17-11-2017 20-11-2018

Глобална инициатива за достъп на жените до климатично финансиране предложиха български организации на COP29

В контекста на усилията за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение се предприемат мащабни действия за намаляване на вредните емисиите и жените имат ключова роля в това

Снимка: Dir.bg

Глобална инициатива за достъп на жените до климатично финансиране предложиха български организации на COP29

08:01 | 15 ноември 2024 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 0 10874 Снимка: Dir.bg

На Конференцията на ООН за климата COP 29 на българския павилион бе представена амбициозна инициатива, която поставя равнопоставеността в климатичното финансиране в центъра на своите цели. Инициативата бе обявена на българския павилион и е съвместен проект на Министерството на околната среда и водите, Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Green Transition Forum.

Green Transition

На COP29, известен като "Финансовият COP", въпросите за климатичното финансиране са по-актуални от всякога. Огромни финансови ресурси са необходими за справяне с климатичните промени и за адаптацията на уязвимите общности. Но текущите данни са стряскащи - едва 0,01% от световното климатично финансиране достига до жените. Тази несправедливост не само възпрепятства жените, но и лишава света от техния потенциал като иноватори, предприемачи и лидери в изграждането на устойчиви икономики и общности. Жените, особено в развиващите се страни, често са сред най-засегнатите от климатичните промени и същевременно играят ключова роля в намирането на решения.

В контекста на усилията за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение, по света се предприемат мащабни действия за намаляване на емисиите и адаптация към неблагоприятните ефекти от климатичните промени. Жените играят ключова роля в този процес, допринасяйки съществено както за адаптацията, така и за смекчаването на климатичните промени.

На българския павилион на COP 29 в дискусията участваха заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева, Ивелина Василева - съветник на премиера на Република България, Моника Станишева - член на Научния съвет на СОР29 и основател на Green transition Forum, Джесика Атард - заместник-директор на Центъра за устойчиво финансиране към университета в Кеймбридж, Хелена МакЛиод - заместник генерален-директор на Глобалния институт за зелен растеж, посланик Венера Доми, изпълнителен мениджър в Постоянния международен секретариат на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (PERMIS, BSEC), Жанар Наурозбаева, водещ учен от Kazhydromet, Тарана Джафарова, джендър експерт и изследовател, член на Женската водна дипломатическа мрежа в Южен Кавказ. В дискисията за климатичното финансиране и жените се включиха и Хелън Сулг, ръководител на Камарата за развитие и партньорство Център за екологични инвестиции, Deloitte, Естония и Анака Мари Питърсън от Global Green Growth Institute.

Модератор на събитието беше Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския Университет.

Върху участието на жените в различни сфери от обществения живот, които са свързани с климатичните финанси, беше акцентът в изказването на Ренета Колева. Зам.-министърът очерта взаимовръзката между изменението на климата и жените с фокус върху 4 основни роли, които жените изпълняват в обществото: майки, работещи жени, предприемачи и носители на промяната в гражданското общество в сферата на климатичните инициативи и тяхното финансиране.

"Изменението на климата влияе върху всички, но жените са непропорционално засегнати. Те често са тези, които носят отговорност за защитата на своите семейства, квартали и общности от последиците. За справяне с климатичната криза трябва да се уверим, че жените са признати, чути и овластени при оформянето на климатичното бъдеще. Те са новатори, лидери и основни носители на промяната на всяко ниво от семействата до правителствата и заседателните зали на международните корпорации." С тези думи Ренета Колева се обърна към участниците - лидери от националните и местните власти, международните организации, научните среди и неправителствения сектор.

Заместник-министър Колева припомни също думите, че едва "0.01% от световното финансиране отива за проекти, насочени както към климата, така и към правата на жените". По думите ѝ това не е просто пропуск, а е призив за действие.

Именно на българския щанд бе представена инициативата The Global Call for Equitable Climate Finance: A Declaration for Change, създадена в сътрудничеството на Министерството на околната среда и водите, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Green Transition Forum. Новата инициатива, която вече е подкрепена от редица организации си е поставила за цел е именно ангажираност в дългосрочен план за осигуряване на климатично финансиране, което ще допринесе за екологична устойчивост и справедлив преход за всички. Фокусът е върху жените предприемачи и техните визии за опазване на климата, а всеки, който желае може да научи повече по темата ТУК >>

Global Call for Equitable Climate Finance се застъпва за политики, които поставят жените в центъра на вземането на решения в областта на климата. В свят, където климатичните рискове засягат непропорционално уязвимите групи, особено жените, тази инициатива се стреми да осигури финансови механизми, които ги овластяват като лидери, предприемачи и катализатори за промяната.

