17-11-2017 20-11-2018

Депутатите да организират институционална дискусия за бъдещата Енергийна стратегия

В рамките на форума Green Week 2023 на специална кръгла маса бяха синтезирани основните искания на бизнеса, науката, неправителствения сектор и други заинтересовани страни за развитието на сектора

Снимка: Иван Коловос

Депутатите да организират институционална дискусия за бъдещата Енергийна стратегия

13:50 | 4 юли 2023 19 944 Снимка: Иван Коловос

Председателят на Народното събрание Росен Желязков да организира институционална дискусия, на която да бъдат обсъдени належащите теми, свързани развитието на енергийния сектор у нас. Целта на дискусията е Парламентът да даде рамката за бъдещата енергийна стратегия на страната, която трябва да бъде разработена и предложена на народното събрание от страна на изпълнителната власт.

Green Transition

Това е предложил в свое писмо до председателя на парламента, експертът по енергийни политики Славчо Нейков.

Писмото е изготвено след активната дискусия по време на кръгла маса на тема "Новата енергийна стратегия на България" с участието на представители на държавни институции, бизнес асоциации, синдикални организации, търговски дружества, представители на политически партии, национални университети, неправителствени организации, експерти. Дискусията се проведе по време на Green Week 2023 - най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news.

В писмото са обобщени основните проблеми, предложения и изводи, представени и защитавани в атмосфера на активен диалог и спорове между заинтересованите страни, представителите на институциите, бизнеса и обществени организации. Основният проблем в момента е липсата на цялостна национална визия за развитие на българския енергиен сектор и това бе посочено от всички участници на форума. Това реално има пряко отношение към развитието не само на енергетиката, но и влияе негативно върху развитието на икономиката на страната. Интегрираният план в областта на енергетиката и климата не може да замести стратегическият български документ.

Дискусиите ясно илюстрираха наличието на принципни различия в разбиранията между бизнеса и държавата относно възприятието на финансово-икономическата и юридическа рамки по отношение на цялостната енергийна политика. Разминаванията са в няколко основни направления - третиране на инвеститорите, неадекватна финансово-икономическа среда и липса на целенасочено финансиране, данъчни въпроси и други, обяснява модераторът в заключенията си.

Новата енергийна стратегия на България следва да стъпва на реалистични и обективни данни и моделиране. Ключов елемент при подготовката й са прогнозни допускания за енергийно потребление, енергийна интензивност, инвестиционен и енергиен микс, въглеродна интензивност на икономиката - това мнение бе широко застъпено от участниците на форума.

Предвид изложените аргументи от кръглата маса, се виждат институционални дефицити в момента и една от опциите е да се обсъди конкретно принципното предложение за създаване на Енергиен борд. Тази идея бе лансирана и в рамките на Green Transiotion 2023 като това може да бъде дългосрочна и много по-гъвкава формула на институционален подход, чрез която да се обсъждат както стратегически въпроси и оперативни такива, насочени към постигане на целите на бъдещата стратегия.

От обобщението става ясно още, че КЕВР следва да бъде допълнително стабилизирана и укрепена както от гледна точка на състав, така и от гледна точка на независимост в нейната работа. Ролята на КЕВР не само за прилагането на енергийната стратегия, но и в рамките на Зеления преход само ще расте и това следва да бъде бързо и реално отчетено.

От съществено значение е и проблемът с кадровото обезпечаване не само на енергийния сектор, но и на дейностите, свързани със Зеления преход в неговата цялост. Успехът на този преход без съмнение ще зависи от наличието на квалифицирана и компетентна работна сила, която да може ефективно да осъществява внедряването и интегрирането на новите технологии, които навлизат много по-бързо, отколкото подготовката на кадри. Това само по себе си поставя под въпрос не само ефективната работа на пазарните механизми, но и енергийната сигурност, както и безопасността за гражданите.

Ето защо е необходима цялостна промяна на политиката по отношение обучението на кадри - това с пълна сила се отнася до тези, свързани с ВЕИ, но не само с тях. Аналогичен е въпросът и по отношение кадрите в областта на ядрената енергетика и другите източници.

В допълнение към темата за кадровата обезпеченост е необходим и конкретно дефиниран национален стратегически подход към развитието на науката в контекста на енергийните промени, включително и цялото многообразие на свързаните с тях дейности, олицетворяващи Зеления преход. Това предполага и дългосрочно целево финансиране на научни дейности в посочените направления, вкл. и на рискови такива, за които не е необходимо обвързване на финансирането с постигане на конкретни резултати.

Обобщението групира в шест точки основните акценти от провелата се кръгла маса. Те са в няколко основни направления:

За развитието на ВЕИ е важно да има правилна нормативна уредба;
Държавата да има ясна визия за развитието на пазара на природен газ и горива, заедно с газопреносната инфраструктура;
В контекста на националната енергийна сигурност и декарбонизацията развитието на ядрената енергетика остава от съществено значение;
Липсата на държавна визия за развитието на конвенционалните горива и биогоривата, заедно с разпокъсаната отговорност, доведоха до липса на инвестиции в петролния сектор;
Нужна е яснота за това дали и как въглищата ще участват занапред в енергийния микс на страната;
На България е необходима и Национална програма за превенция на енергийната бедност;

Цялото обобщение можете да видите на този линк, а изводите от кръглата маса вече са изпратени до председателя на Народното събрание.

ИЗБРАНО