И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ.

Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода - е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина - според 38% от работодателите - за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.

Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.

При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори - 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории - професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.

Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера - медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско - едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата - строителството, в Пловдив - индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали - най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.

Алтернативен подход към оценката на търсенето на труд ползва промяната в наетите по трудово и служебно правоотношение, с допускането че високо търсене има в отраслите и регионите на страната, които добавят нови работни места и където успешно се създава нова заетост. Сред икономическите дейности през 2023 г. най- много нова заетост се създава в здравеопазването, където наетите са се увеличили с 16,4 хиляди души, или 9,9% повече спрямо предишната година. Значителна експанзия - с по 5,3 хиляди души, или по около 5% от всички наети има и ИКТ сектора и туризма, но докато при ИКТ по-скоро се наблюдава забавяне на растежа в сравнение с предишни периоди, то туризмът се възстановява от голямото свиване а заетостта в хода на пандемията. Най-голям относителен спад има в административните дейности, с 4% или4,6 хиляди души, в резултат на промените в аутсорсинг индустрията. Най-много пък работни места, цели 6,7 хиляди, са загубени на годишна база в преработващата промишленост. От регионална гледна точка, най-много нова заетост се създава в столицата (нови 9 хиляди наети) и Пловдив (6,4 хиляди наети). Най-бързо се разраства броят на наетите в Плевен (5,6% спрямо 2022 г.) и Стара агора (4%), но спадове в заетостта има в половината области на страната, най-отчетливи в Търговище, Ловеч и Монтана.

Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно - недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам - на икономическия растеж в средносрочен план.


Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в "Икономедия" с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете "Инфограф" и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.

Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.


Материалът е публикуван в бюлетина на ИПИ и може да се прочете ТУК >>