"Считам, че трябва да си поставим по-амбициозни цели. Те да бъдат поставени още сега, по време на COP 29, защото това е глобална сцена и нашите гласове могат да бъдат чути". Това заяви Моника Станишева, която сподели, че е горда да бъде част от инициативата на Министерството на околната среда на България и Софийския университет.

"Това е и глобален призив към жените, за справедливи действия в областта на климата", сподели още тя.

До момента вече 16 европейски и български организации са подкрепили инициативата за по-голямо участие на жените във финансирането на проекти, свързани с климата.

Според нея дамите по света трябва да работят повече в тази посока и да си поставят по-амбициозни цели. Тя се обяви и за залагане на квоти за това климатично финансиране, като определен процент от тези квоти да бъде насочен към жени и техните климатични проекти.

Снимка: Dir.bg

"Знам, че много хора не обичат да говорят за квоти, защото те са свързани с много агресивен феминизъм. Но не говоря за това тук, защото квотите наистина могат да бъдат направени много мъдри и постижими постепенно по много балансиран начин за надграждане. Но сега по-малко от 1% от финансирането за климатичните политики отива при жените. Това е не само несправедливо, това е вредно за жените, за техните семейства, за общностите", категорична бе Моника Станишева.

"Ако във времето въведем постепенно балансирани и разумни квоти, да кажем, от 20% или 30 на сто от финансирането за климата да бъде насочени за жени, това ще бъде положителен пример. Но това е нещо, което трябва да направим заедно. Този глобален призив за справедливо финансиране на климата всъщност е нещо много важно и ние много ще се радваме да ви помогнем да ни подкрепите", заяви Моника Станишева пред останалите участници от панела.

По думите ѝ тази тема трябва да бъде развита и по време на COP30 в Бразилия. Според нея на следващата глобална среща трябва да има повече подкрепа за този призив за действие, като той се превърне в един от ключовите документи.

Тя припомни, че в Европа вече има въведени квоти за управителните съвети на компаниите, които са предназначени за жените. Важно е да се припомни, че и самият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен търси в своите политики балансиране на длъжностите еврокомисари между двата пола.

По време на дискусията бе дадено предложение българското Министерство на околната среда и водите да изпрати предложение към своите колеги в Европа и по света да се присъединят към тази инициатива. По този начин идеята може да прерасне в глобална.

Снимка: Dir.bg

"Мисля, че едно от нещата, които са вдъхновяващи да бъдеш в COP, е да виждаш толкова много хора, ангажирани с действията по климата, и особено жени, ангажирани с действията по климата".

Това заяви и Анака Мари Патерсън от Global Green Growth Institute, която също участва в инициативата.

Зеленият преход е за създаване не само на нашата връзка с природата и околната среда, но и социално, как включваме хората и жените в процеса на създаване на по-нови, по-екологични икономики. Мисля, че има много доказателства, които казват, че ако увеличите, сигурна съм, че може би много от вас са видели проучването на McKinsey, което казва, че ако постигнете равенство между половете, глобалният БВП ще нарасне с 12 трилиона долара, добави тя.

"Това е огромен икономически тласък във времена, когато сме изправени пред икономически трудности, по-пълното ангажиране на жените в нашата икономика и по-пълно в зеления преход, дава положителни резултати за икономиката, за хората, за семействата, за поминъка на хората. Надявам се, че не сме в етапа, в който все още трябва да убеждаваме хората, че има икономически смисъл", категорична бе тя.

По думите ѝ изменението на климата засяга всички сектори, живота на всички хора и е необходим подход на цялото общество за справяне с действията в областта на климата. Според нея то създава и нови възможности да работим заедно по различен начин.

Синята икономика и жените предприемачи

Посланик Венера Доми, обсъди значението на включването на правата на жените и равенството между половете в политиките и действията по изменението на климата. Тя предостави статистика, която показва, че само малък процент от страните са включили съображения, свързани с пола, в своите планове за климата. Евелина Василева, съветник на министър-председателя на България пък говори за ролята на жените в секторите на синята икономика като риболов, морски транспорт и възобновяема енергия. Тя отбеляза, че жените са слабо представени в тези традиционно доминирани от мъже области, съставлявайки само 29% от общата работна сила.

Двете също така подчертаха необходимостта от справяне с основните причини за неравенството между половете и предоставяне на равни възможности на жените да участват в лидерството, вземането на решения и технически роли, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие. Те твърдят, че това е от решаващо значение за постигането на справедлив и приобщаващ напредък. Друг важен аспект за Василева е развитието на синята икономика и ролята на дамите. Този вид икономика обхваща базирани или свързани с морето дейности като риболов, аквакултура, морски транспорт, възобновяема енергия, синя биоикономика и устойчив крайбрежен туризъм Тези сектори на синята икономика са уязвими от въздействието на изменението на климата и влошаването на околната среда, но също така имат огромен потенциал да трансформират икономиката към устойчивост.

Синята икономика обаче все още е традиционно доминирана от мъже област, като жените съставляват само 29% от общата работна сила и 20% от работната сила в националните морски власти. Василева подчерта необходимостта от интегриране на равенството между половете в законодателството, политиките и инструментите за финансиране, свързани със синята икономика. Това би помогнало за насърчаване на повече и по-добри възможности за заетост на жените в тези сектори.

Равнопоставено заплащане

Василева подчерта значението на намаляването на професионалната сегрегация, премахването на различията в заплащането на жените и мъжете, укрепването на сигурността на доходите и организациите на жените и оценката на напредъка по отношение на икономическите и социални права на жените в синята икономика.

Като цяло жените са в по-добра позиция да ръководят в тези области на синята икономика. Представен бе опитът на Естония в политиките на страната да овласти нежния пол. Това включва прогресивната програма на страната за "заплата на майката", която осигурява на жените цяла годишна заплата по време на отпуск по майчинство. Говорителите обаче признаха, че дори в Естония разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да съществува, въпреки високите нива на образование на жените. Дискусията подчерта необходимостта от "изкривяване на реалността" и разчупване на стереотипите, насърчавайки по-положителни разкази за ролите на жените като агенти на промяната във финансирането на климата и синята икономика.

Акцент бе и т. нар. "женската спонтанност, дългосрочна перспектива и организационни умения" като ценни активи за жените предприемачи. Разговорът засегна и ролята на жените в ръководството на правителството в Естония, като жена министър на климата и жена заместник-съветник ръководят зелените реформи. Хелън Сулг подчерта необходимостта да се обърне внимание на самовъзприятието на жените и да се повиши тяхната увереност, за да се помогне за разбиването на т. нар. "стъклен таван" спрямо жените и мъжете в различните професии. Като цяло дискусията подчерта важния принос, който жените могат да направят в синята икономика и финансирането на климата, като същевременно идентифицира системните промени, необходими в образованието, културата на работното място и нагласите, за да се реализира напълно потенциалът на жените в тези области.

Сулг добави, че дори в страни като Естония, които имат прогресивни политики като една година платен отпуск по майчинство, все още има постоянна разлика в заплащането между половете. Това предполага, че справянето с разликата в заплащането изисква повече от просто промени в политиката. Дори при високо ниво на образование на жените, разликата в заплащането остава. Това предполага необходимост от изследване на пристрастията и стереотипите, свързани с пола, които могат да бъдат вкоренени от ранна възраст.

Насърчаването на повече жени на управленски и лидерски позиции, както се вижда в Естония, също може да помогне за промяна на културата и нормите на работното място около равенството между половете, категоричен бе експертът на Делойт.

Green Transition @COP29 се осъществява с подкрепата на нашите Зелени партньори:

Генерални партньори: Филип Морис Интернешънъл, "Хайделберг Матириълс Девня" АД с проект ANRAV, ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР, Българска банка за развитие.

Основни партньори: "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, "Асарел-Медет" АД, Булгартрансгаз ЕАД, CWP Global, Артекс Инженеринг АД

ИЗБРАНО