Коментари - WorkTalent ви пита: Помагате ли на приятел да намери нова работа? | Бизнес.dir.bg

Естествено ако е нископлатена или черна работа, а човекът е отчаян, после хем ще си вдигам самочувствието на негов гръб, хем ще съм направил услуга на чорбаджията. На оня изпадналия кел файда да се правят услуги?

Не трабва да се работи за и издържа с данъци паразитиращата мафиотска ДС-арска псвдодържава, която краде от банкови влогове, от съдби , от природа, от бъдеще.

Пак ли сладки приказчици под шипковия храст за идиоти и тинтири-минтири? В капиталистическата продънена от корупция, беззакония и бандитизъм кочина България, както и във всички останали капиталистически кочини по света, работа се намира само по 2(два) начина: с връзки и с пари. Да, с пари - за да си платиш като поп на безбройните паразити-посредници по веригата и на ЕйчАр "специалистите" да те уредят някъде на работа. Правото на труд, за което право трябва да си платиш. Ако нямаш пари и връзки посмъртно не можеш да си намериш работа дори като учичен метач. Но всичко само с това ли приключва? Не, съвсем не - като стигнеш възрастта 40 максимум 45 години и твоят капиталист-робовладелец ти бие шута и те гони от работа - щото вече си бил много стар, грохнал и съответно в предпенсионна възраст. По уродливите капиталистически "стандарти" за предпенсионна възраст се счита възрастта от 40 години нагоре. И сладка работа - капиталистът-робовладелец няма да плаща ни осигуровки, ни пенсия на своя роб, който преди това е изгонил от работа. И иди се оплаквай на арменския поп - няма кой да те види, чуе или да ти помогне! Пази Боже пък да останеш без работа, ако си на 48-50 или пък над 50 - единственото запазено място за теб са само най-близките гробища! Спасение няма! Трябва или да си мяташ въжето или да ставаш член на някоя престъпна банда или организирана престъпна група - друга възможност да оцелееш няма! Това е робският живот на робите в робските капиталистически кочини. Т.нар. американски "модел" понеже това явление идва от САЩ и е станало вече модел за подражание. В САЩ на всичко това му викат лобиране и нетуъркинг.

Помогнала съм на двама души да започнат работа и съм доволна от това си действие.

Щом някой ни наема на работа ние му трябваме. Ние правим парите на фирмата. Работодателя ни дава изработените НАШИТЕ пари и задържа по-голяма част за себе си.

Не е точно така. Работодателя ни създава организация и възможности да си изкараме нашите пари, без неговата структура, повечето хора нямаше да изкарат и стотинка. Това особено добре си личи по това, колко време си изкарал като работник. Ако имаш потенциал - напускаш и започваш да заработваш сам. Ако ли пък не - примиряваш се, че не можеш без работодател и просто си търсиш достатъчно добър такъв. И двата варианта си имат плюсове и минуси. Неговите, Нашите, тинтири-минтири, дрънканици за комплексари.