17-11-2017 20-11-2018

Поръчки с предизвестен победител: Ролята на КЗК в предотвратяването им

Припомняме какво е мястото на комисията по предотвратяване на лошите практики, като правим и бърз преглед на свършеното в тази област през последните години

Снимка: iStock by Getty Images

Поръчки с предизвестен победител: Ролята на КЗК в предотвратяването им

11:23 | 24 февруари 2024

| Автор: Петя Георгиева*, старши икономист в ИПИ

2 548 Снимка: iStock by Getty Images

Обществените поръчки играят ключова роля при законосъобразното и ефективно използване на публичен ресурс за покупки на стоки и услуги и извършване на строителство. И стъпвайки на основния икономически принцип, че ресурсите винаги са ограничени и трябва да правим избор между потребяването на едни или други стоки и услуги, то въпросът с ефективността на разходите заема наистина централно място.

Как се заобикаля този принцип, когато изкушението надделее над грижата за обществения интерес и спазването на закона? Един от често използваните механизми е условията за участие да се дефинират по начин, предопределящ спечелването на процедурата от определен продукт, технология или конкретен изпълнител. Тук припомняме какво е мястото на Комисията за защита на конкуренцията по предотвратяване на подобни практики, като правим и бърз преглед на свършеното в тази област през последните няколко години.

Обжалването на актове - действия или бездействия - на възложителя на обществена поръчка е основно право на всеки участник в процедурата, който има правен интерес от нея. Това обжалване се извършва най-напред пред комисията за защита на конкуренцията, а на втора инстанция - пред Върховния административен съд. Решението на ВАС е окончателно. Жалбите по ЗОП пред КЗК във връзка с обществените поръчки са сравнително улеснени процедурно и със сравнително ясни срокове[1] - всяка заинтересована страна може да обжалва поръчка през централния регистър на обществените поръчки, който автоматично препраща жалбата към КЗК. Самата комисия, след преглед и производство, взема решение по жалбите, които могат да бъдат: да се остави жалбата без уважение, да се отмени като незаконосъобразно решението за откриване на процедура; да се отмени решението и да се върне преписката за продължаване на процедурата; да се отмени като незаконосъобразно решението за прекратяване на процедура; да се поправи очевидна фактическа грешка, да се установи незаконосъобразност на решение на възложителя и да се наложи имуществена санкция.

В отделни случаи заинтересованите страни обжалват процедура за обществена поръчка като атакуват решение на възложител по самото й откриване. КЗК би следвало да провери дали изискванията към стоките, услугите или изпълнителите и условията за участие в процедурата като цяло гарантират конкуренция и възможност за максимално широк избор и постигане на най-благоприятни възможности за възложителя. От всички производства през последните пет години, този вид производства представляват между 8% и 25% от всички производства през КЗК. Макар и сравнително малко на брой - между 59 и 276 годишно за последните 5 години - този вид производства са своеобразен измерител на превантивната роля на КЗК за предотвратяване на поръчки с условия, дискриминиращи участници, технологии или дори предопределящи спечелването от определен кандидат.

За последните 5 години КЗК наистина отменя като незаконосъобразно решението по откриване на процедура в между 17 и 42% от производствата, стартирали по този повод. Най-голям дял на решения, с които комисията отменя незаконосъобразни процедури, наблюдаваме през 2021 година, когато бройката им е най-малка, като в следващите години делът постепенно намалява, въпреки нарастващия им брой.

Дали работи превенцията по отношение на възлагането на обществени поръчки е трудно да се прецени единствено от преглед на статистиките в централизирания регистър на АОП и на регистъра на КЗК. Остава отворен и въпросът доколко възможността за предварително обжалване на обществените поръчки всъщност се използва като механизъм за тяхното умишлено забавяне или стопиране. Ето само два случая по жалби срещу откриването на процедура от последните месеци на 2023 година, които предизвикаха обществена реакция:

През декември 2023 година "Шкода Транспортейшън А.С." оспорва процедурата, открита от Министерството на транспорта и съобщенията за доставка на 35 броя електрически мотриси[2]. КЗК отменя решението за откриване на процедурата, като се мотивира, че определени технически изисквания на поръчката не отговарят на изискванията на ЗОП за недискриминация на участниците. Въпреки това обаче внимателен прочит на решението на комисията по жалбата на фирмата показва, че в голямата си част КЗК счита исканията на Шкода за неоснователни. Независимо от това комисията отсъжда в полза на жалбоподателя и спира процедурата.

"Шимадзу Ханделсгезелшафт М.Б.Х." оспорва процедура по доставка на оборудване за изграждане на лаборатория за установяване и определяне наличието на наркотични вещества в проби от кръв и урина[3] с мотиви, че министерството на вътрешните работи поставя изисквания, които ограничават конкуренцията чрез поставяне на голяма тежест на качествени показатели за оценка на предложенията. Според КЗК в действителност изискванията на поръчката не само ограничават конкуренцията, но и дават предимство на конкретен модел на конкретен производител.

[1] Сроковете на процедурите по обжалване са инструктивни, което дава възможност на органите да не ги спазват, а това може да удължи процеса по обжалване.

[2] Тази поръчка е една от значимите по изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.

[3] Тази поръчка придоби голям обществен отзвук след последните промени в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която доведе до голямо увеличение на броя на пробите и невъзможност да обслужването им от наличните в момента у нас лаборатории.

* Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО