17-11-2017 20-11-2018

Тенденциите в българската индустрия – растат производствата с висока добавена стойност

Съдейки по динамиката на отделните компоненти на индекса на производство в преработващата промишленост, през последните години тече трансформация

Снимка: iStock by Getty Images

Тенденциите в българската индустрия – растат производствата с висока добавена стойност

11:46 | 9 ноември 2024 | Автор: Адриан Николов*, старши икономист в Института за пазарна икономика 5 5603 Снимка: iStock by Getty Images

Текстът е публикуван за първи път в годишния доклад на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации за 2023 г..

Предишната година се характеризира с относително нисък растеж на българската икономика, като реалният ръст на БВП през 2023 г. е 1,8% - далеч над средното за ЕС от 0,7%. Прогнозите сочат, че през следващите две години растежът ще се забърза и ще достигне 3% на годишна база на фона на бързо затихващи инфлационни процеси. Индустриалното производство се позиционира като ключов двигател на българската икономика, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно забавяне, най-вече на фона на рекордите, регистрирани през 2022 г. Съдейки по динамиката на отделните компоненти на индекса на производство в преработващата промишленост, през последните години тече трансформация на индустрията към все по-широкото застъпване на производства с висока добавена стойност.

Това е особено видимо в производството на компютърна техника, електроника и оптика, където в някои месеци индексът с база 2015 г. надхвърли 270%. Сходно позитивно развитие има и при производството на превозни средства без автомобили, където рекордите надхвърлят 300% спрямо базовата година. По-скромна, но въпреки това осезаема възходяща динамика и при металните изделия, лекарствата и електрическите съоръжения. Това обаче далеч не означава, че всички части на индустрията се развиват добре - индексът на производството на тютюневи изделия е на едва 25-30% от стойността си за 2015 г., обработката на кожи и кожени изделия - около 50%, производството на облекла - около 70%. Видимо свиване има и при текстила, дървения материал, мебелите, хартията и картона. Посоката на развитие е повече от ясна - ръст има в секторите с по-сериозна механизация и автоматизация, но и по-добре интегрирани в международните, и особено европейските вериги на добавена стойност.

Връзката между динамиката на отделните подсектори на българката индустрия и производителността на труда е повече от очевидна. Сегментите на промишленото производство, които се откъсват напред през последните няколко години са сред тези с висока добавена стойност на зает - според последните данни на Евростат в компютърната и комуникационната техника производителността на труда е 39 хиляди евро на нает годишно, в производството на основни метали - 42 хил. евро. Със сходно равнище на производителност са и други сред най-технологично развитите производства в страната - да речем водещата по този показател химическа промишленост, където добавената стойност на нает достига 48 хил. евро. За сравнение в свиващите се индустрии тя е в пъти по-ниска - в производството както на облекла, така и на кожени изделия е едва по 9 хил. евро на човек - при мебелите и текстила - по 13 хил. евро на човек.

Очаквано това са и секторите, които привличат заетост. На фона на общия спад на работещите в преработващата промишленост, производството на компютърни, електронни и оптични продукти, както и това на превозни средства по последни данни регистрират по 8% ръст на годишна база, това на електрически съоръжения - 6%. Сериозни разлики има и в заплащането, като през призмата на общия разход на работодател тези в производството на облекло са почти 3 пъти по-ниски от тези в компютърната техника. Изводът е повече от ясен - възходът на индустрията е движен от онези сегменти, които инвестират ударно в механизация и високотехнологични производства, но и залагат на високи знания и умения на работещите и изискват максимума от всеки един служител.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>