат във фокуса на предстоящо събитие за бизнеса, което се организира в Брюксел и е под егидата на евродепутата Цветелина Пенкова. Очаква се на конференцията участие да вземат голяма част от научните среди, едрия бизнес и енергийни експерти.

Още по темата

Целта е да се покажат възможностите на българската индустрия. "Не бива да забравяме, че страната ни е сред основните производители на критични материали в Европа", обясни пред Дир.бг и 3eNews евродепутатът Цветелина Пенкова.

Г-жо Пенкова, защо решихте да направите нова енергийна конференция, след тази през миналата година? Ще разглеждате ли перспективите за развитие пред индустрията ни?

През ноември направихме една голяма конференция в Народното събрание с над 200 участници от енергетика, индустрия, българските регулатори, представители на всички парламентарни партии, академичен сектор. Имаше и представители на синдикални организации. Самата конференция имаше много добър отзвук и идеята беше да се засегне темата, че в България има много стратегии, но няма план за развитие на енергетиката и като цяло на енергийния сектор. Досега знам за пет енергийни стратегии, създадени като документи. Това е и плана, който изисква да се каже горе-долу какво ще се строи, кога ще се строи, какъв ще ни е енергийния микс след 10-20-30 години. Това са доста дългосрочни планирания, които трябва да започнат сега, за да могат въобще да имат някаква добавена стойност за икономиката и за обществото, дори ако искаме да говорим за намаляване на сметките.

На тази среща се получи една много добра дискусия, в която се очертаха и няколко теми, че всъщност България има доста сериозен капацитет в няколко отношения. Първо, по отношение на развитие на енергийни мощности, второ за ядрената енергетика като специалисти, като кадрови потенциал, безопасност за сигурност. Между другото, ние сме с едни от най-високите стандарти за сигурност в целия свят, не само в Европа. Нашия ядрен регулатор нерядко се цитира и тук в ЕП, когато водим разговори с колеги по тази тема. Така че си имаме доста сериозен потенциал, а и той някак си остава нечут в Европа. И тогава, говорейки си с участниците на конференцията, дойде идеята да направим едно подобно събитие, на което да представим точно българската енергетика индустрия в Брюксел от една страна пред европейските регулатори. Така те ще могат да видят, че България има доста сериозни заявки и потенциал за развитие в сектора.

А каква е ролята на индустрията тук?

В София дойде идеята, че трябва да включим и индустрията, защото енергетиката сама по себе си много трудно би могла да просъществува, ако не говорим за свързаност, ако не говорим за ключови и критични суровини. Вече в рамките на разговора се очерта, че всъщност България е доста ключова държава по отношение на някои критични суровини като например цветните метали. Ние сме шестата държава в Европа по износ на цветни метали. Да, като тук става дума за доставки на 14% от медта в Европа, която идва от България, 8% от оловото и 4% от цинка. Нали това са ключови метали, които участват в изграждането на компонентите. Няма как да говориш за една добре развита енергетика, ако не можеш да го обслужваш това сектор.

И така се зароди идеята да хванем и темата на това представяне в Брюксел за енергийната свързаност.

А енергийната свързаност или буквално свързаността на електропреносната мрежа ще е една от темите на следващия мандат на Европейския парламент и на европейските институции занапред.

А какво следва да се структурира напред?

В същото време енергийните източници като възобновяемите вече имат много сериозни инвестиции, изградени в голяма част от ЕС, включително и България. Всички се съгласиха, че основният базов енергиен източник ще бъде ядрената енергия. Просто нямаме друг. А и се оказа, че в момента, за да генерираме една стабилна система на стабилна енергетика, на сравнително ниски достъпни цени, не е достатъчно да говорим само за съхранение на енергия. Това се оказва неефективно и скъпо, тъй като нямаме толкова батерии, които да се произведат в Европа, нито да се докарат. А и компоненти нямаме и затова започва да се говори за енергийна свързаност. Тоест, когато имаме излишък на произведена енергия в Северна Европа, той да може да се прехвърля към Южна и обратното. А основните излишъци са зависими от климатичните особености на съответния възобновяем източник на Европа. Аз очаквам другата седмица да бъде поставен и въпросът, когато се говори за такава свързаност, дали базовата мощност се включва в тази свързана електропреносна мрежа.

Все пак е част от енергийната мрежа?

По-голямата част от експертите казват да, защото това е единственият начин да гарантираш някаква стабилност и постоянен приток на енергия, който да е стабилен. В самата мрежа е необходимо да има такива.

Но има и друга гледна точка, която има и други защитници, пак технологични експерти, които казват, че това трябва да е мрежа, основно за възобновяеми източници на енергия. Така че очаквам на сегашната конференция това да бъде една от дискусиите.

Сериозен дебат, защото наистина има идеи за създаване на високоволтова линия на прав ток. Този кабел ще свързва Югоизточна Европа и Северозападна със зелена енергия.

Да, има и от Мароко мисля подобен проект до Великобритания за подводен кабел. Има подобни проекти до Италия и Испания. Така че се работи в тая посока. Но това, което е основната цел, е наистина на първо място да представим България. Какво можем да направим ние и за региона. Когато говорим за свързаност, то ние сме държавата, която винаги сме имали най голям брой и капацитет на източници на енергия, които винаги сме разпространявали, въпреки някои спадове от последните години. Страната ни има голяма роля за енергийната свързаност за региона, за цяла Европа, както и за потенциала ни по отношение на налични ключови суровини и материали, които могат да се използват за този преход. И не на последно място е кадровия потенциал, защото това е много важно като специалисти в сферата на енергетиката, което по принцип липсва в доста държави.

Запознати сте добре с българската идея за строителство на нови ядрени блокове към момента. Според вас как се развива този проект? Четем едни анализи, че нещата се случват не толкова бързо, колкото ни се иска. Малко по бавно, но дали можем да очакваме наистина добра нова базова мощност в следващите десетина години?

В България след десетина години не знам дали ще стане, защото със започване изцяло наново наизграждането на централа, вземането на всички разрешителни ще отнеме време. Доколкото знам още не са предадени документи към съответните ядрени регулатори, а това е първата стъпка. И това е един от проблемите. Другият проблем е цената, на която ще бъдат изградени тези мощности, тъй като за момента не беше много ясно по какъв начин е проведен търга и за изпълнител на централата. Доколкото това беше споделено от хора, които са имали по-пряко участие и информация в тези процеси, е ставало въпрос за една процедура, която е обявена за две седмици. А по принцип за две седмици почти няма как да се събере необходимата документация, освен ако не е предварително подготвена по някакъв начин.

Имаше изискване на за данни за приходи и за натрупан оборот за последните 5-6 години и колко изпълнени проекти.

Да, те са сложни процедурите, така че има много петна и въпросителни, които се задават около цялата процедура. Но най големия въпрос е колко ще струва изграждането на тези ядрени мощности.

Преди известно време енергийният министър спомена една цифра от 14 милиарда, но дори не уточни дали е в долари или евро.

Това е по-малкият проблем. Но оттук нататък при всяко едно забавяне на изпълнението на такъв проект почти експоненциално се увеличава цената на неговото изграждане. А когато имаш изпълнител, който никога не е работил с технологията, с която се очаква да работи... Защото компанията "Хюндай" никога не са работили с AP 1000. Tакива реактори има пуснати 6 в света, a 4 от тях са били изградени със съдействието на китайски компании и по китайска технология. Другите два са в Щатите. А при един имаше доста колосално забавяне. Между другото, "Уестингхаус" бяха почти пред фалит точно заради тези забавяния. Така че, всяко забавяне на един такъв проект наистина повишава много цената и създава доста сериозно напрежение.

С американски компании бяха довършени и двата реактора в АЕЦ "Вогъл"?

Да, единият го пуснаха мисля, че миналата година. А вторият бе сега наскоро, като при него имаше доста сериозни забавяния. Всъщност проблемът на ядрените проекти като цяло е, че трудно се спазва времевия график. Оттам идва цялото напрежение, че трябва да е поне изпълнител, който може би познава технологията. Това е поне базово изискване, което трябва да има в началото. И тук проблема е, че ние не можем да определим цена. Малко поставяме нашата държава и по скоро гражданите пред една ситуация. Такава ситуация, че може да се наложи да платим двойна цена на това, което би могло да бъде изградено например да кажем за АЕЦ "Белене". Сега знам, че ние си го повтаряме като мантра много често, но в крайна сметка реалностите са такива. Има един проект, който е наполовина и ти го оставяш и започваш изграждането на площадка от нула.

И да продадеш оборудване на Украйна, страна във война.

Между другото, не знам какво остана, защото се затихнаха много разговорите. Това сме го обсъждали и с експерти от ядрения сектор, не само от България. Аз мисля, че нашето оборудване не пасва на инфраструктурата, която има изградена в Украйна, тоест то просто беше безсмислено упражнение. Явно в един момент някой го е разбрал.

Българската индустрия какво ще представя сега в Брюксел?

Идеята на събитието е да съберем на едно място българска индустрия, енергетика с представители от промишлеността от ЕС. Голяма част от тях, между другото, имат представителство в Брюксел и са част от браншови организации. Така са и част и от нашите компании. Един форум е възможност за създаване контакти, за да се види всъщност къде България може да бъде по-активен и ключов участник не само за региона, но и за целия зелен преход в Европа.

Дали българската индустрия или пък регионалната би имала интерес да инвестира в нов ядрен проект в региона примерно да купува енергията дългосрочно 30 години напред?

По принцип по-енергоемките ни предприятия със сигурност биха имали интерес, особено когато говорим по отношение на дългосрочните договори. Това, което в момента се разглеждаше в Европа за реформата на пазара на електроенергия, възможността за дългосрочни договори, индустрията ни е доста силно заинтересована от тази възможност.

Проблемът е, че в момента, ако не знаем кога и как ще е готов проектът, е много трудно. Те могат да се ангажират и със сигурност интерес има. Знаете, че електроенергията е една от едно от основните бюджетни пера в което и да е тежко промишлено производство. Затова и в момента в Германия в последните две седмици има доста интересни за първи път активни разговори по отношение дали да се връщат към ядрената енергетика и не или не. На мен ми направи впечатление, че ОЛАФ Шолц е казал, че няма да го направят. А това означава, че трябвало да е имало и предходни разговори, защото той няма без причина да излезе и да каже нещо за ядрената енергетика.

Това отново е водено изцяло от нуждите за енергия на промишления сектор на индустрията в Германия. Аз очаквам недостигът на газ да стане видим през април и май месец там, те просто няма достатъчно залежи. Знаете, че доставките на втечнен газ от САЩ бяха ограничени. Запасите, които имаха преди това са изчерпани. Имаше спиране на вноса от Катар, които също доставяха синьо гориво.

3e-news.net/bg

ИЗБРАНО